Някои телевизии нарекоха починалия патриарх Неофит „духовен баща на България“. Едва ли са наясно какво влагат в това определение, но за мен то е далеч от истината. Докато беше жив не съм почувствал патриарха за духовен баща. Не помня да е казал нещо запомнящо се, важно за нацията и съдбата на българите. Не мога да цитирам негово послание, което е докоснало сърцето ми. Духовници и негови близки казаха, че бил скромен и възвишен човек, но това не е достатъчно да си духовен баща на нацията. За да си такъв трябва да я напътстваш, да си водач – посланията ти трябва да отекват в сърцата и душите.

За мен духовен баща на България е писателят Стефан Цанев. В интервютата, които дава той е безпощадно точен и непримирим към безчинствата на нашите управници. Винаги ме е възхищавал с гражданската си позиция, карал ме е да се чувствам горд, че съм българин. Не мога да кажа същото за починалия патриарх. Той дълги години мълча и не могат да ме убедят, че мълчанието му е качество, което го прави духовен баща на нацията. Да ме прощават вярващите! За тях може да е велик духовник, но за мен не е!

Иво Югов

barometar.net