В края на ноември хореографът, художник и пърформанс артист Иво Димчев покани абсолютно всички желаещи да станат част от „Асамблея на срама“ – „най-срамната изложба“, в която срещу 15 лв. да закупят 1 кв. м. в новото му софийско художествено място МОЗЕЙ на „Сливница“ 178 и да сложат онова, което винаги са искали да покажат.
Идеята на изложбата е да елиминира фигурата на куратора, която задава художествения вкус и да включи хора извън тези среди – премахвайки условните и „абсолютно ненужни“, според Димчев, граници между добро и лошо, професионално и непрофесионално изкуство.  „Темата за срама е силно актуална за България. Чувството за срам е в тясна взаимовръзка с усещането ни за вътрешна свобода, която мисля, е силно необходима на всеки българин, особено в момента“, пише той.

По света Димчев е известен със своите награждавани пърформанси, а у нас – от скоро сред по-широка публика заради премиерания си спектакъла ICure във Варна, чиято сцена с „орален гей секс“, в интерпретацията на някои медии и „Атака“, принуди министъра на културата Вежди Рашидов да дава обяснения от парламентарната трибуна.

И все пак над 150 души са изявили желание да участват в „Асамблея на срама“ – сред тях телевизионната водеща Мария Силвестър, поппевецът Орлин Павлов, Стефан А. Щерев, известните хореографи Мила Искренова и Галина Борисова, писателката Вергиния Захариева и, според анонса, журналистката Албена Вулева, чиято творба още не беше пристигнала за откриването в петък.

„Не само тук, а навсякъде по света, винаги има един човек, който решава какво ще се изложи и неговият вкус определя целия пейзаж на мястото, на квартала, на града. Такова нещо не може да се случи в една суперсвободна зона, каквато е МОЗЕЙ“, казва Иво Димчев, натъртвайки с ирония на последната фраза, сред суматохата в сутерена на големия магазин втора ръка на „Лъвов мост“.

Изложбата събира автори от Германия, Швейцария, Белгия и Чили, стрийт арт, фотография, графика, скулптура – драматургията, създадена от произволното им скупчване едно до друго, в известен смисъл е още по-интересна, смята Димчев.  „Има още място – таванът е свободен. Искам да има ексцес, крайност на формата, човек да се загуби вътре. То не е изложба, нито коледен базар, то е асамблея – и то не каква да е, а на срама!“

Орлин Павлов участва с абстрактна живопис, Мария Силвестър – с медицинското си свидетелство за побой, а известният хореограф и танцьор Галина Борисова – с инсталация, цитираща унизителните рецензии, с които издателствата систематично отхвърлят нейна стихосбирка. Сред артистите още са  бившият кандидат-кмет на София Мартин Заимов, журналисти от вестник „Телеграф“, самият Димчев, както и съвсем редови и художници, поети и фотографи.

Един участник е заявил върховното унижение кратко и ясно, като просто е сложил лична карта. А в дъното на залата друг е част от собствената си инсталация, облечен единствено в слънчеви очила, шапка и новогодишен гирлянд и кани хората да общуват по какъвто поискат с начин с него – той смята да стои там до края на изложбата на 30 януари.

Провокацията не е проста подигравка с една или друга категория в изкуството, а както винаги с Иво Димчев, е съвсем сериозна и въвлича всички присъстващи. Желанието да се показваш, срамът и ролята на паричните отношения в тези неща са в основата и на по-предния му награден пърформанс P project, в който артистът обръща ролите и дава прилични суми на хора от публиката, за да изпълнят нещо на сцена – от невинни рецитали на поезия до симулация на секс между мъже (двата пърформанса в София минаха без протести).

Редките му появи в България и репутацията му досега привличаха тесен кръг публика, не без своите интелектуални предразсъдъци – затова и експериментите със собствените представи за освободеност и спонтанност на тукашна сцена са още по-интензивни. По тази причина Иво Димчев, който съвсем не е прикрит в артистичните си намерения, се е преориентирал към живот в България, където има „още много срам, с който да се работи“.

„Вътрешната свобода у нас е ограничена и това е наложено в най-голяма степен от политиците и управляващите. Колкото по-обременени са хората от предразсъдъци и вътрешни граници, толкова по-лесно са управлявани“, смята артистът. Според него изложбата е начин да поемеш отговорност, вместо да чакаш да бъдеш избран и е приятна солидарност с новия му МОЗЕЙ – тъй като освен всичко цената на всичките квадратни метри заедно възлиза точно на един наем.

Не се изненадвам, че толкова много хора са привлечени от темата за срама – тук имаме пластове и пластове от него, коментира писателката и психотерапевт Вергиния Захариева, която участва с три картини на разкрачени жени от серията I Want More, или вагини, както ги нарича за кратко. Те са отговор на наблюдението, че по тези ширини като цяло е срамно да искаш повече – не само секс, а каквото и да е. „Чувствах се много добре онзи ден като ги рисувах и като ги заковах вчера, ми стана още по-добре. Напрасках 50 неща, от тях избрах три, но най-сладкото беше, когато отидох при рамкеря.“

Някои от най-оригиналните произведения в „Асамблея на срама“ ще бъдат откупени за постоянната колекция на МОЗЕЙ. Експозицията ще има свой каталог и освен това ще излъчи две награди – една на публиката и една на специално жури. То ще се състои от… „хора, от които обществото се срамува, които са маргинализирани – един затворник, една работничка, една пенсионерка, едно дете…“, казва Иво Димчев.

Изложбата върви и със „Срам бук“ – стените на вътрешното пространство в галерията, където всеки може да си каже размислите по темата. И накрая, това няма да е последната асамблея – темата за следващата, през февруари, ще бъде обявена на 20 януари. Организаторите предупреждават, че изложбата не е за деца под 18 години, а работното време е от 14 до 20 ч.

dnevnik.bg