Политологът Огнян Минчев коментира актуални политически теми: „Приказват си Волгин и Иво Христов – защо БСП била загубила изборите… Много ясно защо – Корнелия се подчинила на „неолибералния консенсус“. Ако била издигнала ясна позиция в защита на онеправданите и експлоатираните – работата била в кърпа вързана. Дали? За разлика от катастрофичния свят на левите трибуни, където се носят стоновете на загубилите от прехода, България е населена от общо взето практични същества, умеещи да си правят сметката, и обживели – понякога не твърде завидната си – позиция в обществото с поредица от дребни бонуси, които не желаят да изгубят в огъня на поредната „неизбежна революция“ по а-спектовски. Тези българчета малко уплашено изслушаха революционните предупреждения на г-жа Корнелия към „ония в Брюксел“, които ни ощетяват със СЕТА и „санкциите срещу Русия“. Средният гражданин на Родината знае горе долу къде се намира Канада, а твърде често има и роднини там. За санкциите си дава ясно сметка, че не са лъжица за неговата уста. Там където големите си мерят … геополитическите инструменти, малкият човек не бива да се вре – за да не си изпроси нещо в повече. Ако слушате Волгин и Христов, България е населена от страдающи русофили, които стенат под игото на европейското робство и на неолибералния консенсус. Всъщност, хората, живеещи тук знаят добре, че от Европа идват едни пари – във времена, в които от всякъде другаде пари или не идват, или ни ги вземат. Затова хората предпочетоха да гласуват за статуквото – не, че ги устройва, но поне няма голям риск да се влошава.

Проблемът с Волгин и Христов не е, че говорят такива неща. Проблемът е, че май си вярват на приказките. Получил се е ефектът на самоиндоктринацията, който понякога може да бъде много опасен. В края на 70-те – началото на 80-те години в Англия дойде на власт Маргарет Тачър. Лондонската левица нададе оглушителни писъци на отчаяние, а ръководството на лявата Лейбъристка партия бе превзето от радикални троцкисти, които открито заявяваха, че дойдат ли на власт – ще премахнат нетърпимото статукво, наречено капитализъм. Стенещата под убийственото управление на Тачър работническа класа в мнозинството си се премести да гласува за консерваторите, а лейбъристите изгубиха 3 милиона гласа и постигнаха най-лошия си резултат от 1918 година насам. Това се случи през 1983 г.

Десетилетия по-късно гражданите на Венецуела не постъпиха достатъчно предпазливо и избраха да ги управляват левите радикали Чавес – Мадуро. Затова днес средният венецуелец трябва да отиде за малко до Колумбия, за да може да хапне нещо. Пиша всичко това не за моите връстници – ние знаем какво означава отмяната на капитализма от прогресивните сили. Пиша го за тези, които познават социализма само по сълзливите описания на носталгичните си баби и дядовци. Не съм особено щастлив от резултатите на последните избори – както и от резултатите на предишните. Но искрено ви казвам – извадихме късмет, изработихме си късмета, че Позитано няма да ни управлява за пореден път – надявам се, че няма. Защото за да управляват Корни § Со., за да са щастливи Волгин § Со., средният българин трябва за пореден път да сподели съдбата на средния венецуелец. Е-е, стига толкова! По-здравословно е социализмът да си остане на страниците на а-спекто и други такива прогресивни издания.“

barometar.net