Град Варна от години има подписан договор за сътрудничество с Нинбо, огромно китайско пристанище с население над 7 милиона. Подобна спогодба имаме и с Хамбург, германският град, който е крайната точка на съвременния Път на коприната. Явно обаче сътрудничеството с тези „побратимени градове“, не е нищо повече от размяна на любезности, делегации и сувенири. Няма публична информация за водената в конкретика дискусия от една визита до друга такава всяка година, по-всяка вероятност се прилага в действие „идеята“, че решенията за бъдещето на Варна се вземат далеч, по-точно в София и се разменят само официални визити.
„Нинбо е град, в който се намира четвъртото по оборот пристанище в света. Това е една от причините да бъдат разгледани днес възможностите за развитие на варненското пристанище и задълбочаване на съвместния стокооборот с нашите партньори. С гостите обсъдихме и възможностите за по-активни икономически контакти. Бяхме запознати, че в момента в Нинбо се експериминтира нова зона за електронна търговия, което отваря нови възможности за сътрудничество“, каза кметът.
„Пристанище Варна е най-голямото в България и е много важно за целия Черноморски регион. Смятаме, че има голям потенциал и поради тази причина днес се запознахме на място с възможностите, които предлага”, посочи зам.-кметът на Нинбо Сонг Юешун.
Интересно, че китайците делегации не еднократно са посещавали Пристанище Варна, но в действителност нещо повече от няколко визити, разменени любезности, делегации и сувенири не е констатирано като факт от конкретна договореност или някакви реализирани стъпки на стокообмен.
Какво пречи на Китай да реализира директен търговки морски коридор между Варна и Нинбо в обмен на стоки и товари?
Основните търговки пътища по море между Азия и Европа се обслужват от Panamax корабите с газене над 14 метра. Технически към момента въпросните кораби по никакъв начин не могат да бъдат обслужени в Пристанище Варна – липсва дълбочина, липсва обслужващи кранове Panamax и практически за момента няма дълбоководен терминал с газене над 14 метра за обслужване на такъв тип кораби контейнеровози.
Най-близкото пристанище където те могат да бъдат обработвани е Пристанище Констанца с възможности от дълбочина на пристанището и налични мощности от кранове Panamax по обработката.
Преди няколко години беше стартиран проект Интермодален Терминал-Варна с проектно газене от 12 метра в езерото. Интересно, че в момента достъпа въобще на големи кораби Panamax над 14 метра в дълбочина на газене към варненското езеро е ограничено от дълбочината по плавателен канал 1 от 11,5 метра и от ограниченият във височина Airdraft в наличен мост (Аспарухов мост). Седмици преди парламентарните изборите 2017 година проекта беше замразен като не перспективен, като публично беше обявен за „абсурден“ от кмета на града, явно това е окончателно поради липса на всякакъв потенциал в заинтересованост на инвеститор от Азия базирано на местоположението на терминала във вътрешно езеро (без директен достъп от море) и поради заложените проектните параметри в обслужване само на всторостепенни корабни товари претоварвани в пристанища Констанца или Турция, а не на основните търговски морски коридори между Азия и Европа.
Към момента ДП“ПИ“ (Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура) това е дирекция която координира дейност в планиране и управление на пристанищата в България, при тях Генерален план за Пристанище Варна (Мастерплан) няма, такъв се разработва и вероятно ще има готов не по рано от следващата година.
МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) е собственик на Аспарухов мост, въпросният мост ограничава достъпа на корабите Panamax идващи директно от Азия в езерото, ако проекта Интермодален Терминал-Варна въобще ще се тръгне пак да се реализира. Няма публична заявена позиция на министерството, какво ще се прави с моста, няма позиция на ДП“ПИ“, нито има позиция на Министерство на Транспорта. За момента отчитайки извършваният ремонта по моста от две години ще е много съмнително въобще някой там по министерствата в София да мисли за потенциални възможности за обработка на кораби от Китай или за липсата на практически възможностите от достъпа им във Варненското езеро или директно към Пристанище Варна -Изток.
МТ (Министерство на транспорта) по принцип би трябвало да координират дейност в България по транспорт, по планиране и по развитие на български пристанища, но вероятно или поради липса на компетенция, или просто заради разположението си далече в София към момента няма публична информация там да разполагат със стратегия или разработен проект, който да бъде предложен и реално да заинтересува инвеститори от далечна нам държава като Китай. Като отчитем изоставането ни от Румъния с над 10 години от това какво вече е изградено в Пристанище Констанца, ще е добре Министерството на Транспорта да има плануван въобще някакъв проект в подобие във фаза планиране или в пред проектна изработка за близките пет години. Добре ще е там също да има екип от нужните експерти с познания какво е това Airdraft, Panamax, колко е газенето в метри по канал 1 и какви кораби в габарити се обслужват между Азия-Европа за да могат оперативно да се преговарят с потенциални инвеститори от Китай.
Всичко това нагледно ни показва, че Община Варна даже да има желание няма какво да покаже като проект за пристанище или да заинтригува инвеститор от Китай от висок ранг, особено като Нинбо едно от най-голямото пристанище в Китай в цел реализация на обмяна на товари и стоки. Практически днес такава обмяна на стоки и товари между Пристанище Нинбо и Пристанище Варна не може да се осъществи. Даже и в близките години не може да се говори за такъв обмен, няма нужният терминал даже в проект – нито в МТ, нито в ДП“ПИ“.
По всяка вероятност тази визита в общината ще е поредната в нищо повече като последните две по размяна на любезности, делегации и сувенири с посрещане на потенциални инвеститори на които няма какво да бъде показано или да бъде предложено практически по инвестиране – нито от местно ниво Община Варна, нито от държавно ниво като МТ, Министерски съвет или ДП“ПИ“. Логичен е въпроса до кога ще бъде така?
За статията са ползвани налични разработени експертни анализи на НПО“БВ