Във Варна нещата се случват бавно или не се случват въобще. Дали заради търговската мая, от която са замесени варненци, дали традицията е такава – не е ясно. В последните 10-15 години Варна не е същата. В нея се заселиха хора от съседни градове и села, за които Варна не е роден град, за който да милеят и пазят, а спирка, на която чакат следващия автобус. Разбира се, има и много културни хора от други населени места, които идват да живеят във Варна, но те се претопяват в масата от невъзпитани „граждани“. Допадна ми сравнението, което направи варненец във фейсбук: „Варна не беше опасна до около преди 20 години защото тогава беше град. Сега си едно по-пренаселено село от градски тип. Цялото гъмжило, което се пресели тук, превърна Варна от черноморско бижу в сборище от нискобюджетни селско-махленски общности, които си наложиха начина на живот, вместо да приемат градския такъв.“
Срещу блока ни живее такава селско-махленска общност. Тя обитава незаконна пристройка, залепена за отсрещния блок. Младо семейство, което не е нискобюджетно, защото кани гости два пъти в седмицата, лятото през ден. До 12 -1 часа се говори на висок глас, слуша се гръмка музика – идилия за селско-махленската общност. Лятото на двора се пали барбекю с дървени въглища. Димът от това барбекю опушва 10-те блока, разположени около общността, но никой не им прави забележка.
Реших да се заема с тази комуна и подадох жалба за нарушаване на обществения ред. Един път извиках и полиция, като двамата полицаи се зачудиха как да влязат в отсрещния блок: „Как да безпокоим хората, късно е!“ Отвърнах на полицая, че селско-махленската общност може да тероризира семейството ми, но той не може да обезпокои някой от блока им?! Не знам какво свършиха полицаите, но жалбата свърши работа. Селската комуна не надува толкова силно музиката и не викат, както преди. Но дойде лято. Комунарите отново ще запалят барбекюто с дървени въглища и тогава ще трябва да сигнализирам РЗИ. Как си представяте някой инспектор от РЗИ да дойде в селско-махленската общност в 20 часа и да замери пушека, който се издига от барбекюто им?
Такива проблеми имам, като варненец с заселниците от села и градчета. Те наистина налагат начина си на живот, вместо да приемат правилата на големия град. А варненци, които сме изключително търпеливи хора ги оставяме да безчинстват по улиците /с фучащи коли и мотоциклети/, да вдигат шум, когато им скимне /без да се съобразяват с наредбите/, да палят барбекю в двора. Варна е пренаселен град, далеч по стандарт на живот от европейските градове. Далеч по култура на общуване и етични норми. Няма и да доближим европейските градове, само ще се отдалечаваме от тях, докато позволяваме на селско-махленските общности да налагат начина си на живот.
Иво Югов
barometar.net