„Разперено расо. И плач на двумесечно бебе, докато го потапят във водата. Една тясна кухничка. И поцинкован леген. Светото тайнство на Кръщението се извършва не в храм, а в къщичката в Банкя през лятото на 1959 г…“

Тази мистична атмосфера ни въвежда в житието и страданието на „Бойко, който винаги се завръща“ от Кристина Кръстева (журналист от „24 часа“, на снимката с Борисов) – книга, представена като „първата подробна, качествена, написана увлекателно и без емоции“ биография на премиера.

За статистиката: това е осмото литературно дръзновение, посветено на Борисов (пардон, деветото, ако броим апокрифа „Шайка: Бойко, Росен и другите“ на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров). Обаче май е първото издание, което държи изрично да се знае, че „Бойко Борисов не е поръчвал тази книга“. И неслучайно.

Не се подвеждайте по това, че вътре ще прочетете смели, отривисти и категорични формулировки по негов адрес като „помъдрял и всичко видял воин“, „достъпен и земен като първия си учител“ (Тодор Живков, б.р.), създал усещането за себе си като за „грижовен баща на всеки жител в София – не само в човешки образ“ (защото като столичен кмет уредил 50 000 лв. за оплождане на слоницата от Зоопарка), който „освен че е най-дългогодишен сред премиерите, може да претендира, че от футбол най-много разбира“, а рисунката му на газовия хъб „Балкан“ имала „статут на европейско произведение на изкуството“.

Въпреки всичко, сме склонни да приемем разграничението на авторите за напълно достоверно. След 16 години стаж в политиката всеки – най-вече Борисов – би трябвало да е развил достатъчно добър усет, за да осъзнае кога старанието за прослава е на път да мине тънката граница към вица.

А и като лидер на „народна партия“ едва ли би разрешил биографията му да се продава за 16 лева с меки корици (25 лв. за „подаръчното“ издание), сравнима с цената на книжните изповеди на Слави Трифонов пред Иво Сиромахов. Някой би обърнал внимание, че е точно два пъти по-скъпа от прясната първа биография на президента Румен Радев – отново съставена от журналисти от в. „24 часа“, отново издадена от ИК „Труд“, отново „нецензурирана“ и „не по поръчка“.

Разбира се, търсенето определя предлагането. Или „Да живее пазарната икономика“, както казал бившият руски посланик Владимир Титов в един от тенис-сблъсъците си с Борисов.

Онези, посегнали към „Бойко, който…“ с очакване за разтърсващи и нечувани лични откровения, вероятно ще останат леко разочаровани. Хората, които имат поне мъгляв спомен от последните 16 години, едва ли ще научат нещо ново за министър-председателя си, извън следната гъста есенция от вътрешноведомствени бисери като:

– Борисов вдига 145 кила от лежанка, не се бръсне в понеделник, не дава пари във вторник, и не спи повече от 6 часа в денонощие нито като главсек, нито като кмет, нито като премиер;

– Изпитвал е бъдещите си министри, докато чете „7 дни спорт“ с голата жена на последната страница, вдигнал десния си крак на стол, по къси гащета;

– Росен Петров и Слави Трифонов го агитирали да стане политик още през есента на 2001 г., като го сравнявали с Путин (човек, дошъл от сферата на сигурността, който тъкмо започва да „вдига страната на крака“);

– Паметната му кожена тужурка от мандата като главен секретар била поръчана в Пазарджик от шефа на Националната полиция ген. Васил Василев;

– Любимият му сувенир, който го следва от кабинета му в МВР, са чифт изсушени тестиси от американски бизон;

– Агнешките главички са предпочитаното меню за овчарските кучета на Борисов.

Последното е страшно удачна метафора „пред когото трябва да послужи“, сравнима с лапсуса за „Разбитите авЕри“, изпуснат на друго място в книгата по адрес на Реформаторския блок.

Най-забавният епизод от „Бойко, който винаги се завръща“ всъщност не е посветен на него, а на Яне Янев, уви.

Борисов изпратил съветника си по борбата с корупцията да уведоми един от министрите си, че срещу него в прокуратурата вече има доста сигнали и трябва да подаде оставка незабавно.

„Въпросният член на правителството отворил прозореца, взел един стол и се качил – ще се мята. Яне Янев го разубедил да не скача и така спасил един човешки живот“, разкрива биографията.

Както се казваше във „Фарго“ – от уважение към оцелелите, имената им са спестени. От уважение към загиналите, останалото е предадено така, както се е случило.

Във всички случаи, книгата е уникален сборник, чете се с веселие, на един дъх. Особено на глас, в компания. Струва си да я разлистите дори само заради положения труд да се състави pot-pourri от партийни химни, оди на радостта, романтични повици в стихотворна форма („С тебе в тройна коалиция скачаме без репетиция“), и други популярни мотиви, които ползват Борисов за вдъхновение, създадени от творци в диапазона от Ивана до Ъпсурт („Много като тебе вече плакаха“)..

Добрата новина е, че издателите на „Бойко, който…“ се заканват, че това е началото на цяла серия от биографии на „съвременни лидери в българската политика“.

Представете си книговезано похвално слово за Димитър Главчев, например, комуто тази чест би трябвало да се пада по старшинството на държавния протокол. Или интимен разказ за юношеските трепети на Волен Сидеров и Валери Симеонов като съученици в ямболската математическа гимназия? Ето това вече ще бие Гришъм и Сун Дзъ по продажби.

Дияна Костова
webcafe.bg