Деница Михайлова е първата и единствена за момента жена с ромски произход,  която работи във външно министерство.  Много хора я разпознават заради ролята й в „Стъклен дом”, където играе Мая, също млада жена с ромски произход. Срещам се с нея в скромен софийски ресторант. Тя идва с 5-годишната си дъщеря. Деница разговаря с нея като с възрастен човек, изисква от нея решения, включително какво да си поръча от ресторантското меню. Родена в семейство на ромски музиканти, самата Деница е възпитана в непринудена, но и изискваща семейна среда. Среда, която е била „встрани и същевременно – част от традиционните ромски общности”. С родители, които, наред с хора като Иво Папазов, са сред основоположниците на ромската музика в България, като дете тя пътува много и по цял свят. В държави като Испания, Финландия вижда, че ромите, най-голямото етническо малцинство в Европа, са уважавана общност, имаща своето място в обществото. „Наричам себе си циганка, независимо от нюансите на наименованието у нас”, уточнява Деница, докато момиченцето й внимателно слуша разговора.  Никой от хората около нас, ако не я познава, не би предположил, че е от ромски произход, но тя би побързала да го сподели с него.

С избора на продуцента Димитър Гочев Деница да изиграе ролята на Мая в „Стъклен дом”, за пръв път в български сериал навлиза устойчива сюжетна нишка за ромите и социалните предизвикателства пред тях. В началото на кариерата й в министерството приятели и колеги я съветват да не разкрива произхода си, защото така „ще е по-лесно да пробие”. „Някак си усещам задължението да работя повече от всички. Нося този кръст върху себе си – да опитвам да променям стереотипите спрямо нас. Никой не ми е помагал да се докажа, нямала съм богати мъже зад себе си, които да ме бутат напред…”.

Бившият й вече съпруг е искал от нея въобще да няма кариера. Родът на Деница е от кастата на йерлиите –  отворена и сравнително модерна ромска общност. Други кланове, като този на калдарашите например, не подкрепят идеята жените да получават образование, да работят. Силно капсулирани за промени от отвън, калдарашките момичета се сгодяват на средна възраст 15 години.

На въпрос познава ли калдараши, Деница заявява спокойно, че бившият й съпруг – представител на високо ниво на ромска партия у нас, е от тази каста. По време на брака си Деница усеща ограничение дори при срещите с брат си или баща си, заради това са се разразявали скандали. Впоследствие става ясно, че странната ревност може би има корени в традициите на общността, в която роднини се женят.

„Жената за тях е просто вид стока, може би сте чували, че се продават. От мънички дечицата се женят по роднинска линия, за да може паричките да останат вътре. Аз не го знаех това, когато срещнах бащата на Мадона – нямах приятели от общността… Нали знаеш, когато човек е влюбен…И стана така, че аз в един момент бях изолирана от всичко. Бях вече бременна с Мадона, той стана съвсем различен – ревнив, деспотичен. Аз трябваше да гледам единствено и само в земята… Явно си е бил такъв, но просто не съм виждала. Започна много да ме тормози. Човек, когато достигне дъното…

Тогава учех, нямах друга алтернатива и търпях, но когато появи възможност за работа, реших да се явя на конкурса във външно министерство. Той е човек, който има много възможности, но никога не ми е помагал, по никакъв начин сега не помага за отглеждане на малката. Като отлъчени сме, защото аз не се подчиних – не бях такава, каквато искаше да бъда!”.

Деница завършва трудно образованието си, свекърът и свекърва й се мъчат да я спрат, но има подкрепата на родителите си. Колегите й я помнят на лекции с бебе в кошче до нея, което няма кого да остави, защото се страхува, че може да бъде взето. Изпитът за длъжността във външно министерство променя живота й. Има изключително много кандидати, но избират нея. Усмихва се, когато си спомня за повратния момент.

На въпрос какви са най-големите проблеми на общността широката й усмивка обаче се стопява. „Това е много тежка тема, много е трудно… Като цяло общността трябва да излезе от този омагьосан кръг. Това важи за жените, децата, мъжете… Интеграцията зависи и от нас, ние трябва да имаме активна роля в нея. Омагьосаният кръг е, че повечето семейства не пускат децата на училище, тъй като нямат средства, нямат финанси. Децата нямат дрехи, голяма част от тях прекъсват образованието си или учат до втори или трети клас и спират, за да започнат да помагат на родителите си”.

„Ромите биват държани прости и глупави поради политически причини – за да могат конюнктурно да ги използват по време на изборите и да им дават пари! Изцяло заставам зад това като теза! Нарочно ги държат необразовани…”, подчертава Деница. Думите й резонират с фактите за усилията, хвърляни на национално ниво за образоване на ромите.  Едва през 2009 г. стартира първата Национална програма за ограмотяване и квалификация на роми.

„Нейната цел обаче бе твърде скромна”, коментира „Дойче Веле” в статия от март тази година, „С бюджет от малко над 1 милион лева тя предвиждаше да обучи едва 1200 роми”. Деница разказва за дечицата от квартала „Христо Ботев”, които са отличници, въпреки „цялата мизерия, цялата болка, която носят в сърцата си”. „Те са единици, разбира се, не са много – по-голямата част от тях нямат тази силна психика да продължат”.

Деница има отговор на въпроса защо голяма част от проектите, свързани с ромската интеграция са неуспешни. „За съжаление целта на повечето ромски партии, т.нар. самопровъзгласили се лидери, е да спечелят дивиденти, да проведат някакви събития проформа, колкото да се отчете дейност! Да вземат гласовете на хората и нищо да не стане. Те продават гласовете на ромите, без да имат ясни искания! Ако средствата, които се отпускаха до ромите, стигаха до самите роми, нямаше да има толкова проблеми с общността, нямаше тя да се капсулира още повече”.

„Нашето ромско общество има нужда от млади хора, които да променят това мислене, които да работят, без да очакват пари. Аз например нямам очаквания, не работя за пари за определена кауза”, коментира Деница. Лелята на Деница е тази, която й дава „добър пример” с работата си за изграждане на домове за пренебрегнати деца и младежи в различни махали. Деница дълго време й помага с проекти, документи.

По-късно в министерството работи усилено с бившия вече американски посланик Джеймс Уорлик в посока интеграция на ромите. Той често я сочи за пример пред медиите, вдъхновява се от собствената й история. Заедно посещават добре уредената ромска махала в Каварна, за да разберат какъв е успешния модел за интеграция. В тази махала от „доста години за всеки има работа, къщите светят от чистота и ред”, разказва Деница.

Тя често посещава ромските махали, търсейки контакт с хората. Най-много се вълнува какво се случва децата там, занимава се с тях, понякога ги учи да четат или пишат, помага им с дрехи. „ Смятам, че трябва да се премахнат сегрегираните училища, дечицата нищо не научават там.  Един от основните приоритети като че ли е образованието . Трябва да се променят много неща в здравеопазването. Има лекари, които не искат да преглеждат дечица, не ги приемат, а има дечица, които чакат пред кабинетите болни, с вируси.

На моменти Деница се възприема като „нормална ромка”, но други роми, много от които я познават от известния телевизионен сериал, не я възприемат по този начин, вероятно чувствайки се различни от нея. „Има такива, които ме гледат с пренебрежение, други не могат да разберат какво им говоря. Понякога имам чувството, че каузата се обезсмисля.

Много е странно, когато отида на работа – там ставам част от един друг свят. Когато вляза в гетото, съм съвсем различна, просто съм част от тях. В махалата едни тълпи от дечица ме прегръщат, гледат да се доберат до мен, просто не могат да повярват, че съм там. Гледат ме по телевизията, в следващия момент съм до тях… Обърквам се и аз понякога, като гледам да не се отклонявам от основната цел. Смятам, че всяка възможност, която ми се предоставя, е шанс по някакъв начин да помогна”. „Медиите имат огромната власт да променят предразсъдъците спрямо ромите, а не само да се пише в пресата как циганинът откраднал кокошката…”. Деница навежда глава и стисва устни, когато споменаваме случая със застреляното 17-годишно момче с ромски произход по време на кражба на железа в депо в Подуене през март тази година.

„Съсипани са родителите на това момче; когато се случи това, бях в махалата; и те блокираха целия път, стария, към летището… Ромите имат огромна душевност. Да, може да влизат в къщите, да крадат, но много малка част от тях биха убили човек. Страшно набожни, вярват страшно много в Бог и никога не биха си позволили да отнемат човешки живот; говоря за голяма част от общността, защото винаги има изроди, във всяко общество…”. Деница с горчивина си припомня коментарите в интернет, които изразяват възторг от стореното от пазача. Припомня, че и двете страни трябва да са активна част от интеграцията на ромите в обществото.

Невена Борисова
e-vestnik.com

Снимка- авторката