Копелетата на Сорос не са ви братя и сестри. Запомнете го завинаги или го издълбайте на камък и подпрете с него входната врата. Защото все един ден те ще почукат на нея, ще търсят хляб и ще ви уверяват, че ви е раждала една и съща майка – българска майка юнашка. Същата, която сега си умират да я унижават и осмиват, а децата й откровено презират. Понеже са изостанали и безпросветни селяндури, а на копелетата баща им е мултимилиардер и може да им купи всичко, дори гражданско общество. Охолството ги прави нещо повече от останалите, позволява им да се държат сякаш всичко им е позволено. Не просто да нарушават обичайните правила – да се натряскат като задници с нещо безсрамно скъпо, да вършат безсрамни подвизи с порядъчни безсрамници, да подкарат 300 коня и да ги размажат в бетонна стена, да оцелеят някак, да се поизтупат и утре да поръчат със 100 грама и 100 коня повече. Това е меню за новобогаташи, банално и прекалено евтино.

Същото, че и отгоре, може да си го позволи всяко парвеню с пари. Но да си позволиш издръжката на глобална армия от интелектуални копелдаци, които да воюват срещу вековната история на цели държави – нужно е много повече от шапка с пари, защото това е най-скъпата измислена някога играчка за свръхбогаташи. Тази перверзия за мултимилиардери може да ви е далечна, може да искате само да си гледате „Време разделно” или тихо да постоите пред паметника на цар Самуил. Копелетата обаче няма да ви дадат спокойствие – ще ви натрапят играчката, ще я размахат пред очите ви, ще я наврат в душите ви. Знаят, че ви вбесяват, но всичко им е позволено – знаете ли кой е баща ни, колко пари има и в кое посолство има връзки. Знаем, разбира се, но не знаем коя е майка ви. Коя жена роди такива копелета – не искаме да я пожелаваме, искаме само да я оплачем.

Искаме да й дадем обет, че няма да отворим вратата, когато блудните копелета се завърнат от глад. Те не мислят за този ден, но той задължително ще настъпи, както на всички добри времена им идва краят. Както ситите години се редуват с гладни, както мършавите крави изяждат охранените.

Бащата умира, наследството се разпилява и се оказва, че за преяждалите с благоденствие копелета вече няма и трохи. И тогава, докато с целия си мазохизъм гледате „Време разделно”, ще чуете чук-чук. Не спирайте филма, не ставайте, не забравяйте, не прощавайте – бих искал да мога да ви закълна. Не забравяйте, че копелетата ви презираха, без да го крият, и върховната справедливост изисква да получат същото. Те си изработиха своето родово проклятие и не му пречете то да ги настигне. Не им прощавайте, защото не търсят прошка, а само поредния бял хляб.

Спомнете си какво получихте от тях – години национален нихилизъм и нови комплекси за малоценност. Вижте как това се отрази на собствените ви приятели – онези, които отиват Там, за да работят нещо, с което Тук никога не биха се препитавали. Които отиват да живеят Там по начин, заради който Тук биха се срамували. Но въпреки това са искрено убедени, че са Го хванали за шлифера с мръсните нокти на гастарбайтерските си ръце. Защото Там всичко ти е уредено, а Тук всичко е непоправима кочина – така ни втълпяваха и така се облъчихме.

Намразихме до смърт съвремието, загубихме надежда в бъдещето, но за копелетата не беше достатъчно. Трябваше да се отречем и от миналото, да се пречистим от „лъжите” и да заживеем с правилните „исторически истини”. Този номер горе-долу се получи с близкото минало, но копелетата проявиха нахалство да се върнат векове назад, даже цяло хилядолетие.

Самуиловото царуване никога не е било тяхна тема и едва ли точно то им боде очите. Много по-голям проблем е, че се появява фондация извън техния неправителствен мейнстрийм, а спонсорът не е баща им. Тази фондация решава да вдигне паметник на български владетел, а не да изследва нечовешките проблеми на транссексуалните или условията в килиите за педофили и доживотни убийци. Няма такава математика, но „Българска памет” на Врабевски вероятно е интегрирала към Българското повече небългарски граждани, отколкото са успели да направят всички копелета, и то с хора, родени в България. Сами разбирате, че няма как да не е проблем – днес вдигат паметник, утре ще тръгнат да рушат интелектуалния монопол на „гражданското общество”. Затова трябва на всички добре да им се даде да разберат – кои „граждани” карат влака, кои ще се произнасят за „историческите истини”, кои определят грозното и красивото, кои ще оценяват умното и тъпото, кои ще казват на черното бяло.

Има и още един монументален проблем и той е името на Хайтов. Синът (скулпторът) трябва да плати за греховете на бащата (писателя), който беше първият голям враг на отвореното общество. И който наричаше неговите поданици „троянските коне на България”. Това не може да бъде забравено, нито простено от копелетата на Сорос. И дано са живи и здрави да дочакат деня, когато ще се наложи да изплащат греховете на собствения си баща. Когато ще дойдат да чукат за хляб на българската врата, а те ще дойдат, защото са безсрамници. Дотогава нека живеят със заблудата, че всъщност никой не ги презира истински, а само им броят парите и им завиждат. Копелетата просто не могат да мислят по друг начин и няма смисъл да им се обяснява, че някои неща не могат и не трябва да се купуват с пари.

Калин Руменов
novinar.bg