Защо да оставам във Варна? Няма защо. Градът е мръсен, автобусът ми за училище винаги закъснява и е адски претъпкан. Хората са намръщени и недружелюбни. На всичкото отгоре цените, особено в по-хубавите заведения, са по-високи от тези в София. Защо да оставам тук? Къде ще уча като завърша?! Да стана „горд“ възпитаник на Морското означава да работя по кораби и да не виждам семейството си с месеци. Не искам и да съм счетоводител от ВИНС-а. Това би означавало да се натикам в малка стаичка и да смятам по цял ден на малкото си бюрце, гледайки света отвън. Прекалено обичам свободата, за да стана затворник на бюрокрацията, сметките не са за мен. Не ме влече и жичкаджийството, за да завърша Техническия. Нямам бъдеще в този град! И все пак…. какво ще ме буди сутрин, ако не крясък на чайка?

Не, категорична съм! Аз тук нямам какво да правя. И ако някой се интересува от мнението на кореняк варненец, чайките са досадни. Това са едни зли, крадливи, нагли, грозни и пискливи птици. Веднъж чух една история как нищо неподозираща невинна гражданка е била нападната изневиделица от лакома чайка, която е грабнала нейната баничка! Въобще по-добре да се преместя в някой чуждестранен град, където няма море. И все пак…. може би плясъкът на вълните ще ми липсва.

Заставам на линията на пясъка, вълните галят нежно пръстите ми, пред мен е безкрайната шир, море и небе се сливат в едно, затварям очи, за да се потопя в мамещия покой на тихата вода, а скритата по-надълбоко морска стихия кипи и се вълнува. Но, вместо очакваната мека симфония, аз чувам музика, идваща от различни места. Тази какофония е придружена от смях, викове и звънене на чаши, защото на крайбрежната алея е пълно със заведения. Няма що, голямо „духовно“ изживяване! По-дбре човек да се върне при приятелите си на масата и да изпие една бира. И от плажовете има какво да се желае, претъпкани с боклуци и туристи. И все пак…. може би онова характерно хрущене на пясъка под краката ми ще ми липсва.

Е, ще каже някой, че няма други плажове! Ей къде е Гърция. Там и хотелите са по-хубави, по-чисто е, няма навалици. И все пак….ходила съм и в Гърция на море, не е същото като тук. Морето е някак… различно. Глупости! Морето си е море. Пясъкът си е пясък. Разликата ти е само в главата. И градът си е град като всеки друг, блокове и тротоари. Това е. И все пак… понякога сякаш наоколо има някака магия.

Не е вярно, никаква магия няма, измисляш си! Защо да оставаш тук?! Ще отидеш на друго, по-уредено място, ще си паснеш с другите хора, ще имаш нови приятели и толкова различни възможности. И все пак… има нещо различно във варненци. Дали е усмивката? Или пък тена на кожата? Има някакво сияние, едно излъчване, което ни отличава от другите. Ние го носим винаги със себе си, то е част от душата ни. Сякаш някаква светлина струи когато кажеш: “Аз съм от Варна“.

Стига си си въобразявала! Какво те е хванала тая носталгия?! По улиците има дупки, старите сгради се разпадат, въобще защо това ще ти липсва? Може би, защото си е мое. Те не са просто улици и сгради. Това са моите улици и сгради, в моя град, моя дом, моята Варна.

Време е да приключа разговора с въображаемото ми „аз“ и да се върна в реалността. Трябва сериозно да реша какво да правя. Имам задължения и отговорности:домашни, контролни и проекти. И все пак… трудно ми е да се съсредоточа в урока за испанската гражданска война, когато ми се иска да отида до плажа. Знам, че е студено и не мога да се къпя, но всички глупави всекидневни тревоги изглеждат незначителни пред безкрайната морска шир. Вълните са сякаш отмерват в такт със самото време, миг след миг.

Но трябва наистина сериозно да реша. Къде ще уча? В Германия? Англия? И все пак… мисля, че имам малко време да отида до морето. Само един откраднат миг за мен. Всъщност най-правилното е да отида, за да си избистря главата. Очите ми ще се изгубят във водата и морето ще ме притегли. Ще се слеем в едно. И ако наистина има някаква мистична сила на този свят, то тя ще е цялата в мен. Душата ми ще пее заедно с вълните и ще бъда на точното място: в центъра на вселената от въздух, пясък и море. Когато реалността се промъкне и забие нокти в мен, докато краката ми са заровени в пясък и музиката в мен отшумява, ще си помисля:“Защо пък да не си остана във Варна?“

Виолета Христоскова Богданова
ГПЧЕ „Йоан Екзарх“ , 17 г.
конкурс на Медийна група „Черно море“ за есе на тема „Защо да остана във Варна?“

chernomore.bg