„Христо Проданов беше от най-челичните (твърд, упорит, силен – б.р.) хора. Същевременно смея да твърдя, че всички, които го познаваха отблизо, го обичаха.“ Това каза 30 години след българската експедиция „Еверест’84“ психологът на групата Христо Гешанов, пише epicenter.bg, преди 4 години. Той и алпинистът Кънчо Долапчиев споделиха спомени за далечната 1984 г., когато на 21 април Христо Проданов стана първият наш сънародник, покорил Покрива на света, но на следващия ден загина на слизане от него.

„Интересното беше, че в този екип имаше 2-ма лидери – единият бе негласният – Христо Проданов, а другият – ръководителят на експедицията Аврам Аврамов. Обикновено с нашия български манталитет това води до разделения, но в този случай тези двамата отлично се разбираха“, разсъждава психологът.

Как се взима решението за тръгването?

„Имаше изградени 3 лагера. Христо беше много амбициозен. Но ако не си амбициозен, какво правиш под Еверест – върна се в спомените и Долапчиев. – Еверест е висок връх и трябва висока, голяма амбиция. Решението го взехме всички заедно. Но решението беше да се изгради лагер 4, лагер 5 и тогава да се тръгне.“

Алпинистът допълни, че от днешна гледна точка е лесно да кажем, че е трябвало да тръгне, когато е направен лагер 5, а не той да го прави. Долапчиев се качил с Проданов до лагер 4, но не намерили сгъната палатка, която трябвало да е там.

„Бурята сигурно я е отнесла. Носехме една палатка, опънахме я, но всички нямаше как да спим в нея и в пълен мрак със Слави (Гайтанджиев, б.а.) слязохме до по-долния лагер.“

Оттам им се наложило да се спуснат още до на лагер 2. Според Долапчиев пътят е бил подготвен – опънати са над 10 км парапети. Но той допълни, че въпросният западен хребет е и един от най-трудните за изкачване.

„Питали са ме дали има нужда нашите алпинисти да получат още нещо към подготовката. Обясних, че в Москва има цял институт, който обслужва космонавтите и е добре нашите алпинисти да ходят на подготовка там. Те бяха един месец, след което аз получих 2 папки с пълно психо-физиологично досие на всеки един от тях. Така че нямаше нужда аз да правя изследвания“, разкри психологът Гешанов.

В Москва характеризирали Проданов, че ако не беше Георги Иванов, Христо ставаше за космонавт. Когато на човек съвпаднат физическият, емоционалният и интелектуалният пик, тогава е рискова зона, поясни още Гешанов: „Периодът 21-23 април е бил такъв за Христо Проданов. Има страни, в които примерно шофьорите не ги пускат на път. Като ме запитат, казвам, че нашите алпинисти са тръгнали пеша към космоса.“

Можело ли е да бъде избегната трагедията?

„Той, правейки лагер, носейки с шерпа багажа за лагер 5 – палатка, спален чувал, примус, газ, плюс необходимото въже, те допълнително се изтощават. Христо се качи на върха в 18 ч. местно време – почти почва да притъмнява. А трябва да тръгнеш много рано сутринта, до обяд да си на върха, за да можеш да слезеш. За нас това беше сигнал и ние изкарахме кошмарна нощ. Представете си, че в съседната стая някоя ваша колежка припада, нуждае се от помощ, но вратата е заключена. Но вратата е желязна – не можете да я разбиете…“, обясни ситуацията Долапчиев.

Когато Проданов чак в 21 ч. казал, че тръгва да слиза, се разразила и буря. Било е минус 30 градуса. Алпинистът казва, че не вижда нищо и не може да слиза повече, защото ще се пребие. И търси място да бивакира, т.е. – да седне някъде. Няма палатка, няма спален чувал, няма кислороден апарат, нито течност за пиене. Дори адекватно изключва радиостанцията, защото при ниските температури батериите се изтощават много бързо. Следващото обаждане е на другия ден сутринта – цяла нощ не се е обаждал. И опитва да каже къде се намира, но гласът му е отпаднал. „За нас беше ясно, че той е замръзнал. Краката са му били замръзнали“, казва Долапчиев.

Как настъпва бялата смърт?

„В даден момент започва да не ти е студено – става ти топло, става ти хубаво. Това е вече бялата смърт. Ръцете са му били замръзнали, краката – той комуникира с нас по радиостанцията, но вече не може да тръгне. Ако можеше да тръгне, при първата светлина – видимост, щеше да тръгне“, поясни още Долапчиев. Според двамата участници няма виновни за трагедията. Решението е било колективно и Проданов първо е питал за разрешение ръководителя си.

Не е ли можело да бъде открит?

Според двамата участници в експедицията Западният гребен е ужасно място, където, когато вали и духа ураганно, снегът много бързо уплътнява. „Когато тук кажем 50 см сняг, разбираме над коляното, пропадаш. Там обаче снегът се уплътнява много бързо. Колко е един свит човек – 50 на 50 см?! Свит човек някъде – снегът го засипва бързо, ще стъпиш върху него и няма да разбереш, че той е отдолу. Лошият шанс беше, че излезе тая буря и непрогледната тъмнина.“