Кметът на Община Девня Свилен Шитов е роден на 25 Юли 1975 г. Той е начело на общината от 2015 г. Миналата година Свилен Шитов спечели голямата награда „Инвестиции в здраве“ вконкурса „Кмет на годината“ – 2016.

– Г-н Шитов, преди дни областният управител свика междуведомствена комисия заради течове на резервоара с трихлоретан в „Полимери“. Какво е реалното състояние на резервоара и има ли опасност за населението на Девня?

-Реалното състояние на този резервоар е, меко казано, незадоволително поне от 5 години насам, поради което още през 2013 г. по-голямата част от трихлоретана бе прехвърлена в съседния съд, който е по-здрав. За мен обаче недоумение буди въпросът защо участниците в аварийната операция тогава са допуснали в компрометирания резервоар да останат тежки фракции, при условие че той е с пробита покривна конструкция и е било въпрос на време съдържанието му да се покачи до нивото на старата пробойна – вследствие на валежите и снеготопенето. За щастие водата е по-лека от трихлоретана и регистрираният теч на 17 февруари т.г. е бил именно на вода, както доказа и химическият анализ на взетите проби. Тежките фракции са в долната част на резервоара, където дебелината на стените е достатъчна, за да твърдя, че на този етап не съществува пряка опасност от теч на трихлоретан.

Разбира се, това изобщо не ме успокоява, но и съм озадачен от зачестилите напоследък опити за нагнетяване на напрежение по този проблем. Община Девня ще окаже добросъвестно съдействие на държавата и ще финансира операцията със собствени бюджетни средства. Другият вариант е служебното правителство да ни осигури авансово финансиране от централния бюджет, но днес (27 февруари – бел. ред.) ще стане ясно какво е успял да договори областният управител със служебния премиер по този въпрос.

-Наскоро съобщихте, че български инвеститор проявява интерес към фалиралия завод. На каква фаза са преговорите и кой би спечелил от подобна сделка?

-Преговорите са в начален етап, поради което не бих искал да навлизам в конкретика. Кандидат-инвеститорът е много сериозен, за да допусна, че може да има губещи при евентуално сключване на сделка. От нея биха спечелили всички девненци, защото фалиралото предприятие е един от големите длъжници на общината, на която има да дава близо 1 млн. лева.

-Девня се включи в зоната за иновации и развитие, която създадоха 4 общини по инициатива на кмета на Варна Иван Портних. Всички знаем предимствата на индустриалната община. А какви ще бъдат ползите ѝ от този проект?

-Ползите, както каза и г-н Портних, ще бъдат за всички общини с излаз към Варненското езеро. Това юридическо обединение ще ни даде възможност да кандидатстваме за европейско финансиране на по-крупни проекти. Защото поотделно ние все по-често започваме да изпитваме затруднения как да отговорим на нарастващите изисквания на чуждестранните инвеститори, както и да предоставим условия за комплексно обслужване на бизнеса. Общините, които сключихме меморандума за създаване на зоната – Девня, Белослав, Аксаково и Варна, сме взаимодопълващи се като ресурс и имаме необходимия природо-географски потенциал, за да постигнем нашата обща крайна цел – повишаване на жизнения стандарт чрез създаване на нови работни места, стимулиране на конкурентоспособността на икономиката, изграждане на инфраструктурни мрежи.

-Докъде стигна борбата Ви с Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) за преместване на станцията за измерване на качеството на атмосферния въздух в кв. „Повеляново“, където да отчита реалното въздействие на индустриалните гиганти?

-След двата официални отказа, които според нашите експерти са обосновани с твърде формални мотиви, подготвяме трето писмо, с което ще припомним на ековластите, че допреди 10 години в кв. „Повеляново“ е имало автоматична измервателна станция, която е функционирала паралелно с тази в кв. „Река Девня“. За съжаление, можем само да гадаем защо тази станция впоследствие е изчезнала от квартала и от мрежата на ИАОС за мониторинг на въздуха. Но по-важното е, че ние не искаме от държавата да направи нещо ново и нецелесъобразно, както сякаш се опитаха да внушат публично някои екоексперти, а просто да върне старото положение.

-Дори и далеч от големите заводи, станцията в кв. „Река Девня“ често регистрира наднормено запрашаване на въздуха. Как може да се преодолее този проблем и има ли роля за решаването му общинската администрация?

Разбира се, че има и ние не сме спирали да работим по този въпрос. Залесяваме свободни пространства с прахоуловителна растителност, мием улиците, а всички постъпления от глоби, които ни се превеждат по сметката от РИОСВ – Варна, отиват целево само за екологични дейности. Тези мерки, макар и да дават ефект, не ни удовлетворяват напълно като краен резултат. Затова искаме да актуализираме цялостно нашия общински план за качеството на въздуха. За целта вече подадохме проектно предложение по линия на ОП „Околна среда“ (2014 – 2020), с което кандидатстваме за финансиране на така необходимата ни техническа помощ за актуализация на плана. В него ще се набележат и конкретни мерки, но първо прецизно ще бъдат идентифицирани всички източници на замърсяване. До края на април трябва да стане ясно дали сме одобрени от МОСВ. Следващият етап на програмата предвижда реализация на набелязаните вече мерки. Сред тях са поставяне на прахоуловителни филтри в комините на жилищата и ауспусите на автобусите от градския транспорт, изграждане на озеленителни пояси, закупуване на мобилна станция, с която общинските еколози ще могат да правят паралелен емисионен контрол когато и откъдето преценят.

-През последните месеци все по-често прехвърчат искри между „Енерго-Про“ и общинската администрация на Девня. Какви са претенциите Ви към монополиста и наистина ли комуникацията ви е затруднена?

-Действително комуникацията с „Енерго-Про“ вече е много затруднена, а искрите прехвърчат не само в преносен смисъл. Монополистът не инвестира в модернизацията на видимо занемарените си съоръжения и излага на риск живота и здравето на хората. Последната опасна ситуация се разигра навръх Йордановден, 6 януари, когато в най-големия студ цяла Девня остана без ток в продължение на осем часа, а от неокабелен въздушен проводник на централния бул. „Съединение“ хвърчаха искри. Това се получава при ветровито време, когато оголените жици се преплитат и се образуват високоволтови дъги. Отделно от това спре ли токът в Девня, след известно време спира и водата в горната част на града, защото помпите, които поддържат налягането по водопровода, също са на ток. В това положение бяхме за последно на 19 февруари, когато електрозахранването бе преустановено за близо пет часа. Да не говорим, че почти ежедневно, посред зима, десетки домакинства са без ток заради „планови ремонти“, които не само според мен трябва да се правят през лятото или най-късно наесен. По всички тези въпроси възнамерявам да сезирам по надлежния ред Комисията за енергийно и водно регулиране, защото положението става все по-нетърпимо, а и не ми е известно монополистът да е компенсирал по някакъв начин девненци за причинените вреди. Напротив, хората се оплакват от надути сметки за ток, а някои намират причината за тях в честите токови удари в мрежата на „Енерго-Про“.

въпросите зададе Жулиета Цветкова

kmeta.bg