Варна е един прекрасен град, сравним с повечето прекрасни европейски градове. По същия начин е сравним и с повечето български градове, които кандидатстват за Европейска столица на културата. Но, все пак нещо витае във Варна. Аз по-простичко бих казал, че като излезеш на 50 км от Варна, хората носят, малко, сиво-черно-кафявата гама в облеклото. Докато в нашия град, покрай туризма, на първо място, хората се обличат в по-светли дрехи. Простата аритметика сочи, че варненци винаги са имали по-близък контакт с външния свят. Умеят да слушат, да подбират, да търсят гостуванията в различните сфери на културата. Тоест палитрата е много голяма.

Във Варна има една особена духовност, която се носи от столетия. „Варненско лято” започва още през 1926 г. Този фестивал осъществява години наред културната връзка с много други столици по света. Църковната архитектура, изобщо православието е оставило знаците из целия град. Митрополит Кирил, светла му памет, беше един от радетелите, културата да влезе в храмовете. Например бившият Музей на Възраждането в момента има един много приятен дух, чрез който църковната просветителска дейност е много силно развита.

Има нещо, което липсва, и може би е добре кметството да направи. Средствата, нагледните материали, с които се кандидатства за Европейска столица на културата, трябва да станат по-видими, по-цветни, защото тези цветове, тези багри трябва да се сравнят с много силни европейски градове, в които са налучкали, как може да се привлича погледа на туристи, на посетители, а и на самите жители на града. И някакси, там човек, по-лесно усеща, че е в Европа, а ние сме по на Изток. Така че на общината, на големите кръстовища, трябва да се сложат ясни, видими знаци, че Варна е кандидат за Европейска столица на културата. В конкурса няма да ни преценяват по това, което имаме, макар ние да имаме достатъчно от всичко – културно-историческо наследство, фестивали, събития, изяви. Нас ще ни преценят по развитието, по пътя, който изминаваме и сме готови да изминем.

Искам да кажа, че нещата, които се правят не само по конкурса, но и изобщо по културния живот в града, трябва да са свързани с общите културни движения в Европа, с големите събития, които се случват на Стария континент. Трябва да се прави културен процес, а не културни факти. Варна трябва да се „закача” с това, което се случва в Европа, а и в света.

Илко Раев

kmeta.bg