Преди дни „Блиц“ показа скандално видео на Емил Джасим – един от учредителите на партията на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев „Дай България“, понастоящем учител по история в столичното 18-то СОУ и кандидат за депутат. На видеото Джасим коментира няколко, както той ги нарича, „мита“ от българската история. Потресаващо видео. Разбира се, добре е всеки сам да го гледа и да направи оценка на видяното, но като българи с поне малко самоуважение и чувство за национално достойноство няма как да останем безучастни и да не реагираме на наглата антибългарска пропаганда на „историка“ Джасим. Затова именно и ние от „Блиц“ реагирахме, като разобличаващата ни статия по темата надхвърли 23 хиляди прочитания само за ден и предизвика стотици остри коментари. Нека да припомним така наречените „митове“, които Джасим „развенчава“ във видеото. Първо псевдоисторикът твърди, че българите няма за какво да се гордеем, тъй като от 1300 годишната ни история почти 700 години сме били под робство, а възходът на държавата ни при цар Симеон Велики траел само 11 години. Или казано от самия Джасим, изразът „България на три морета“ става само за слоган за рекламна фланелка. На следващо място псевдоисторикът заявява, че Османската империя била толерантна, тъй като била разрешила на поробените българи да имат две църкви в град Елена. Същата тази „толерантна“ Османска империя подслонила изгонените от Испания сефарадски евреи и това бил също акт на изключителна хуманност. В подкрепа на тезата си за „толерантната“ Османска империя Джасим коментира също, че поробените българи плащали, видите ли, само един данък повече …. Какво толкова (само един данък повече), за какво робство говорим въобще. И накрая Джасим ще ви срази с изказването си за Апостола Левски, който бил „супергерой“ от комиксов тип, който си имал лъв за домашен любимец (предвид асоциацията, която правел с паметника на Апостола в Карлово, на който Левски е изобразен заедно с лъв). Джасим пресъздава диалог между деца на негови познати, според които Левски бил „лайно“. Псевдоисторикът ни казва също, че истинският образ на Левски бил на леко закръглен човек, а познатия на всички портрет на Апостола бил силно стилизиран.

И още куп подобни „проблясъци“ на мисълта или с едно изречение, според Джасим българинът няма нужда от история и национално самосъзнание, и не трябва да изпитва национална гордост, тъй като не бил важен той, а всички народи живяли през вековете по нашите земи … (или както псевдоисторикът е коментирал и преди „вие, българите, трябва да свикнете, че сте просто един от многото етноси, които живеят тук“). Гледате, слушате и не ви се вярва, като след шока от видяното, естествено идва ред на справедливия ви гняв. Какво можем да отговорим на псевдоисторика Джасим ? Да, може да сме били 700 години под робство, но сме се съхранили като народ и нация. От времето на непобедими български конници на хан Аспарух, хан Крум Страшни, царете Симеон Велики, Калоян и Иван Асен II, та до наши дни, ние все още сме „Българи“, а държавата ни и тогава и сега продължава да се нарича „България“. Това говори за силната ни национална идентичност и наличие на родова памет, които столетията на чуждо робство не са успели да заличат. Великите исторически събития на един народ го изграждат като нация. Битките на славните ни ханове и царе при Клокотница, Ахелой, Траянова врата и Одрин, саможертвата на героите ни от Априлското възстание – Георги Бенковски, Петлешков, Волов и Райна Княгиня, героизма на опълченците ни на връх Шипка и многото други героични исторически факти и събития са закалили националната ни идентичност. Да, може да сме беден народ и да нямаме кой знае какво, но имаме славна история, която сме задължени да пазим. Народ без историческа памет е като дърво без корен, а българският корен е здрав, посят е преди 1300 години от предците ни – прабългарите на Аспарух, и все още устоява срещу времето. Колко европейски народи имат съдбата на българите и са успели да се съхранят ? И когато един безродник като Емил Джасим ни разяснява „митовете“ на българската история, няма как да не се гневим. И няма как безродникът да ни убеди в „толерантността“ на Османската империя, защото българите винаги ще чуваме народната песен „Даваш ли, даваш балканджи Йово хубава Яна на турска вяра …“, българите винаги ще помнят Баташкото клане, четниците на Христо Ботев и Раковски, хайдутите на Капитан Петко войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, и разбира се вездесъщия Дякон Левски, най-святата икона на българския дух, останала недостижима за времето. Левски може и да е бил един обикновен и „закръглен“ (както казва Джасим) човек, но важно ли е това – не, важни са само делата на Апостола, останали безсмъртни в родовата памет на българите. Едва ли има българин, независимо млад или стар, беден или богат, син или червен според политическите си възгледи, който да не се прекланя пред Апостола на свободата и то не насила, по някаква принуда, а съвсем чисто и от сърце. Да, в Българската история има много славни имена и събития, много знайни и незнайни герои, жертвали живота си за своето отечество, има предателства и време разделно. Историята ни е като пъстра народна шевица, изплетена както от ярки, така и от тъмни цветове, противоречива, но наша, изконно българска. Ще кажете – какво толкова, че един незначителен човек, като Емил Джасим се подиграва с историческата памет на българите. Както казва народът – „пази Боже сляпо да прогледа“! Кой ще повярва на един „псевдоисторик“ със съмнителни исторически познания, на един „псевдоинтелектуалец“, който, подобно на съмишлениците му от сектата на „умните и красивите“, си въобразява, че е по– умен от нас и може да ни поучава. Да, сигурно щяхте да сте прави, само че Емил Джасим е учител по история в българско училище и преподава на децата ни, както и е директор на НПО-то „Център за образователни инициативи“, където обучава български учители и получава за това чуждестранни грантове. Това вече е различно. Едва ли бихте искали да попаднете в ситуация, при която подрастващият ви син, който се опитвате да възпитавате в дух на родолюбие и уважение към българското, ви обяви, че Апостолът на българската свобода бил „супермен“ или „лайно“, защото така бил казал учителят му по история. Всичко си има граница. Къде в случая остават МОН и Инспекторатът по образование, за да проверят преподавателската дейност на Джасим. Употребява ли в практиката си този псевдоучител антибългарска пропаганда. Но институциите ги няма, както обикновено. Проблемът обаче е още по–сериозен, защото говоренето на Емил Джасим и на съмишлениците му от сектата на „умните и красивите“, всички щедро финансирани от Сорос и „Америка за България“, възпроизвеждат изцяло соросоидната доктрина за неолиберализма и мултикултурализма, която разяжда в момента западноевропейските общества. Небивалиците в стил „мулти–култи“ превърнаха хомосексуалистите и травеститите в една по-висша категория хора от нас, а Кончита Вурст едва ли не в музикално явление, видите ли, само защото неопределеният индивид бил (или била) различен. А пък мигрантите превърнаха в наши братя. Повечето от тях ни мразят неистово и искат да ни заличат заради всичко което ние сме, а те не са – заради произхода ни, християнската ни религия, свободния ни и неповлиян от догми и ограничения начин на живот. Сега неолибералите искат да ги допуснем в дома си, като осъждат естествената ни съпротива срещу поредното „мулти–култи“ лицемерие, представяйки ни като ограничени хора и антихуманисти. Соросоидната доктрина за неолиберализма създава хора без национална идентичност – хора безродници. И сега тази доктрина навлиза и в българското училище, чрез псевдоучителя Емил Джасим и подобните нему, с идеята да промият съзнанието на децата ни и с това да заграбят нашето бъдеще. А някога именно в българското училище старите даскали– тези неизвестни народни просветители, са разпространявали българщината в защита на род и родина. Какво ли ни чака занапред, след като днес соросоидите си направиха и политическа партия – „Дай България“ или по- точна „Про(дай) България“. Странен политически компот (или комплот), в който един до друг застанаха служители на скандалния Иво Прокопиев, като „зеления“ Владислав Панев (или Владо Компенсаторката), известни грантаджии като Христо Иванов и Антоанета Цонева (прословутата Кака Цона от „Протестна мрежа“), през чиито фондации и НПО-та се преляха милиони долари на Сорос, наследници на бивши комунистически номенклатурчици, като Кристиян Таков, сега яросно яхнали вълната на антикомунизма, хомосексуалисти, като Виктор Лилов – шеф на коалиционния партньор „ДЕОС“, чиито гол задник можете да видите в собствения му профил в Инстаграм, приседнал като „голата маха“ на брега на морето, яростно защитаващи правото на еднополовите бракове, и накрая псевдоучители като Емил Джасим, опитващи се нагло да изкривят историческата памет на българите, за да забравят децата ни своя род и родина. Щеше да е забавно, ако соросоидите нямаха цели, пари и организация. Но не е забавно, защото планът им в момента работи с пълна сила.

Румен ИВАНОВ

blitz.bg