„Най-голямото предимство на фейсбук е, че тук хората не миришат.“ – шегува се Иво Сиромахов и под поста му се появяват коментари „миришещи“ на злоба, себеотвращение и жлъч. Но това е глобалната социална мрежа фейсбук, в нея всеки иска да се представи като умен, забавен, остроумен и щастлив човек. Публикуването на снимки на маси отрупани с ястия още е на мода, както и на крака, ръце /за да видим новия гел лак/, глави, двойка глави, пейзажи от екзотични пътувания…може и до Мадарския конник. Фейсбук провокира човешкото его да даде най-доброто от себе си, да се храни, да се натрапва с какво ли не, само за да е задоволено. Но както се случва по нашите ширини мярката често е премината и сме свидетели на идиотски снимки, повтарящи се снимки, снимки от детството, снимки от училище, снимки от сватбения ден, снимки от разводи засега няма, но е добра идея. Състоянията на духа, които измислиха във фейсбук също са уникални: Тя се чувства благословена/щастлива/ отпочинала/  в компанията на някой, който често го няма на снимката. Става дума за срамежлив любовник /или женен мъж/, който не иска да го гледат във фейсбука и затова осигурява състоянието на възлюбената, без да влиза в кадър. Марк Зукърбърг, който се чуди какви нови „екстри“ да вкара във фейсбук може да помисли и за други състояния на духа като: чувствам се тъпо, мързи ме да дишам, още малко и ще си направя сепуко, няма да кажа как се чувствам, разкарайте се добре съм, не съм добре, но мърдам, горе-долу, долу-горе, зле съм, но ще се оправя и др. Необятни възможности дава фейсбук за човешка изява, особено сладки са цитатите от известни личности. Суперяко е да цитираш Оскар Уайлд /без да си го чел, разбира се/, за да се направиш на умен пред приятелите. Или банкера Атанас Буров, без да си имаш хал хабер кой е, Пабло Ескобар знаеш кой е, но че не е изрекъл цитата, не знаеш. Важното е, че си намерил умен цитат, пльосваш го на стената си и чакаш коментари и лайкове. Битката за лайкове във фейсбук взе грандиозни размери. Не само откровени кифли се борят за тях, но и обикновени хора, които искат да бъдат харесвани. Готино е за получиш 1678 лайка за своя снимка или откраднат цитат, става ти хубаво, чувстваш се благословен/а/щастлив/а/, отпочинал/а/.

За всички почитатели на лайкове, идиотски снимки, откраднати цитати мога да кажа, че фейсбук е измама. Измамно галене на егото, захарен памук, който хапваш, но накрая не остава нищо. Нещо като лакърдиите, с които Симеон ни забаламоса, че ще ни оправи за 800 дни. Но защо да отнемам щастливите мигове на хората във фейсбук. Те имат право да се утвърждават там, да четат ласкави коментари, да броят лайкове, да са супер оригинални. Само дето реалният живот не е фейсбук. Там властват други закони, близки до тези на джунглата. И преходът от примамливата виртуална реалност към истинския живот е болезнен. Но пък колко е яко да си звезда във фейсбука.

Иво Югов

barometar.net