Повече от десет години Веселин Марешки тестваше в политиката поразяващия ефект на агресивното си поведение в бизнеса. Последният продукт на този експеримент – партията му „Воля“, скоро ще е част от четиридесет и четвъртото Народно събрание, пише Спас Спасов за dnevnik.bg

И защото „човекът, това е стилът“ още в първия ден след изборите собственикът на едноименните вериги от аптеки и бензиностанции видя като най-подходящ пост за себе си – премиерският.

Аргументира се с желанието да носи отговорност за действията си, но по по-скоро търси начин да качи залозите. А после да вдигне прах и да изчезне в облака му с принадената стойност на последния си политически зиг-заг. Такъв е Марешки, във Варна го познават добре.

Как стана възможен ли

През цялото време след първата си поява в миманса на парламентарните избори преди повече от 15 години, Марешки успяваше да продава „на едно гише“ и политическите, и търговските си проекти. Най-напред, пакетирани с успеха на аптечната му верига. След това и с този на нискобюджетните му бензиностанции.

По същата технология само за три-четири месеца превърна името на партията си „Воля“ в бранд, отпечата го върху касови бележки, полиетиленови пликове и брошури с хранителни добавки. После зареди с тях търговските си вериги.

Веселин Марешки пробва стратегията на успеха си най-напред в рамките на три изборни цикъла за местната власт във Варна.

Какво получиха избирателите

По време на кандидат-кметската си кампания през 2007г. успя публично и без санкции да купи гласовете на учителите, стачкуващи по същото време. Раздаде им „помощи“ – по 100 лв. за всеки и обеща по още 400 в случай на победа, но не му се наложи да прави този разход.
През 2011 г. игра поддържаща роля в безпрецедентно долнопробната кампания за четвърти мандат на тогавашния варненски кмет Кирил Йорданов. От нея излезе като подсъдим за арогантното си поведение по време на последния телевизионен дебат срещу също толкова арогантния Йорданов. След това тихомълком изпрати на съда писменото си извинение до Йорданов, но вече бе изиграл етюда на по-голямото зло. За да бъде избрано уж по-малкото.

За частичните местни избори през 2013 г. избра нов партньор и влезе в коалиция с „Ред, законност, справедливост“ на Яне Янев – съдружие, което приключи с взаимни обвинения в рекет.

Избирателите във Варна не харесаха Марешки за кмет. Но се оказаха бели мишки в тестовете му. В тях той напипа праговете на търпимостта им.

Оказаха се прекалено ниски

За това само няколко месеца, след като беше пръснал тестерите на последния си политически проект, успя да го пласира „на зелено“ при всички рискове на подобна покупко-продажба. От нея Марешки получи 4% присъствие в бъдещия парламент, а избирателите му – дузина нискобюджетни бензиностанции и около 90 аптеки с частично ниски цени. Въпросът в кого ще остане печалбата от тази сделка има ясен отговор.

През аптеките и бензиностанциите, които притежава, Веселин Марешки превърна в предизборен донор всеки от избирателите си. Направи го по същия начин, по който години наред ги беше превръщал в спонсори на политическите си репетиции.

Умее да върви по въжето на абсурдите

Още през 2013 г., при участието му в частичните избори за кмет на Варна, стана ясно, че той е основател, член и председател едновременно на две политически партии – „Либерален алианс“ и „Национално движение за свобода и демокрация“ (НДСД). Така бяха нарушени няколко члена и алинеи от Закона за политическите партии. Но се оказа, че той не предвижда съдебна процедура за свалянето на Марешки от заеманите две председателски длъжности. За това за участието си в току-що приключилите извънредни парламентарни избори той създаде и трета – чисто нова.

Такова е персоналното поведението на Марешки. Негови знаци са и десетметровия принт с портрет в цял ръст върху фасадата на една от сградите му в центъра на Варна, и двуетажната вила, която построи направо върху пясъка на плажа „Кабакум“ край Варна. И в този случай, също както с трите му партии, се оказа, че „българското законодателство не предвижда съдебна процедура“, по която премахването й да бъде разпоредено. Но по-важното беше, че законът не дава никакви указания за това кой от двата етажа на вилата идва в повече върху пясъка – първият или вторият?

Да, Марешки се движи с акробатична лекота по ръба на закона, на границата на допустимото и дори отвъд възможното. Успя и сега. Току-що пробута на избирателите си политически продукт без съдържание на етикета.

Колко опасни са премълчаните Е-та в него ще стане ясно още щом се проявят страничните ефекти. След седмица, или след месец, когато и да се случи това, вече ще е твърде късно.