Владимир Владимирович Познер е съветски, руски и американски журналист, телевизионен водещ и радиоводещ, писател . Член на фондацията на Академията на руската телевизия (1994-до момента ) и неин първи президент (1994-2008). Водещ на авторското телевизионно интервю „Познер“ по “ Канал 1. Владимир Познер беше гост в предаването „На гости на Дмитрий Гордон“ .

• Смятате ли Вие анексирането на Крим и започването на войната в Донбас за трагическа грешка на Русия?
• Не, не мисля. Аз ще ви дам своята гледна точка. Ще трябва малко да се отклоня тук. Мога да Ви кажа като човек, който следи историята, че когато една страна, в лицето на своите ръководители, смята, че я грози екзистенциална опасност, тя не обръща внимание на никакви международни съглашения, правила и така нататък.

Конкретен пример. Навремето Никита Сергеевич Хрушчов и Фидел Кастро се договарят, че съветски ракети със среден обхват ще бъдат разположени в Куба. Те са имали право да се договорят така. Две независими страни, още повече, че в Турция е имало американски ракети, почти на съветската граница. И те се договорили. Две независими страни, две държави се договорили така. Тогава Съединените щати узнали за това и президентът Кенеди заявил приблизително следното: „Ние няма да допуснем това, ако това бъде направено, ние ще потопим съветските кораби, които носят ракетите. И ако това значи начало на трета световна война, така и да бъде.“ Тоест, той нарушава, може да се каже, международния ред. Тези страни са имали право да се договорят по този начин. Но по онова време за Съединените щати разполагането на съветски ракети в Куба е било екзистенциална заплаха. И те казали „не“.

Привеждам това просто като пример. Предайте го така. Това, което стана в Украйна, отново от гледна точка на руското ръководството е, че ако не днес, то утре Украйна ще стане член на НАТО. Ако това се случи, на руско-украинската граница ще се появи войска на НАТО, тоест войска на Съединените щати, разбира се, че НАТО са Съединените щати. Това – първо. Второ, Крим, където в Севастопол е базирен руският черноморски флот, ще стане база съвсем не на Черноморския флот, а да кажем, на американския Шести флот. От гледна точка на тези хора, това е било екзистенциална заплаха. И те направиха това, което направиха. Това е нарушение, да, разбира се, че е нарушение. Това е безусловно. Но логиката на това нарушение за мен е разбираема. За мен тя е разбираема. Точно така, както е било с американците тогава. Бих казал така: мисля, не мога да кажа, че съм на 100 процента убеден, но на 99, че ако тогава са отнесли въпроса към населението, на Крим, искат ли да бъдат в състава на Русия, а не на Украйна, аз нямам съмнение, че мнозинството биха казали да. Не се ли явява това повод за такава постъпка? С това съм съгласен, въпреки че виждаме как например в случая с Косово, което беше част от Сърбия, Западът поддържаше желанието на косоварите да излязат от състава, при това ги подкрепяше с въоръжение, така че тук има много разлики, но аз искам да кажа, това е само като пример.

Има и едно такова разсъждение – представете си, че в Мексико стане революция. Това е напълно възможно, в Мексико – да. И че на власт дойде анти-американско правителство. Това също е лесно да си го представим. И това ново правителство, страхувайки се от големия брат от Север, се обръща към Русия и казва: „Вижте, приятели, бихте ли могли да ни дадете десет дивизии, които да стоят на нашата граница със Съединените щати?“ Съединените щати биха ли допуснали това? Няма нужда даже да отговаряме на този въпрос. По подобен начин разсъждаваха тук – ще има дивизии на нашата граница, и какво ще стане? Ние няма да допуснем това. Ето целият кръг разсъждения, за мен, по този въпрос.

• Тоест, изхождайки от тази логика, ако утре Русия отслабне, вследствие на това, че като голяма бензиноколонка няма да може да изкара достатъчно пари от нефт, за да напълни бюджета, и японците поискат да си върнат Курилските острови, ние ще се отнесем към това с разбиране?
• Не. Защото съществуването на Курилските острови в състава на Русия по никакъв начин не заплашва безопасността на Япония. По никакъв начин. Никой не може да каже такова нещо – нито японците, нито някой друг. Японците казват „това е наше, исторически, и вие трябва да го върнете.“ Това е друг въпрос. Разбирате ли?
• Добре.
• Трябва да има аналогия някаква, която да се прокара.
• Владимир Владимирович, …
• А освен това, още нещо – във връзка с тази голяма бензиноколонка – това е заблуждение. Днес, извън падането на цената на нефта, когато всичко беше нормално, ще се изненадате, но руското селско стопанство носеше повече от газа и нефта.
• Да, знам.
• Разбирате ли, на второ място, след въоръжението. Това вече не е така, Русия не е в тази степен, в която беше, голяма бензиноколонка. Разбирате ли, тези заблуди, според мен, водят до неправилни политически изводи. Трябва да се оценява реално, която и да е страна – приятелска, неприятелска, не е важно – но реално, за да бъде политиката ефективна.

Превод: Екатерина Грънчарова

glasove.com