Милен Русков не се подмазва на читателя. Не угодничи и на пазарни издателски трендове. Напротив – отдадено проявява изследователски рефлекс към различни важни времеви отрязъци от историята на България и след това създава литература. Понякога е рязък и сардоничен към явления и персони, които не отговарят на собствените му критерии, с което добавя сол, пипер и чили към авторството си. Не умее да готви.
Автор е на романа „Възвишение“, „Захвърлен в природата“ и „Джобна енциклопедия на мистериите“. Наскоро излезе най-новият му роман – Чамкория, който разказва за 20-те години на 20-ти век през личната история на един софийски шофьор на такси. За своята литература е носител на различни национални награди, например ВИК за Роман на годината, Златен век, Христо Г. Данов, Елиас Канети, а и Наградата за литература на Европейския съюз.

Какъв е потенциалът на новия ви роман „Чамкория“ – какво би могъл той да промени в душата на своите читатели?

Би могъл да промени възгледа им за един от най-драматичните периоди в историята на България. Или да им създаде такъв възглед. Би могъл също така да ги убеди колко отблъскващо нещо е груповщината, партийността, идеологиите. Би могъл да им покаже, че зад идеологиите, които изглеждат някакъв продукт на ума, всъщност се крие най-обикновен природен инстинкт, крие се волята за власт, желанието да изтъкваш себе си и да подчиниш останалите, да бъдеш господар, да командваш. Крие се най-обикновена животинска агресия или ресантиман, които си намятат плаща на високи понятия и идеи, но нищо такова всъщност не са, а са просто част от ниската и глупава природа на примата – колкото посредствена, толкова и зла. Хората са или изцяло, или наполовина животни – не политически, т.е. социални животни, както смята Аристотел, а чисто и просто природни животни, и единствената причина да не виждат това е тяхната грамадна самовлюбеност: антропоцентризмът. Всичко, което не може да съществува без тяло, е животно. И когато някой човек смята, че може да се разпорежда с живота на друг заради някакви си идеи и общи понятия, някакси ти иде да го запиташ: „А кой точно ти дава това право, примат между приматите?! Все едно не знаем какъв си всъщност зад тъй наречените си идеи.”

Пишете предизвикан от исторически събития. Но вярвате, че днешното време е най-доброто – защо?

Защото е най-малко насилническо. Историята е един дълъг разказ за насилия и лудости и на нейния фон днешното време е истински рай.
Вие сте изследовател, през кодовете на литературата, на българския манталитет, на българската народопсихология. Кои са проблематичните зони от българския характер, които ни пречат да живеем по-добре?

Липсата на истински, осъзнат индивидуализъм. Тази вечна склонност на българина да се вписва в групи, в които търси някаква сигурност за себе си.

Най-ранният ви спомен?

Как гледам някакъв футболен мач по телевизията. Баща ми беше купил телевизор и първото нещо, което показаха по него, беше един футболен мач.

Кога беше последният път, когато плакахте и защо?

Не ми се разказва за това. Беше по глупава причина. Хората впрочем не трябва да плачат за нищо. Нищо не струва чак толкова много.

Кое качество осъждате най-много в другите?

Самомнението. Увереността им, че са нещо повече от другите. Не защото няма хора, които са нещо повече от другите, а защото в 99 % от случаите това не е вярно. Всички се имат за нещо повече от другите, а почти никой не е. И вечно някой друг им е виновен за това, че не са успели в живота, че нищо не са постигнали. Някакси не им минава през ума, че може би чисто и просто са посредствени, че никой не им е виновен за това. Всъщност светът е по-справедлив, отколкото изглежда. В действителност чувството за несправедливост идва от там, че светът е по-ларж, отколкото би трябвало – много от хората, които са успели, всъщност не заслужават това. Но всеки, който действително го заслужава, успява – е, понякога с известно закъснение, в което може да потъне животът му. Но всеки, който има някакъв талант, труди се, има воля и характер, има силен и задълбочен ум, рано или късно ще успее. Хората, които не постигат нещо особено в живота, просто нямат тези качества. Тази истина е нерадостна за мнозинствата, поради което те непрекъснато изкарват света несправедлив. Всъщност той е справедлив, но редовно закъснява. Което впрочем не отменя свойството му да е налуден. Тези две качества, по някакъв трудно постижим за човека начин, съществуват заедно.

Моментът, в който се чувствахте най-засрамен?

Не си спомням. Чувствал съм се засрамен, но никога чак толкова много. Аз не уважавам нито човешките мнения, нито света чак пък дотам, че да се чувствам особено засрамен от каквото и да било. А и никога не съм вършил истински лоши неща, за които да изпитвам трайни угризения на съвестта и които биха ме пратили в ада. Аз не правя такива неща. Твърде съобразителен съм, за да ги правя.

Кой ще ви изиграе във филма на живота ви?

Едва ли ще има такъв филм. А и да има, не ме интересува кой ще ме изиграе, а и не бих могъл да го познавам. Пък и какво ли толкова значение имат филмите. Важното е аз да изиграя живота си добре, а кой как би пресътворявал това, как би го интерпретирал – това няма особено значение. Животът не е кинофестивал. Боговете не дават „Оскари”. Мнението на хората не е особено важно. Важното е вие да сте доволен от себе си. Господ да е доволен от вас. Да свършите добре работата си. Да бъдете независим и да реализирате таланта си, ако имате такъв. А кой как ще ви изиграе, с други думи – кой как ще ви представи на другите хора, дали ще предизвика към вас симпатия и дали ще ви изгради привлекателен образ: това в действителност няма особено значение. Още повече ако вие вече сте си тръгнал от това място. Човек би трябвало да има много по-високо мнение за човечеството от мен, за да държи на такива неща.

Книгата, която промени живота ви?

Никоя книга не е променила живота ми. Може би книгата, която най-много ми е повлияла, макар и не в литературен план, е всъщност Библията.

Най-великият филм на всички времена?

Матрицата. Не защото е с кой знае какви художествени качества, а защото е необикновено умен. Това е филм с грамаден екзистенциален подтекст. Прикрит зад формата на трилър. Първо, за да се спечелят малко пари. И второ, което всъщност е по-важното, защото хората, които биха ви казали такива неща, смятат, че те трябва да се държат в тайна. Който се досеща за тях, ще ги види. Който не се досеща, ще гледа разни други неща.

Кога за последно бяхте щастлив?

Когато завърших последната си книга. Точната дата е 19 май 2016.

Какво стои на върха на списъка ви с мечти?

Искам да напиша още няколко книги, по възможност майсторски. Аз живея главно заради това, другото стои за мен на по-заден план. Сещате ли се за оная притча за Господаря и талантите в Библията? Ако не реализираш таланта си, ако не го умножиш, ще бъдеш наказан. Тези неща се дават даром, но срещу определени очаквания, на които трябва да отговориш. Иначе си получил нещо много ценно, за което си се оказал недостоен, и това ще бъде наказано. Ако си го изкарал на бял свят и си го умножил, давайки всичко от себе си, това ще бъде възнаградено. Няма по-печална гледка на света от човек, който разпилява дарбите си. Първо, защото нещо божествено отива нахалост, и второ, защото този човек погубва живота си сега и може би завинаги.

със съкращения, интервю с писателя за списание „Егоист“

/заглавието е на редакцията/