Има една държава, която е „Храм на Истинната и Правата Свобода, на съгласието, братството и съвършеното равенство“.

Там Републиката е Свята, народната работа е свещена, Свободата е свобода лична, Свобода човеческа, Свобода народна, Свобода гражданска.

Там човекът е „свободен с пълна свобода“ и „има благословението от Бога да бъде господар с всичките си права“.

Там човекът живее човешки.

Там владее силата на правото, а не правото на силата.

Там всички „живеят под едни чисти и святи закони“.

Там „Всичко се състои в нашите задружни сили“.

Там решава народът – „по вишегласие, а не по мнението на тогова и оногова“, според нечий каприз, алчност, егоизъм, продажност и простотия.

Там народът не дава „подпора на глупци“, нито се влачи подир „хладнокръвни и мними родолюбци“, нито хваща вяра на думите им, не ги чака като месии и не се надява на тях за нищо.

Там народните водачи са „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“. Гледат „народната работа повече от всичко друго“, повече от себе си я уважават. Не си играят с живота на човека и с живота на народа. Не пущат „хора да лъжат народа“, които „по-много знаят да се препоръчват, а не правят нищо“.

Не мечтаят да видят „себе си на висок чин“, но да умрат „в народната работа“. Не вдигат „глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо“. Не присвояват нищо за себе си, не посягат на народните пари, не пилеят народното имане, не злоупотребяват със служебната власт.

Не мълчат, кога виждат злото народно и не чакат го „да порасне, та да убие народа“. Не „разделят един народ на части“ с “ неразбории, зависти и укори“, след които не остава нищо. Не отричат, не отхвърлят и не позорят „демократската република“, нито я заменят с „деспотско-тиранска система“.

Обичат тогова, който им покаже погрешките и кривиците, и не търсят сламката в чуждото око. Днес вършат това, което са говорили и писали вчера, за да вършат утре това, което говорят и пишат днес. Защото са отговорни „пред Бога и пред Народа“.

Там народните водачи работят чисто български и не се водят по никого извън българско. Не плачат по чужди порти и не се водят по чужди акъли, не се молят никому и не просят ничие чуждо благоволение. На празни думи не се основават, на чужди съвети ухо не дават, на благи обещания вяра не хващат. Не предават, нито продават народ и държава на ничий чужд интерес заради своя си интерес, в своя изгода и за сметка на целия народ. Защото знаят – „Кой ли не иска да ги грабне българите, че да му робуват во веки!“.

Тази държава е излязла пред времето. И нейното име „гърми най-бляскаво по цяла Европа“.

Тази държава не е измислена.

България се нарича.

Тя ни е предначертана от Апостола.

Ала ние живеем някъде другаде

В една държава-антипод.

Тук Храмът на истинната и правата свобода е изнасилен и оплячкосан.

Тук вилнее право на силата и законът на беззаконието.

Тук беснеят „изродици български“ и вилнеят еничари всякакви.

Тук най-омразни са разсъдителните, постоянните, безстрашливите и великодушните. Защото са свободни. Те са за присмех и посмешище.

Тук най-уважаван е този, който разделя един народ на части и не остава нищо; най-велик – който най-ловко успее да измами народа; най-почитан – който най-чевръсто успее да продаде народ и държава; най-тачен – който подменя демократската република с деспотско тиранска система.

Тук няма народни водачи.

Тук безчинстват студенокръвни, безпросветни амеби, които се кичат с името на Апостола, слагат го на знамената си, и за съюзник го прогласяват, и за алиби пред историята на него се надяват, кълнат се в негово име, лъготят от негово име, мърсят и сквернят това свято име, и вършат обратното на това, което е казал, завещал и предначертал, пришиват му думи, които нито е изричал, нито е писал. С едната цел – да го превърнат в оправдание за своята лакейщина.

Убедени са, че той за тях е погинал – за техния кеф, за тяхната власт, за тяхното богатеене. Приписват му грехове, които не е и помислял – за да го принизят до себе си. Искат той на тях да заприлича, че да се сродят с него. Няма божествена сила, която да извърши подобно чудо, нито морален закон, който да допусне това.

Лъжат и мамят народа, защото го презират. Предават и продават държавата, защото я ненавиждат. При тях всичко е поза, изгода и суета. За Левски гибелта за народ и родина, за вяра и свобода, не е поза, не е смърт, не е тлен. А „святи дар и от Бога венец“.

За тях думите на Левски, неговият живот, неговата гибел и неговата безсмъртност нямат стойност. Защото единствената печалба е едно бесило. И един гарван върху бесилото. Те украсяват своите кабинети с портретите на Левски, но не смеят да го погледнат в очите. Те са негови антиподи. Той е техният съдник, обвинение и присъда.

За тях народната работа е нищо, а високият чин – всичко. Играят с живота на човека и с живота на народа; днес вършат обратното на това, което са говорили вчера, за да вършат утре обратното на това, което говорят днес; влачат се по чужди политики, възторгват се от чуждото благоволение, не вършат нищо, ако не е в угода на нечий чужд интерес или за тяхна изгода.

Грабят народа – грабят хляба му, грабят живота му, грабят бъдещето му. Мърсуват в олтара на народната памет, за да наместят себе си в този олтар, а народът да скимти безпаметен. И спират живота на всичкия народ. Те не знаят що е отговорност. Ни пред Бога, ни пред Народа.

И отглеждат злото народно, и чакат го да порасне, да се угои и разхубавее, та да убие народа.

Защото те са злото народно.

И подлецът хаджи Иванчо е техният пророк.

А народът? Тачи хаджи Иванчо, гледа безучастно как превръщат Храма в бордей, а после пише „Народе????“ по стени и плакати. И всеки си мисли, че това не се отнася за него, а за някой друг.

Тази държава е извън времето. И нейното име не гърми бляскаво по цяла Европа. В тази държава живеем ние.

Конституцията

Ако прочетем още веднъж всичко, написано от ръката на Васил Левски, и ако си направим труда да подредим неговите идеи, принципи и прозрения, ще получим текста на една Конституция. И нищо по-малко.

Ето я Конституцията на Апостола:

Преамбюл

„Подбуда и цел

Подбуда – тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Цел – с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничари и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере“ („Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, 1871).

Основни начала

1. 1) „Републиката е оня най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; щото като се приеме, води всичките други въпроси след себе си“ (Левски до Филип Тотю, 1871).

2) „Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република“. (писмо-дописка до Любен Каравелов, януари 1871). „В Българско не ще има цар, а „народно управление“. Свобода и чиста република“. (заплашително писмо до чорбаджиите, май 1871)

3) „Ще съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много по-трайна, по новото зидание; да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава – не човеците“ (писмото до Каравелов). „И на мястото й да възкръсне България с пълна свобода“ (до Данаил Попов, 5.II.1871).

2. „Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява Българският народ пред другите народности и да прави с тях уговори“ („Наредата“).

3. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия и Македония“ (писмото до Каравелов). „Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български… Ние не желаем чуждото, но не желаем да дадем и другиму своето“ (Програма на БРЦК, 29.IV.1872)

4. „Ние искаме да вървим по правия път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си“ (дописка във в. „Свобода“, 28.I.1871) „Ние не желаем да владеем над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите“ (Програмата на БРЦК)

Правата на човека и гражданина

5. 1) „Днешният век е век на Свободата и равноправността на всичките народности. Днес всякой притеснен и потъпкан, всякой, комуто робските синджири тежат на врата, и носи жалостното и срамотно име роб, напънал е всичките си сили, и нравствени, и физически, и търси случай да отърси от себе си под какъвто начин да би било робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името роб, иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде Человек. Роби сме и ние българите, и в нашата татковина върлуват турски золумкяри и еничари, и нашите долини ечат от робски охтения и въздишки. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските тез вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и съградим Храм на Правата Свобода и да дадем всякому своето“ (до Евлоги Георгиев, 6.Х.1871)

2) „Ние желаем да въстанем и да искаме насила своите права, които са така зверски потъпкани“ (дописката в „Свобода“).

3) Човекът „има и Благословението от Бога да бъде господар с всичките си права“ (заплашителното писмо).

6. 1) „Не ще бъде в нашата България, както е в турско сега… Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът, и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в нашата България!“. (заплашителното писмо)

2) „Общественото мнение днес е такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани“ (дописката в „Свобода“)

7. 1) „Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони (турското правителство), което варварски владее не само нас, но и самият турчин“ (заплашителното писмо)

2) „Законно ще се съди както българинът, така и турчинът“ (пак там)

3) „Всеки ще си служи по вярата“ (пак там)

8. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас за живот и Свобода Човеческа“ (до Каравелов, 25.VI.1872)

9. „И Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа“ (до Филип Тотю, 1.III.1871)

Нашите задружни сили

10. 1) „И ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата… Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените все от турчина, всекидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашият предрезнал глас – никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество? А и все тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдният и на нашите мишници…“ (писмото до Каравелов)

2) „В наше време немците са по-турци от турците“ (писмо до в. „Будущност“, 1.I.1868). „Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго, освен „стани куме, да седна“ (дописката в „Свобода“)

3) „Българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да допринесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода… Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме! Бог нека е напред и име Българско да е войвода!“ (до Филип Тотю, 18.IV.1871)

11. 1) „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско… Което ни се хареса отвън, приимаме го, а на думи се не основаваме!“ (до Данаил Попов, 27.VII.1871)

2) „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“ (писмото до Евлоги Георгиев)

3) „Възобновлението на нашата славна преди държава, отърваването ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“ (до новооглашените в комитетското дело, 19.II.1872)

12. „Ако ли отнийде няма помощ за българинът, то работата си ни е пак работа“ (писмото до Каравелов)

13. „За чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудим“ (позив, 10.III.1871).

14. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“ (до Панайот Хитов, 10.V. 1871).

За представителите на народа

15. 1) „Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа!“ (до Анастас поп Хинов, 25.VІІІ. 1872)

2) „Трябва да се съветваме един други, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо… Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките… Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво да искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието – не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко!“ (до Филип Тотю, 1.III.1871).

3) „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш“ (до Христо Иванов Големия, 4.VIII.1872)

4) „Вчера каквото сме говорили и писали трябва и днес да го имаме пред очите си, та да не ни се смеят хората в работите утре“ (до Данаил Попов, 31.ХII.1871)

5) „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра“ (до Каравелов, 16.IХ. 1872)

6) „Не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме и й даваме нов век!? Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името Българин!? Затова, гдето ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народът, с Благословлението Божие, от Ада в Рай!?“ (из заплашителното писмо)

7) „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си“ (до Панайот Хитов, април 1868).

Наказателен закон

16. 1) „Който не е чист – убивам го!“ (до Данаил Попов, 16.IХ.1872) „Нему смърт, смърт и смърт!“ (до орханийци 29.I.1872)

2) „Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с наште неприятели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! Или с нази и с народът, или с турските джелати и кръвопийци! Черно робство ли искате или златна свобода!?“ (позив, 10.III.1871) „Ние причи87исто български и не искаме да се водим по никого извън Българско… Което ни се хареса отвън, приимаме го, а на думи се не основаваме!“ (до Данаил Попов, 27.VII.1871)

2) „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“ (писмото до Евлоги Георгиев)

3) „Възобновлението на нашата славна преди държава, отърваването ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“ (до новооглашените в комитетското дело, 19.II.1872)

12. „Ако ли отнийде няма помощ за българинът, то работата си ни е пак работа“ (писмото до Каравелов)

13. „За чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудим“ (позив, 10.III.1871).

14. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“ (до Панайот Хитов, 10.V. 1871).

За представителите на народа

15. 1) „Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа!“ (до Анастас поп Хинов, 25.VІІІ. 1872)

2) „Трябва да се съветваме един други, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо… Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките… Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво да искам повече, като гледам Отечеството %D