Играещият го екозащитник Милен Славов, който се изявява като отявлен борец срещу колите в Приморския парк на Варна, взе, че се превъплъти в ролята на адвокат на един от най-големите промишлени замърсители във Варненска област – „Солвей Соди“. Причината за това навярно е прозаична – гражданският активист, който на предходните извънредни парламентарни избори бе кандидат за народен представител от листата на „Да, България“, при това от гражданската квота на ПП „Зелените“, е служител на содовия завод в Девня. Като такъв „борбеният“ варненец вероятно се чувства длъжен да пиарства на корпорацията, за която работи, и угодно тиражира публично внушението, че информацията за обгазяването с амоняк от „Солвей Соди“ едва ли не е плод на обонятелни халюцинации от жители на Девня.
В името на плурализма препечатваме изявлението на Милен Славов, дадено пред варненски сайт, който по никакъв начин не отрази инцидента в „Солвей Соди“ на 8 август. За сметка на това на следващия ден главната редакторка на медията е стъкмила нещо като нищо, съдържащо превратен интерпретативен увод, последван от гледната точка на наемника Славов и завършващ с рудиментарното съобщение на РИОСВ за аварията, което вместо да даде ясни и еднозначни отговори, поражда ред резонни въпроси, които и към момента остават отворени.

Ето и позицията на Милен Славов за инцидента в „Солвей Соди“:

„Днес (8 август) в “Солвей Соди” се случи тежка авария. По причини, които още се изясняват, бе предизвикано превключване, което доведе до стъпаловидно сработване на защити и в крайна сметка спря елзахранването на содовия гигант за около 15 минути. Това време е твърде голямо и доведе до пълното му спиране. Организирано и за кратко време всички работещи на територията на завода, включително и администрацията му, бяха превантивно изведени на безопасно разстояние. Много от работниците носеха преносимите си газоанализатори (т.нар. “дрегери”), но никой от тях не показа не само критично, а дори наличие на опасен газ. Работоспособността на всеки от въпросните уреди се проверява на 6 месеца и контролът на това е едно от задълженията ми. Всъщност загазяване практически нямаше дори и в близост до производствените инсталации – това ми го казаха колегите останали като аварийни екипи на место…
(Бел. авт 1) Интересно защо Милен Славов говори от пряка свидетелска позиция, след като става ясно, че информацията му е от негови колеги, тоест тя е опосредствана?

2) Могат ли колегите на Милен Славов да докажат по неоспорим начин, че техните „дрегери“ не са показали наличие на опасен газ?

3) Защо Милен Славов за по-голяма убедителност не огласи данните от собствените непрекъснати измервания на завода за времето от 08:20 до 11 часа на 08.08.2017?]
… Нека да внеса някои кратки разяснения. При содовото производство може да има 3 опасни газа – въглероден окис, въглероден двуокис и амоняк. И трите са невидими, като за първите два човек изобщо няма рецептори (пише го в учебниците по химия). Амонякът действително се усеща като остра миризма, дори и в малки концентрации. Но пък той е лек и летлив, като последното се засилва в топло време (т.е. бързо се разрежда). За мен остава загадка как на 6 км някой е усетил “остра и задушлива миризма” при условие, че на 200 метра извън оградата, преносимите газоанализатори не регистрират нищо.
Със сигурност аварията носи големи материални загуби, но важното е, че никой не пострада и никой не беше обгазен. Всеки може да има затруднения и поне за мен, в такъв момент трябва да се търси начин за оказване на помощ и подкрепа.“ [Бел. авт.: Как? Като „халюциниращите“ девненци съберат пари за „бедния“ завод, за да си ремонтира резервното захранване ли, ако изобщо има такова…]

Георги Александров

На снимката – Милен Славов