Производителите на храни в България да изписват върху етикетите съдържанието на мазнини, наситени мазнини, сол и захар на „принципа на светофара”, призовава Асоциация „Активни потребители”. Ако съответната съставка е в ниско количество (спрямо дневните нужди на човешкия организъм от нея), да е оцветена в зелено. Средното съдържание да се отбелязва в жълто или оранжево, а високото – в червено. Във Великобритания това етикетиране вече е въведено и помага на потребителите да се ориентират по-добре с какво се хранят.
Според доклад на Потребителския интернационал наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат в световна епидемия. Подрастващите масово предпочитат нездравословните храни. По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2005 г. 1,6 милиарда възрастни по света са били с наднормено тегло. Очаква се през 2015 г. техният брой да нарасне до 2,3 милиарда. За същото време броят на затлъстелите възрастни ще нарасне от 400 милиона до 700 милиона човека.
Противно на общоприетото схващане, че тези проблеми засягат само развитите държави, в момента с най-бързи темпове се увеличава процентът на хора с наднормено тегло и затлъстяване в страни с нисък или среден стандарт.
По данни на Министерството на здравеопазването 60% от българите над 18-годишна възраст са със свръх тегло, а 20%  от тях са със затлъстяване. Средно 20% от децата между 7-18 години са с наднормено тегло, а 1/4 от тях са със затлъстяване. Броят на подрастващите с проблемно тегло расте, въпреки влязлата в сила Наредба за здравословно хранене на учениците, която забранява в училищните столове и бюфети да се продават продукти с високо съдържание на мазнини и захар.
Потребителският интернационал поде кампания, в която участва и Асоциация „Активни потребители”, държавите членки на ЕС да въведат етикетиране на храните на принципа на светофара. В момента липсват съгласувани международни критерии за хранителната стойност на продуктите и среднодневните нужди на хората от различни възрасти от мазнини, захар, сол, но стандартите са сходни.
Асоциация „Активни потребители“ се присъединява и към препоръките на Световната здравна асамблея (СЗА) да се ограничат маркетингът, рекламата и промоциите на храни за деца до 16 г., които са са бедни на полезни вещества, но са с високо съдържание на мазнини, захар и сол. Препоръките включват:
• Забрана за радио- и телевизионни реклами на нездравословни храни между 6 и 21 часа.
• При търговията с нездравословни храни за децата да не се използват нови медии като интернет страници, социални мрежи и др.
• Нездравословните храни да не се продават в училищата (в лавки, столове и др).
• Търговията с нездравословни храни да не се стимулира с безплатни подаръци, играчки, колекционерски предмети и др.
• В рекламите и промоциите на нездравословни храни за деца да не се използват известни личности, анимационни герои, конкурси и др.
 

www.barometar.net

04.03.10