Иво Димчев е хореограф и пърформър, известен с радикалния си и оригинален стил. Работите му са на границата между live art, танц, театър и музика. Автор е на повече от 30 представления и пърформанса, показвани из цяла Европа и Америка и отличени с редица международни награди за театър и танц. Води майсторски класове в Националната театрална академия в Будапеща, в Кралската танцова консерватория в Антверпен, на фестивала ImpulsTanz във Виена, Tanz im August в Берлин и др. През 2010 г. завършва програмата за изпълнителски изкуства в училището по изкуства Dasarts, Амстердам. Иво беше любезен да отговори пред www.barometar.net какво са за него театърът, любовта, търпението….:

Свободата- Принадлежи на всеки по изначалност, но често се изгубва по вина на родители , ако не там, то със сигурност в училище. Възстановяването е понякога дълго и струва скъпо. Най-добре и в най-чиста форма се среща в природата и в изкуството.

Страхът- Необходим любовник. Неутрализира се , чрез прелъстяване, не чрез война.

Любовта– като зависимост НЕ, като чувство НЕ/да, като осъзнато намерение ДА

Ларс фон Триер– пациент, успешно лекуващ доктори

Безразличие- знам, че в определни случаи Буда не би си вдигнал телефона, дори да го чува, което аз разбирам и имам респект, но аз лично не мога така….аз по-скоро бих го оставил на вибрация….колкото и долно да е.

Търпение- Понякога усещам присъствието на времето като нож в гърлото, или като влак , който изпускам непрекъснато, а той дори не съществува. И се оказвам често пребит на релсите с нож в ръка и нетърпеливо нарязан гръклян.

Бог– определено има доста добър вкус

Приятелството– душевно интересчийство

Уди Алън– нещо между Уди кълвача и Радой Ралин

Самотата – с всеки изминал ден , все по-неистово нужна ми е хоризонталната пустота

Срамът- неблагодарно да се криеш от живота

Вдъхновение- търкляш се гол надолу по склона, когато си долу се оглеждаш внимателно, това което е оставило следи по тялото ти, се връщаш и му обръщаш специално внимание .

Сексът- 1/древна медитативна техника за спиране на вредните мисли, свързване с тялото , блокиране на перцепцията за време и наслада от настоящия миг. 2/ Едно от най-уникалните изобретения на Бог, принуждаващо природата да се размножава, дори и без да го иска, просто защото на всички в нея ужасно им се ебе.

Марсел Марсо– пантомимист, проповядващ движенческа естетика, която стои малко далеч от моя вкус . Един от основните педагози на Майкъл Джексън.

България– заградена територия и в нея група деца с неясна идентичност се губят непрекъснато.

Критиката– изкуството е диалог в своята същност , така че за мен критиката е винаги желана, дори когато артикулира неразбиране.

Театърът– Църква, НЕ-властолюбива и НЕ-дискриминираща, и с това различна от тези , които познаваме.

Ингмар Бергман– дълги и безкрайно блаженни часове на дрогиращо съзерцание във филмотечно кино Одеон между 10 и 13 годишна възраст.

Душата– не иска да бъде спасявана, а да се слива с безкрая, непрекъснато

Смъртта– пълноправният реформатор, носител на най-елитарната красота в природата.

www.barometar.net