Работата с бг пиар изисква да имате подготовката на възпитаник на Уест пойнт, дипломатическите умения поне на Хенри Кисинджър, търпението на торен бръмбар с опит, усърдното преследвачество на Роуз от „Двама мъже и половина“, обноските на олд-скуул гейша и манипулативните умения на ранния Бареков. Връзката между пиара и журналиста е като между коцкар-съпруг и угнетена домакиня.

Търпят се заради детето, т.е. работата. Понякога от безсилие съпругата е мила и свястна, а палавникът й обещава света. После й дава великодушно парфюм-менте, представя й го за последния на Марк Джейкъбс и тя е щастлива, докато не разбере, че изветрява за 3 минути.
Българският пиар е изпратен от световната медийна конспирация, за да направи службата ви черна.

Той може да пише имейли с правописни грешки до откат, но не може да убеди някой от депутатите, за които отговаря, да даде интервю за подготвяните от него законови промени. Често пъти българският пиар е просто една по-нахална секретарка, която не може да синтезира информация в три дръпващи вниманието изречения, а просто заповядва „колеги, вижте прикачения файл“.

Българският пиар работи „укриване на информация“ вместо „даване на информация“. Той не прави така, че клиентът му да бъде харесван, той прави така, че да му е УДОБНО. А светът всеки ден ни доказва, че комфортното съществуване не води до симпатии.

Особено внимание трябва да се обърне на пиарите на една крачка от кверолантните психопати. Това са хора, които мислят себе си за жертви на Системата и се борят с тази несправедливост посредством стотици писма, жалби и тъжби. Кверолантният пиар пише по тринайсе мейла с еднакво съдържание в минута, уточнява и допълва безсмисленото си инфо в следващи 15 мейла и често ползва усмивчици в края на писмото.

Безспорен фаворит – близо до сърцето и далеч от актуалния служебен номер – завинаги остават пиарите на треторазрядните фолкпевици, еротични моделки и обикновените хомосексуални момченца от малки населени места, които искат да станат извьестни, за да взимат 50 вместо 10 лева за… участие.

Тези медийни господа и госпожици за един ден винаги имат под ръка някой демент-съзаклятник, който успява да намери поне 100 мейл адреса на журналисти и да започне да ги тормози с „пиар съобщения“ като „Пешко Модела взриви посетителите на Бял кон-Бухово с мощен кючек“ или „Мис Дупедамиеяко Исабела Кръндева шашна с нова визия и скандален имидж“. Като цяло – правя пиар, свирки и страшни палачинки.

Ето няколко практически съвета за колеги-журналисти, гмурнали се в дълбокото море на зависимостта от Н.В. Пиара:

1. Никога не „бъдете себе си“ и не показвайте, че ви е трудно.

Пиарът (особено на държавна институция) е хищник, който се храни с вашето осъзнато затруднение в дадена ситуация. Той никога няма да се опита да ви помогне, ако знае, че гоните срок за исканата информация или поканен гост.

Тъй като пиарът винаги е садист, той ще иска да ви слуша по телефона как се мъчите в молбите си. За ваше успокоение – той ясно осъзнава, че докато се гърчите с идиотското „ти баща, ти майка / темата е важна / дай да я направим по най-добрия начин / моля те нека това „ще ти звънна“ да е последното от общо 12″, всъщност наум го псувате до деветото му ямболско коляно.

Ето защо – дръжте се на положение, все едно контролирате ситуацията и времето е някакво крайно разтегливо понятие, което изобщо не ви вълнува.

2. Като всеки човек в сянка, пиарът е тщеславен.

Винаги обръщайте внимание на неговите постижения, дори да знаете, че са се случили въпреки него. Примерно му кажете „идеята Петров да каже това точно в онзи момент беше страхотна, знам си аз, че от теб е дошла.“

Едно такова премерено подмазване веднага намалява последващите разговори от 23 на 6. Ако пиарът е в добро настроение, може да получите отговор и до 3 часа, което е супер.

3. Пощальонът звъни два пъти, баба ви 15 пъти, пиарът обаче никога не звъни, ако вие сте го потърсили първи.

Очакването пиар да ви звънне след изпратен официален мейл е като очакването Чарли Шийн да заживее като Къци Вапцаров. Не разчитайте на чудеса, бъдете настоятелни (до две последователни обаждания плюс един есемес), но не и нахални (над 5 последователни обаждания, три есемеса, два мейла и четири гласови съобщения).

Тогава ще ядосате звяра-секретарка и може да влезете в Оня му списък. Там влизат колеги, натопили пиара на шефа му или работодателя му, както и такива, доведени до нервен срив и произнесли репликата „ако бех твоя министър или твойта Джена никога нямаше да работиш за мен“.

4. Когато пиар ви иска услуга (позивно текстче за новата песен на Драгна Йоанева или интервю с министър за предстояща инициатива на министерството) задължително я изтъргувайте на принципа на бартера.

Примерно, ако Драгна Йоанева стане „Баща на годината“ или въпросният министър се замеси в сексскандал, да дадат първото си интервю на вас.

5. Докато авторът пишеше този материал той получи мейл, че „grupa P.I.S. shte imat predpremiera na nov album“.

Благодарение на посредствената си, но все пак съществуваща музикална култура, авторът сам се досети, че става дума за група P.I.F. и върна мейл със съдържание Keep calm and P.I.S.S. off.

Вела Веселинова

webcafe.bg