Преди 1 година в Българско национално радио тотално изплискват легена, като организират инициатива „Будител на десетилетието“?! Как точно, в чия глава се е родила тази безумна история не е ясно. Защо не е Будител на петилетката? На шестмесечието или на месеца? Разбира се, веднага номиниран е Георги Господинов, известен с инфантилния си опит „Естествен роман“, нечетаемия, сълзлив, нескопосан „Физика на тъгата“ и измислената за страни от Третия свят награда „Букър“.

Георги Господинов обича да се къпе в публичната пяна и да раздава менторски послания на килограм. По това си прилича с ранния Мариус /Ивайло Василев/, който даваше напоителни интервюта за любовта, предателството и какво ли не. Мариус/Ивайло по едно време се усети и намали публичните изяви, но Господинов продължава да се натиска за още. На път е да се превърне в писателския Андрей Райчев – роля, която ще отива на „будителя на десетилетието“. Дори не проверих дали са го избрали, толкова абсурдна и тъпа е тази инициатива на БНР.

Но тази сутрин гледах Димитър Бербатов. Чух мъдри думи за живота, за себеизграждането, битките, волята – този мъж е израснал много, фондацията му в подкрепа на талантливи деца е великолепно начинание и се сетих за Георги Господинов. Думите му дрънчат на кухо, заучени фрази, с които се опитва да ни баламоства. При Бербатов преживяното е изстрадано, искреността неподправена, желанието да помогне на децата осмисля живота му.

Той е народен будител в истинския смисъл на думата. Господинов е фалшив, като романите си.

Иво Югов

barometar.net