Агресията и агресивните хора са един много интересен социален феномен, който е неделима част от ежедневието ни. Сблъскваме се с агресията по всякакви начини, ежедневно. Можем лесно да я намерим и в себе си, и в другите хора.

Една от онези емоции, които те заливат като бушуващ океан, превземат те, потапят те и не те оставят да си поемеш дъх. Завладяват те изцяло. Гняв, агресия, яд, ярост…слабост. Все синоними.

Важно е да отбележим, че когато човек е подвластен на агресията (обърнете внимание – ПОДВЛАСТЕН), той всъщност губи властта не само над вътрешния си свят, но и над външните проявления на енергията. Да, пак ще си говорим за енергия; всичко е енергия. Простата истина е, че зад абсолютно всяка проява на агресия, се крие страх. А докъде може да доведе енергията на страха…?

Всичко започва от някакво раздразнение, разочарование, фрустрация, несбъднати очаквания. Прераства в по-силно раздразнение, всичко вече те дразни и разпалва още повече огъня на яростта. Докато агресията намери проявление и избухне в цялата си мощ – спрямо нищо неподозиращ играч в голямата игра. Ако се съпротивлявате срещу твърдението “Агресията като емоция е негативна и деструктивна”, опитайте за миг да си спомните как се чувствате когато сте гневни и яростни – какви са физическите проявления на тази емоция, как ви кара да се чувствате? И после за сравнение извикайте пък чувството за хармоничност, спокойствие. Как се чувствате във всяко едно от двете състояния?

Когато си подвластен на една такава разрушителна енергия, ти си като есенно листо, което е във властта на бурния вятър. Могат да ти се случат един куп неприятни неща и те ще бъдат извън твоя контрол. Защото контролът вече е в ръцете на емоцията. Или както дъщеря ми мъдро отбеляза в дискусия по темата “Също както кучето те разхожда теб, вместо ти да разхождаш кучето”. Даа – кучето те дърпа накъдето си иска, разхожда те и изобщо вече не зависи от теб какво ще ти се случи.

А вече за никого не би трябвало да е тайна, че “Каквото е вътре, такова е и отвън. Каквото е горе, това е и долу”. Или с други думи – каквото се случва във вътрешния ти свят, то мигновено се проектира и намира своето проявление във външния. Ако вътре във вас клокочи гняв и агресия, то всичко което ще ви се случва в обективния външен свят, ще бъде пропито с раздразнение и нехармонични ситуации. Или още по-простичко да го кажем – никак няма да ви върви. В нищо. Това разбира се важи със същата сила и за обратната емоция и състояние – ако сте вътрешно хармонични и спокойни, пребивавате в чувство на любов, то външните ситуации и хора които привличате, ще са също толкова хармонични. Подобното привлича подобно.

Разбира се, не винаги сме в идеалния случай в който сме хармонични и уравновесени. В крайна сметка сме в училището на живота за да се учим. А се учим от контрастите и предизвикателствата. Не е грях, че в един или друг момент кучето така опъва повода, а ние пък така губим ориентация в този свят на илюзии, че една или друга емоция ни завладява. Добрата новина в случая е, че ако вече сме достатъчно осъзнати, ще можем да оразличим една такава ситуация и съзнателно да изберем как да подходим спрямо нея. Дали да се оставим на кучето да ни разхожда, или съзнателно да обърнем нещата, променяйки своята нагласа спрямо нея.

Но какво да правим, когато агресорът не е вътре в нас, а го срещнем някъде там – в живота отвън? На улицата, в метрото, в офиса, в училище, та дори вкъщи? Защото… “Добре” – ще кажете вие. “Аз ще овладея емоцията в мен, но какво да правя с агресора, който ми виси всеки ден на главата?”

Едно от първите неща които трябва да направим, е да скъсаме с образа на жертва. Защото някъде там, дълбоко във всеки от нас дреме някакъв сенчест образ на жертва, която винаги е онеправдана, малтретирана, обвинена несправедливо, излъгана, нагрубена и прочие. Понякога е толкова дълбоко скрита, че изобщо не съзнаваме съществуването ѝ. И колкото по-силни си мислим, че сме, толкова по-дълбоко е скрит жертвеният ни модел. А той в случая е непечеливша карта, защото всяко едно убеждение което подхранваме, привлича хора и обстоятелства, които поддържат и доказват неговата правота. Тоест – една жертва абсолютно се нуждае от агресор, който да доказва вкорененото убеждение “Ето, знаех си, все на мен ше ми се случи някой грубиян”. Това е една много дълбока игра в несъзнаваното и не всеки има силата и умението да бръкне сам до там.

И рано или късно се сблъскваме в реалния живот с агресията и нейния носител. Какво да правим? Много е важно да осъзнаем и запомним, че проявите на агресия – с думи, дела и поведение всъщност показват страхове, емоционални травми, вътрешна слабост, проблеми и комлекси. Онзи който играе роля на постоянен агресор в живота ни, всъщност крещи за помощ. Онзи, който обижда, унижава, тероризира с думи и дела другите, е слаб и беден духом, и посредством агресията си се опитва докаже себе си, да черпи от чуждата енергия. Този човек има нужда от помощ и е дълбоко нещастен, разочарован, самотен даже. Представете си един едър, мускулест мъжага, който посяга да удари жена, или дете. Веднага възмутено ще си кажете “Ама, че мъж! Това ли е сила – да тероризираш някой по-слаб от теб!” Нали? Този уж силен човек, всъщност е дълбоко разстроен от нещо в неговия живот – може да е емоцинална травма, може да е рзочарование, може да е удар от съдбата, който е отвъд възможностите му да справяне. Нещо с него се е случило, изпаднал е в невъзможност да се справи с предизвикателствата на живота. Слаб е. И съзнавайки, че е слаб, той се опитва да компенсира и надскочи своята слабост, демонстрирайки (уж) мощ там, където знае, че ще му се получи. Е, същото важи и за словесния агресор.

Когато някой подхожда агресивно към вас, разберете – няма проблем между вас и него. Проблемът е само между него и него. Няма лоша ситуация с лош човек. Има просто ситуация, която е неутрална. Само вие можете да решите дали ще допуснете тази ситуация да стане ваш проблем, или да отмине покрай вас като повей на вятъра. Ако отгледате, възпитате и укрепите в себе си знанието, че един агресивен човек всъщност е дълбоко наранен и нещастен човек, ако подходите към него с емпатия, разбиране и липса на ответна защитна или нападателна реакция, вие ще го обезоръжите мигновено.

И може би тук е мястото да направя препратка към източните бойни изкуства. В айкидо например (което е истинска философия за живота), се казва, че ненападението, липса на съревнование и несъпротивлението винаги побеждават в една битка. А един мъдър сенсей в карате учил своите ученици “Най-доброто блокиране на противника е да те няма там. Когато някой те нападне – нека намери празно място”.

Разберете много добре този тънък момент – това не означава да избягаш, да се предадеш и рухнеш под напора на агресора. А означава да избереш да не влизаш в неговата битка. Да останеш центриран, овладян, присъстващ за енергията и нейното проявление. Означава да бъдеш силният в този сблъсък. Защото, помните ли – онзи който е подвластен на бушуващата емоция е разпилян и подмятан безсилно от бурния порив на вятъра. Но онзи, който остане хармоничен и в самообладание, напълно осъзнаващ какво и защо се случва, и избиращ съзнателно как да влезе или да не влезе в тази игра – е силният.

Под напора на гневните думи, обиди, крясъци и обвинения можете да останете центрирани и спокойни, да огледате ситуацията като една учебна демонстрация, в която от вас се иска да анализирате участниците и тяхното поведение. Да наблюдавате другия, да наблюдавате себе си, емоциите които се появяват, мислите, импулсите. Да оставите агресорът да излее целия си кален поток, изслушвайки го внимателно и с интерес, изследвайки жестовете, мимиките, езика на тялото. Да казвате “Да, точно така е.; Да, прав си.; Да, разбрам те.” И накрая да му се усмихнете и да го попитате “Свърши ли”? И например “А знаеш ли, че днес в Америка е навалял 5 метра сняг”? Или нещо подобно, което е в тотално различна тема и енергия от досега изливания кален поток. Можете дори да го прегърнете и да му направите комплимент за нещо съвсем дребно и банално – визия, облекло, умение.

Това е нещо, което агресорът не очаква. Той очаква 1) да се разстроите и разплачете; 2) да се ядосате и да влезете в спор; 3) да се наскърбите и да започнете да се защитавате и обяснявате. Което и да изберете от трите стратегии – все губите. Губите себе си. Запомнете – най-добрата бойна тактика е да ви няма там, където пада ударът.

И не забравяйте – агресивният човек е просто един неразбран, разочарован, на свой ред наранен, страдащ човек, който вика за помощ. От вас зависи дали да изберете взаимно печеливш изход от контрастната ситуация, или да се потопите и двамата в океана на негатива. Разберете го, интегрирайте го в живота си. И дайте и на децата си тези малки, но важни ключета за живота. Не е нужно да изживеете нещастни 30, 40, 50 години и чак тогава да тръгнете да търсите пътищата към себе си. Просто започнете от тях.

Мартина Иванова
svoizbor.com