Единият от избягалите затворници Владимир Пелов през 1997 г., убива пловдивският сараф Ганчо Караиванов. Състав на Пловдивския окръжен съд с председател Галя Георгиева през септември 2002 г. осъжда Владимир Стефанов Пелов на 15 г., затвор, по-късно ВКС увеличава наказанието му на 20 г.

И тук следва ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА, която може да сътвори само родното правосъдие и роден съдия:  На 28 октомври 2010 година 25-и наказателен състав на Софийския градски съд пусна условно предсрочно Пелов от затвора. Изпитателният му срок е 6 г. 11 месеца и 12 дни. Близо половин година по-късно Пелов отново влезе в криминалните хроники, след като със свой съкилийник от Софийския затвор е издирван за грабеж на златарско ателие в Ботевград.

Едва на 5 май 2016 г.Пелов е признат за виновен в извършването на пет тежки умишлени престъпления: въоръжен грабеж в особено големи размери, отвличания на три лица – едното от които малолетно, опит за убийство на четирима служители на МВР при изпълнение на службата им. Присъдата бе общо 32 години затвор.

Ето какво пише през септември 2011 г. във вестник Марица, съдия Галя Георгиева:

Не съм изненадана от поведението на Пелов

Не ме изненада поведението на Владимир Пелов, след като беше освободен условно предсрочно с толкова дълъг остатък. Познавам този човек твърде добре като съдия-докладчик, постановил присъдата му за грабежа, придружен с убийството на Ганчо Караиванов. Формално са спазени законовите изисквания при освобождаването му. В моята практика като съдия съм подхождала много внимателно КЪМ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА хора, извършили ТАКИВА ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Не знам дали комисията, която го е предложила за условно предсрочно, и прокурорът са представили пред съда в пълен обем данните за това лице, какви висящи дела на фаза досъдебно производство има, които не са приключили от години. Прави впечатление особено големият остатък от присъдата. Все пак Владимир е осъден за много тежко престъпление.

Иска ми се чрез Вашия вестник да питам Софийска градска прокуратура дали е приключило сл.д.168/98г. по описа на Столична следствена служба и ако е приключило, как ­ внесен е обвинителен акт или прекратено?

Искам да попитам прокуратурата в Ботевград защо внесе споразумение за престъплението по чл. 346 ал.2 НК, извършено от Владимир по времето, когато се укрива заради убийството на Ганчо. Става въпрос за случая, когато отнема автомобила на полицаите от Правец и пистолета на полицай. Питам и РС Ботевград за такива престъпления на укриващ се криминално проявен следва ли се условно наказание. Това споразумение беше сключено с прокуратурата, докато в Пловдивския окръжен съд се гледаше делото за убийството на Ганчо.

Питам Прокуратурата защо против Владимир не е внесено обвинение за незаконно притежаване на оръжие ­ пистолет “Макаров” без номера (заличени номера), с който е бил задържан от полицаите в София през 1999 г.?

Владимир е твърде хладнокръвен и прекрасно се владее. Той никога не е давал обяснения в качеството си на обвиняем или подсъдим – винаги мълчи и отказва да дава обяснения Докато гледах делото за убийството на Ганчо, той не проговори и не си промени изражението в продължение на две години.

Делото, което гледах против Владимир, беше изпълнено с пропуски, които се наложи съдът да отстрани в хода на съдебното следствие. По делата на Владимир, които познавам, са допускани системни грешки на досъдебното производство, което в по-късен момент улеснява защитата и прави услуга на подсъдимия.

Ще ви кажа само един факт – поемни лица при огледа на Владимир бяха двама души – единият беше с травмена болест на главата, а другият имаше само едно око…

Когато задържат Владимир в София през 1997 г., полицаите изземват от него незаконния пистолет “Макаров”, но в протокола за обиск няма подписа на Владимир. Не беше отразено, че е отказал да подпише.

Предаването по БТВ, посветено на “начетения затворник”, възприех като пиар операция да му подпомогне условното предсрочно освобождаване. Понякога, като слушам и гледам новините, си казвам: Крайно време е да закрием съда като институция. Нека правораздават журналистите. Медиите са изключително силна власт във всяка държава, но журналистите на са компетентни по всички въпроси. Ето защо трябва да се задоволяват само с поднасянето на фактите без коментар, засягащ друга професионална сфера, в която нямат необходимите знания.

Владимир е това, което представлява, защото по отношение на него не е било приложено правосъдието в пълен обем. А то не е приложено поради това, че полицията и прокуратурата не са свършили своята част от за всяко от престъпленията, извършени от това лице, да бъде внесен годен обвинителен акт.“

 Този „пропуск“ на съдия от Софийския апелативен съд, който предсрочно освобождава рецидивиста Пелов, може да се сравни с отсъждането на съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова, които през 2016 г. постановиха, че варненката Лора пресичайки пешеходна пътека, не се е съобразила с летящия с 87.9 км/час моторист Диян Станчев и е попаднала в опасната зона за спиране. Мотивите на ВКС за намаляване на присъдата са абсурдни, съдиите считат, че от страна на Лора е налице съпричиняване, „тъй като пострадалата без да се огледа, е предприела пресичане, не се е съобразила с разстоянието до приближаващия мотор и неговата скорост и е попаднала в опасната зона за спиране. За сведение на безхаберните съдии от ВКС, убиецът Диян Станчев е карал мотора си с  87,9 км/час, а  вещите лица по делото във Варна установиха, че ако Лора се е движила с нормална, бавна походка на пешеходец, е имало време за реакция от 2,19 до 2,37 секунди и ако убиецът Станчев е карал мотора си с 50 км в час, нещастието е можело да бъде избегнато.

Това решение беше срам и позор за съдебната ни система, предсрочното освобождаване на рецидивиста Владимир Пелов също е срамно! Остава да научим името на съдията, който го пусна предсрочно.

barometar.net

На снимките – съдия Галя Георгиева, Владимир Пелов /вдясно на втората снимка/