На избори е като на война или в любовна игра – всичко е позволено. Лъже се масово. За всичко. По много. И без скрупули. Това ще ви каже всеки втори българин, застигнат от проклятието да живее в интересните години (вече 27) на българския преход. Дали е точно така или не, доскоро можеше и да се поспори, пише Блиц. Последните две кампании – президентската (от края на 2016 г.) и парламентарната, която тече в момента, са на път обаче да превърнат това твърдение в светата истина. Особено, ако се заслушаме в приказките на самообявилия се за българския Доналд Тръмп варненски бизнесмен с изострени политически амбиции и интереси Веселин Марешки. С какво облъчва избирателите Марешки? С клетви, че е извънсистемен играч – дотолкова, че направо си е политически девствен. И е прекрасен и трябва да му вярваме, защото е богат поради вродената си кадърност да прави пари и никога не е топил пръст в кацата с власт. И за награда сега очаква билет за висшата лига. Какво обещава за примамка Марешки? Че ще живеем в земен рай, в който илачите и дизелът са на безценица, благодарение пак на неговата девствена чистота и вродено благородство и любов към народа. Какво обаче ни разкрива и най-добронамереният опит за преглед на публичния живот на бизнесмена, решен да се превърне в политическо явление от световен мащаб, в годините на безкрайния БГ преход?

В резюме: Животът на Марешки в капиталистическа България е на най-отдалечената точка на обещанията и предизборните клетви, с които ни засипва от няколко месеца. Бърз прочит на публичната му биографи показва, че Веселин Марешки не просто не е враг на статуквото, той до голяма степен Е статуквото. Най-вече в родната му Варна през последните 10 години, където беше 2 мандата общински съветник, а за третия вкара собствена листа, водена от сина му – също Веселин Марешки. 20-годишният тогава младеж беше студент в скъп лондонски университет. И изобщо не се появи във Варна по време на кампанията, нито дори в деня на вота. Веднага след избирането му за съветник, отстъпи мястото си на следващия в листата. По това време баща му беше независим кандидат за кмет на Варна и основната му теза беше, че не се интересува самоцелно от властта – играе само за кмет, но не и за съветник. А синът-съименик трябваше да държи нащрек избирателите, набирани по аптеките, за да не изтърве Марешки капиите си в Общинския съвет, който за него е като златна мина. Защото аптекарят не просто се е докосвал до управлението, а е бил част от най-нелицеприятната му част – във Варна той е част от екипа на БСП-лидера Борислав Гуцанов – скандално арестуван лидер в операция „Медузи“ по обвинения за далавера с общински автобуси. Марешки е заместник на Гуцанов, който е председател на Общинския във Варна в годините между 2007 и 2011-а. Дейността им неизменно е в синхрон с изгонения скандално от гражданите няколко години по-късно кмет Кирил Йорданов. За да реализира целите си чрез властта, Марешки нарежда близката си по онова време млада и амбициозна Цветелина Тънмазова начело на комисията по собственост и стопанство в ОбС, контролираща всички общински имоти и дружества във Варна. За да е сигурен контролът му, Марешки подрежда в комисията и себе си, близкия си по онова време д-р Ивайло Бояджиев (вече покойник), както и други две свои верни амазонки – Дилбер Вейсалова и Гергана Желязкова Славова (днес – водач на листата на ВОЛЯ в Бургас). В същия този мандат Марешки регистрира в пакет хората си и в Постоянната комисия по здравеопазване. В отбор налагат контрол и върху обществения транспорт, към който по онова време Марешки не крие апетитите си. Лично, и с най-верните си хора, Марешки се позиционира и в комисията по приватизация. Добре разположил капиите си, Марешки атакува апетитни хапки от Варна. Той лично влиза в Общото събрание на МБАЛ „Света Анна“. Бившата окръжна болница във Варна е в центъра на града, а бизнесменът-политик си е харесал двора на болницата и успява да придобие контрол върху 2 декара от него. Само 2 декара, нищо, че иска да стане собственик на целия терен, върху който се разполага болницата – над 10 дка в центъра на града. Второто апетитно парче, което Марешки се опитва да гризне от Варна, са 10 декара в Морската градина на града. Без скрупули и неудобство, самопровъзгласилият се за месия бизнесмен предлага да построи нов корпус на Логопедичната детска градина, за да получи прилежащия парцел и да си направи тенис-кортове и развлекателна зона край тях. Апетитът на Марешки към златното парче в градския парк ескалира до толкова брутално, че негови колеги в Общинския съвет публично се оплакват, че са били натискани да гласуват. Някои дори признават, че Марешки им е обещавал подкупи. Прокуратурата тогава се самосезира, но държавното обвинение и до днес удобно мълчи и пази човека, който зад маската на антистистемен играч се е прицелил в ролята на новия златен пръст в държавата. Тази негласна подкрепа от страна на държавната власт служи на Марешки като допинг и той стига до там да пробва да придобие част от Двореца на културата и спорта във Варна за 37 млн. лв. Рекламиращият се като супер-бизнесмен Веселин Марешки във Варна всъщност прави големите си удари главно с общинско и държавно имущество, а не на терена на реалния пазар. От община Варна на безценица той получава и довършва Поликлиниката си в „Младост“, като преди сделката убедително срива интереса към нея с мотивите, че конструкциите са стари, а покривът –
канцерогенен. От държавата Марешки получава сградата на Централната поща – на пъпа на морския град, която в момента функционира като гигантски билборд, рекламиращ единствено и само осанката на своя собственик. От държавно-общинската болница „Света Анна“ Марешки е с 2 дка на плюс. Върху част от тях е построено лъскаво кафене, което той ползва като офис. Сградата е на някогашното „Аптечно управление“, което той придоби преди години след приватизацията. От общината се сдоби с блок 108 – в центъра на града, от който изкара милиони и завъртя бизнес в приземните етажи, като продаде 100-ина апартамента, а на общината даде няколко. Пак на гърба на общината Марешки си заплю терен в кв. „Виница“, в който обяви готовност да вдигне 4-етажна сграда, гълъбарника от която да даде на кметските служители, а останалата част – да реализира на пазарни цени. Подобна идея Марешки се опита да пробута и за районната администрация в „Младост“, като за целта си хареса първия варненски мол. Като се тегли чертата, лъсва грозната истина – Марешки за пред публиката се гнуси от властта – такава, каквато е била досега, и обещава райски живот с чисти и честни управници. Но повече от десетилетие той без свян и на пълни обороти се наслаждава на всички благини, която властта предлага и няма никакви притеснения да прилапва най-апетитните общински и държавни имоти, от които да печели с цената на партньорства, от които после се отрича. Като това с Гуцанов и Кирил Йорданов… Зад обещанията българите да заживеят в земен рай, гарантиран от евтини гориво и илачи, самозваният Робин Худ – Веселин Марешки, се готви да пробута на избирателите на 26 март своите най-верни послушници, които държи на заплати във фирмите си и ги мести като пешки според интересите си. За да е сигурен, че ще може да контролира марионетките си, олигархът не се свени да вкарва в листите и най-близките роднини на слугинажа си. Така той е сигурен, че никой няма да кривне от неговите интереси и нареждания, тъй като набутаните цели фамилии в кандидатдепутатските листи рязко ще останат без работа и доходи. Ярък пример за схемите на Марешки е една от много близките му служителки Гергана Славова. Бургас познава напористата дама като отговорник за аптечния бизнес на Марешки по Южното Черноморие, а от скоро – и като водач на листата на ВОЛЯ там. Славова обаче от много години е доверено лице на Марешки и във варненските му апетити. Тя беше общински съветник, който Марешки мести от комисия в комисия във варненския Общински съвет – според моментните си икономически интереси. На нея бизнесменът беше поверил една от златните си общински хапки – блок 108, който се намира на центъра на Варна – до Макдрайв. Гергана Славова, която в Общинския съвет на Варна никой не помни с друго освен с прокарване на икономическите интереси на Марешки, днес е пребогато наградена. Освен нея в кандидатдепутатските листи на ВОЛЯ са съпругът й Иван Стефанов (в Благоевград и Кърджали), майка й Калинка (втора във Враца), баща й Желязко (водач в Ямбол и Хасково) и сестра й Деяна – втора в Добрич и четвърта в Плевен. Вторият в листата, след Марешки във Варна, Андон Дончев също е изключително верен паж на Марешки. Дончев се ползва с доверието на Марешки в туристическия и развлекателния бизнес на олигарха. Той е човекът зад „Булмедикс 2012“ ЕООД – фирма, регистрирана в Ихтиман. Тази фирма формално отговаря за концесионирания от Марешки плаж „Кабакум Север – Част 1“. Него аптекарят-петролен бос успя да вземе в средата на миналата година и ще взема пари за чадъри и шезлонги до 2021 г. Пясъчната ивица е в непосредствена близост до прословутия т.нар. фитнес на Марешки, който и до днес се издига на пясъка с благословията на съда. Тогавашният министър на регионалното развитие (на чието подчинение бяха плажовете в първия кабинет „Борисов“) Лиляна Павлова разпореди проверка и събаряне на уж временния обект, който освен, че е здраво бетониран на метри от водата, е и със съмнителни обществени функции, каквото е изискването по закон за преместваеми постройки на плажа. Съдът обаче отмени събарянето и обяви 2-етажната сграда за законна, въпреки че тя се ползва за лятна вила на аптекарския бос и близки до сърцето му. Нещо повече – след изтичане на концесионния договор миналата година Марешки отново стана стопанин на плажа, но с друга от фирмите си. Той поиска от Община Варна отново да потвърди оставането на вилата-фитнес. Това не се случи и варненският Административен съд излезе с постановление срещу отказа на кметството. Така подобната на трафопост сграда на „Кабакум“ остава – пак с благословията на съда.