Дейвид Камерън дойде в София, за да ни убеди да одобрим прецакването на нашите сънародници, които работят във Великобритания. Това е с две думи сърцевината на неговото посещение. Всичко останало е куртоазия – разходки по границата, посещения на механи и похвали. Чудя се как премиерът не му подари едно кученце, за да може на “Даунинг стрийт” 10 да лае български пес. Ако лае само в Кремъл, това дебалансира световната геополтика. Камерън е тук, защото от немай къде се съгласи да направи референдум за излизане или оставане в Европейския съюз. Тогава той обеща да се срещне с лидерите на страните от ЕС и да лобира за изменение на правилата. В частност, той иска да спре или поне да намали имиграцията от Източна Европа.

Не защото консерваторите имат нещо против притока на евтина работна ръка, тъкмо обратното, а защото Британската партия на независимостта (UKIP) начело с пламенния Найджъл Фарадж използва недоволството на обикновените британци и краде избиратели. Това са настроенията на английския народ. И консерваторите са принудени да се съобразяват, защото там има мажоритарна избирателна система. Ако не чуваш какво иска народът, следващия път няма да те изберат.

Искам само да добавя в скоби, че националистът Фарадж определя себе си като “либертарианец” и е лют враг на мултикултурализма. Неотдавна по телевизията Иван Костов разкритикува “европейските либертарианци”, които така се увлекли по мултикултито и и толерастията, че насърчили нахлуването на ислямския фундаментализъм. Това показвал анализът на неговата Лаборатория за изследване на риска. Истината, е, че мултикултурният грях лежи изцяло на съвестта на партиите от управляващата в Брюксел Народна партия, патронът на ДСБ и на Иван Костов лично. Както и на партиите от ПЕС. Фарадж е невинен. Моят съвет към Костов е да ограничи в своята лаборатория риска от невежеството.

Фарадж е много десен, но поради предателството на лейбъристите успя да ги изненада изотзад и да стане изразител на интересите на английската работническа класа и наемния труд. Набеждават го, че е фашист, но това според мен е крайно несправедливо – напротив, той е ревностен защитник на демократичните принципи. Именно затова критикува деспотичния Брюксел, където една неизбрана от никого бюрокрация се подиграва с демократичните права на европейците.

Затова Камерън настоява за повече правомощия на нацоналните парламенти, което пък би орязало деспотизма на брюкселската бюрокрация. Тук според мен би трябвало горещо да го подкрепим, но уви – няма да стане. До този момент няма случай българско правителство да наруши указаията на НП и ПЕС.

Що се отнася до наплива на имигранти в Англия, то това не трябва да се разглежда самостоятелно. Защото е неделима част от европейската сделка. За да влезем в ЕС, ние затворихме 4 блока на атомна електроцентрала, подарихме сериозна част от паричните си потоци на чужди компании, включително и английски, пуснахме високо субсидираните европейски продукти на вътрешния си пазар, с което съсипахме поминъка на стотици хиляди земеделци.

В резултат работните места у нас намаляха радикално. Спасението за милиони българи е на Запад – в Испания, Германия, Франция, Англия и така нататък. Това не е някакво щастие, а горчива необходимост. Ако сега Западът реши да развали сделката и да върне дори половината ни арбайтери, у нас ще настъпи революционен хаос. Представете си 1 милион здрави, прави и амбициозни млади хора без никакъв поминък. Ще се поогледат, ще се напият два пъти и на третия ще тръгнат да палят парламента.

Затова орязването на социалните права на чуждите работници е нечестно и непочтено. Все едно някоя мутра да ти продаде автомобил за 20 000 лева, а след една седмица да си вземе автомобила обратно, но без да ти върне парите.

Това иска Дейвид Камерън заради натиска на своите избиратели, които са омагьосани от пропагандата на Найджъл Фарадж. За мен огромният проблем е, че гласът на България изобщо не се чува нито в Брюкел, нито в Лондон, нито където и да било в Западна Европа. Англичаните са толерантни хора и не биха изпаднали в ксенофобия, ако знаеха и другата страна на медала. Но те не разбират, че българите дават и дори жертват много повече, отколкото получават от ЕС. Те са убедени, че ние сме някакви мърляви, мързеливи хрантутници, които прииждат, за да им изядат социалните придобивки.

Когато западните медии се оплакват от натрапниците, те обикновено слагат българи и румънци в един кюп. И не уточняват, че в повечето случаи това са роми, които Западна Европа прогони в своето историческо минало. В по-близко минало Германия направо ги прати в крематориумите. Преди няколко години Франция изсели шумно около 800 роми, разпънали палатки и пране в парковете около Париж. Французите останаха с впечатление, че това са “румънци и българи”, все тая мургава боя. И никой не уточни, че сред тези 800 човека българските граждани са не повече от 8.

Британските медии също ни слагат в кюпа “румънци и българи”. Ако уточняваха, щеше да лъсне, че българите там са много по-малко от другите чужди етноси, че всичките работят и не разчитат на социалните помощи – любимият вопъл на ксенофобската пропаганда.

Когато един лекар отиде в Англия, България ѝ подарява поне сто-двеста хил. евро от своите човешки инвестиции. Той обаче спестява поне 1 милион лири на британския бюджет. Ние бяхме една от страните с най-голям брой лекари на глава от населението в Европа, сега сме на последно място. На практика им подарихме кадрите от здравеопазването.

Затова според мен претенциите на Англия към българските имигранти се дължат на пропагандните лъжи и на неразбирането. Но в претенциите ѝ към декретите на Брюксел има много сериозни основания и ако бяхме в състояние да следваме националния си интерес, щяхме горещо да ги подкрепим.

Всички постижения на Европа се дължат на търговията и търговската конкуренция между нациите, взаимодействието на културите и бавното, но неотклонно навлизане на демократичните механизми. В Англия този дълъг път към демокрацията започва още с подписването на Магна Харта през 1215 г., Славната Революция в края на ХVII век, движението на Чартистите през ХIХ век и т.н., и т.н. За тези демократични механизми е платено с реки от кръв. Сега Брюксел се отпитва да ги отмени, да ги изземе и да ги подчини на един неизбран от никого Център. Затова най-демократичната държава в Европа, Швейцария, отказва да влезе в ЕС. Затова и родината на модерната демокрация, Англия, се опитва да ограничи брюкселския абсолютизъм.

Затова според мен българското правителство би трябвало да отговори на мисията на Камерън с едно “не” и с едно “да”. Не – за правата на имигрантите. Нали точно затова българите искаха да попаднат в ЕС, заради свободното право на труд! И “да” за ограничаването на брюкселския деспотизъм. Оставете ни сами да решаваме кой терорист да приютим, как да си направим кокошките щастиви и колко ракия да варим. И как най-сетне да забогатеем. Защото, ако продължаваме да маршируваме на брюкселския марш, това няма да стане никога.

Валери Найденов

24 chasa.bg