Пешеходецът не носи отговорност при катастрофа на пешеходна пътека, реши парламентът, който прие на второ четене текстове от промените в Закона за движението по пътищата. При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на означена пътна маркировка – пешеходна пътека, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие, записаха депутатите. Последната редакция на текста беше предложена от Нели Петрова и одобрена със 79 гласа „за“ и три „въздържал се“.

Петрова посочи, че предвид случаите на оправдани шофьори, които са превишили скоростта, карали са с алкохол в кръвта, дрогирани или без книжка, е крайно време депутатите като законотворци да предприемат мерки, за да се сложи край на войната по пътищата. Парламентът реши още, че ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Вчера пред вестник 24 часа, Нели Петрова споделя: „Дава се предимство на силния: пресичаш, кръстиш се, ако оцелееш – оцелееш. Ако не – проблемът е твой. Предложението за промени в Закона за движение по пътищата, което направиха колегите ми от ГЕРБ, гласи следното: когато пешеходец пресича на пешеходна пътека, трябва да спазва всички правила, които са му вменени – да не изскача внезапно, а реши ли да пресича, да се огледа на двете страни. Инстинктът му за самосъхранение изисква да се огледа, но не и да прецени скоростта на идващия автомобил. Как обаче пешеходец да прецени скоростта на автомобила? Не може. Това го няма в никоя европейска държава и е нелогично. Другата промяна гласи: ако водач е нарушил правилата, пешеходецът да не бъде считан за съпричинител за това, че е ударен или не дай боже загинал. Минаха пет години, откакто загубих дъщеря си. Тогава не бях народен представител, но имаше поредица кръгли маси с участието на г-н Цветан Цветанов, който беше вътрешен министър. Дискутирахме тези болезнени теми, защото в България водачите са недисциплинирани. Свикнали са да не зачитат закона. Те знаят, че има съдии, които дават условни присъди. И това е независимо дали водачите са били дрогирани, с алкохол, или без книжка. Дори и да са убили някого, получават условна присъда. Такъв е случаят с човека, който уби трима студенти и когото връщат в България от Германия. Той е с около 90 нарушения, но не е осъден ефективно. Нарушава правилата, защото знае, че нищо няма да му се случи. В България някои си позволяват нарушения, защото не се страхуват. В момента, в който излязат извън страната, започват да спазват законите. Не шофират пияни или дрогирани, защото знаят, че там глобите са много високи и се изпълняват. Когато отидат в съдебната зала, вероятно ще лежат в затвора. У нас – сключват споразумение и им дават условна присъда. Може би ако убие двама, трима или четирима – тогава евентуално му дават ефективна присъда. Съдиите ще сметнат, че пешеходецът се е подхлъзнал и е паднал под гумите. В съда стават странни неща. Адвокатите на момчето, което уби дъщеря ми, казаха, че тя е изскочила на пешеходната пътека и се е блъснала сама в мотора. Ние изчаквахме решението на ВКС, с което ни сюрпризираха на 22 декември – в последния момент. Така беше сключено и споразумението за делото на дъщеря ми (на 31 декември, пак в последния момент), от което излезе, че тя е съпричинител. Малка надежда ми дава обаче, че деветима от съдиите са с особено мнение. Те наистина зачитат правото на живот и на по-слабия. Водачът трябва да се съобразява с пътните условия, има достатъчно знаци преди пешеходни пътеки. Те обаче не се спазват от мнозина и се стига до тежки съдби като моята. Аз не мога да докажа, че моята дъщеря е била на средата на пешеходната пътека, когато е убита. Ние направихме срещи с експерти, търсихме най-доброто решение, с което да се защитят пешеходците, за да не бъдат обявени за съпричинители. И да не излязат виновни, че са пресекли там, където трябва да пресекат. Да не бъдат смятани за виновни, че са убити. Но видяхме, че ВКС взема страната на по-силния с приетото тълкувателно решение. Дадоха право на водача, който е карал с 90 км/ч в населено място. В това решение съдиите казват, че няма значение с каква скорост се движи автомобилът. Но ако убие някого? Аз съм шофьор, но ме е страх да пресичам. Съдиите се опитват да ни втълпят, че пешеходната пътека е един вид пътека на смъртта. Пресичаш, кръстиш се, ако оцелееш – оцелееш. Ако не оцелееш – проблемът си е твой. Колегите ме подкрепиха, ние обсъждаме идеята от доста време. Имахме надежда, че ВКС ще вземе адекватно решение в полза на обществото. Защото, освен че са съдии, тези хора преди всичко са родители. Чета коментари, някои ме виждат като майка, която все крещи и плаче по телевизиите и иска нещо. Но когато човек преживее нещо такова и знае, че никой не може да му върне детето, той спира да се интересува от интриги и клюки. Благодаря на г-н Цветанов, че ме подкрепи в искането ми до края на това Народно събрание да променим закона, за да има резултат в тази петгодишна борба. Нужни са и други промени. Давам пример с паркираните автомобили до пешеходната пътека, които пречат на видимостта. Преди да загине, с Лора живяхме в чужбина. Там успях да я опазя, в чужда държава. А тук, в собствената ѝ държава… Тя обичаше България, връщаше се всяко лято, а тук я убиха. Европейска държава сме, нека водачите и пешеходците да бъдат европейци. Това, което искаме в момента, няма да върне моята дъщеря, няма да върне толкова много деца и всички хора, които са загинали по този начин. Делото приключи, промените няма да засегнат моя случай. Тези изменения ще са за други ПТП-та. Първо обаче съзнанието на хората трябва да се промени, родителите да дават добър пример на децата. Като народни представители в края на мандата си може да приемем нещо, което е в полза на всички ни. Обнадеждена съм, че промените ще минат, за да не се възползват след това недобросъвестни хора. Този закон засяга абсолютно всички, затова не виждам защо да не бъде подкрепена от колеги. И те са родители, имат близки. Ако минат промените, това ще бъде малка победа за всички почернени семейства. За мен ще е удовлетворение, че не съм била напразно в Народното събрание, че съм имала кауза и съм дала всичко, за да има промяна.