Скучна държава е България, без чувство за хумор. На призива на един английски националист, че ако бил на наше място щял да си стегне багажа от страната заваляха ответни писма. Първа беше дъщерята на PR експерта Максим Бехар, която цитира цифри, пише за огромните възможности пред малкия и среден бизнес у нас и накрая се оплита като пате в кълчища. Какво направи другата засегната страна Румъния? Отвърна с чувство за хумор на нападките на националиста, като описа предимствата на страната пред Англия. Ние, както и в случая с инсталацията на чешкия скулптор Давид Черни се държим като ощипани госпожици. Нямаме въображение и самоирония, а съчиняваме някакви оправдателни писма колко хубаво било в България. Госпожица Бехар, която най-вероятно ще започне работа в агенцията на баща си, а не в квартален магазин като продавачка за 300 лв. си няма хал хабер какво е да живееш в България. Още повече какво е да развиваш малък или среден бизнес, но пише по темата. Отвръщат й други хора живели в чужбина, става дискусия, но в разгара й се изказва и кметът на Лондон Борис Джонсън. Той говори за безсънни нощи, които очакват британците при нашествието на българи и румънци. Сега и на него ли ще отговаряме в типичния си сериозен и комплексарски тон? Защо не подходим с чувство за хумор и не му предложим двуседмична почивка в ромския квартал „Столипиново“? Там Борис Джонсън ще разбере що е това безсънна нощ. Нашите роми ще го приобщят към безгрижния си начин на живот и той ще живее ден за ден и нощ за нощ. А на госпожица Бехар препоръчвам сама да направи малък бизнес в България, да го развие, да оцелее ако може и тогава да пише дипломни работи по темата.

Иво Югов