Вера Мутафчиева не можа да преживее оповестяването си в редиците на „агентите“. Въпреки, че като елитен професионалист и експерт в своята област – османистика – не би било възможно да се отклони от поръчения, поставяни й от службите на онази власт. Да не говорим за „буржоазния“ й произход, поставил я в ръцете на милиционерския произвол от най-ранна възраст. Георги Данаилов надживя по своему оповестяването му в редовете на „агентите“. Той също принадлежи към семейство на елитни интелектуалци от епохата преди преврата на 9 септември. Изселени са в Свищов, носи клеймото на произхода си десетилетия, преди да се утвърди като водещ драматург и писател. Имах честта да чуя как ги напсува на майка – беззлобно, с тази присъща своя ирония, с която отразяваше несъвършенствата на битието, своето и на другите. Той си знае как е преживял това вътре в себе си. Сбогувайки се с него бих искал да си припомним, че оповестихме имената на „агентите“, но продължаваме да ближем подметките на вербовчиците – тези, които стъпиха върху планината от брутално насилие до 1989-та, за да се превърнат в новия олигархичен елит на съвременна България. Те я ограбиха, те я обезлюдиха, те пуснаха своите мутри срещу нея. Ние им позволяваме да го правят – дори и защото се страхуваме да публикуваме техните имена и принадлежащите им престъпления. Дори и когато ги посочваме, правим го с метафорите на гангстерските им кръгове – Монтерей, Библиотеката, Сарая, КТБ… Ясно е защо се страхуваме – те продължават да имат тази репресивна власт, която упражняваха и в епохата на комунизма. Нека тогава поне си дадем сметка за унижението, което светли умове като Вера Мутафчиева и Георги Данаилов са преживели, за да оцелеят в лапите им преди десетилетия. Бог да ги прости!

Огнян Минчев