След скандалното заседание на Националния съвет на СДС на 17 април, за всички седесари думата сценарист е равна на предател. Това обобщи председателят на СДС-Варна д-р Янко Станев. В предаването „Зала пленарна” в ефира на Дарик радио той обоснова фундаменталната роля на синята партия за европейската ориентация на България в миналото и днес и представи своите аргументи срещу тезата за предсрочни парламентарни избори.

-Защо се сбиха в СДС, не мога да не започна с този въпрос?

– Никой не се е бил в СДС, не сте видели някой да удря друг, видели сте как се дърпат и се бутат.

– Това наричаме бой.

– Това казвате вие, а аз мисля че бой е когато се гласува закон, при който се набиват примерно половин милион от българите с нарушаване на техните права. Но, нека първо да се извиня на сините хора, които са видели всичко това. И второто – да кажа, че в СДС разликата между осанна и разпни го е милиметър. И това е традиция.

– Каква беше причината за всичко това?
В случая става въпрос за следното: в СДС има три политически тези – за самостоятелно явяване на избори, това е тезата на варненската организация и моя лична теза. За съжаление тя се подкрепя с около една четвърт от хората, около 25-28 процента. Втората рисунка е тази, която г-н Лукарски развива в последните няколко месеца за консервативно патриотичния модел. Тя е най-модерната европейска теза в момента.

– Да се присъедините към патриотичния фронт…
– Не, присъединяване не може да става дума. Това е една политическа тенденция в Европа, тезата за конфедеративна Европа и силно развитие на държавите. И Полша, и Унгария, и Италия и др. вървят в тази посока. При нас се появи отскоро и нейн главен носител е г-н Божидар Лукарски. И третата, също много сериозна теза е СДС да се присъедини към Демократична България.

– Новата дясна формация…

– Тя не е дясна, ще помоля всички да бъдат по-внимателни в оценките си. Ако тя е дясна, аз съм някъде извън политиката на България. Когато в една формация участват зелените, които са леви, Да България и ДСБ, които проявяват либерални идеи, да не казвам джендърско поведение, а например Истанбулската конвенция. В СДС такива работи няма. Ние наистина може да се сбутваме и блъскаме, но по отношение на традиционните ценности на българската нация нямаме колебания и конфликти.

Аз съм противник на другите две, но това се решава от всички хора в партията. Бях противник на Реформаторския блок, гък не съм казал. От тези три варианта най-перспективна е тезата на Лукарски за консервативно-патриотичния съюз, най-равновесна извън всякакви конфликти е варненската – да се видим колко тежим и няма конфликт с никого. Най-отдалечена е третата поради едно единствено нещо – всички коалиции, които се правят, имат един дефект, свързан с крайната цел за съдзаване на единен десен субект. Това в СДС е изключено, никога няма да се влеем в друга партия. И триста решения да взема ръководството, винаги ще останат 20 седесари, които ще възстановят СДС.

– Защо обаче не си ги говорихте кротко тези неща, а се стигна до физически стълкновения?

– Нека ви кажа – това са политическите теории. На практика какво се получава. За да може да се прокара една линия, без тя да бъде обсъждана 5-6 месеца и да е ясна, обикновено лидерите в СДС свикват заседание, оспорва се председателството, да се махне Лукарски и новият лидер да води преговори със спешно създаващата се формация между ДСБ, Да България, ДЕОС, зелените. Това също е политически ход. Но в устава на СДС е записано, че с 2/3 се отстранява председателя. Никой не може да събере 2/3 в СДС, затова само морални удари могат да бъдат нанесени върху Лукарски. Но и моралният удар би имал успех, ако той няма тази нова теза за консервативно патриотичната ориентация. Виждайки, че не им стигат гласовете, част от организаторите, подтиквани от външни фактори сътвориха всичко това. Организират преврат, чрез сценарий. Ето това е позорното. Всичко останало оставя място за дебат, случилото се не остави такова пространство.

По време на почивката ми попадна този сценарий и поканих един от съпартийците си, с които сме на противоположни позиции, човекът четеше с изумление, в това време дойде д-р Кабаиванов, кметът на Карлово, също мой приятел. И изведнъж се нахвърли върху човека да къса, да блъска… Кой знае какво вече станало, така или иначе вече е известно, прочетено…

– А, така всъщност се стигна до тези сцени…
– Кой знае какво. Половината от хората попаднаха в това блъскате, без да имат представа защо. Това е срамно! Сценарият е позорен!

– Какво пишеше в него, намекнете поне?

– Просто се срамувам да цитирам. Вътре поименно се описва кой какво да каже, кой как ще се разплаче, как ще кихне, друг да грабне микрофона, кого да прекъсне, кой да блъсне, кой ще даде знак да се скандира…просто не може да си представите.

– Това наистина е жалка история, ако го има..

– Не казвайте ако. Аз съм готов да седна на детектора на лъжата.

– Въобще не се съмнявам в думите Ви.

– Не за Вас говоря. Първата теза от събитието беше- Няма такъв сценарий, подхвърлен е. Аз бях също толкова изумен, колкото и останалите ми колеги след първата и втората страница. Честна дума – нямах сили за реакция.

– Колко страници са това?

– Знам ли, 7-8. Единствено извиках Любо, чист, класически седесар, винаги по правило с обратната политическа теза на моята. Не е смешно! Когато не ви стигат гласовете и сте поели ангажимент към външни фактори, както винаги се получава в СДС, за да може да се направи нов десен субект за хората, които предадоха в годините СДС. Не може да се направи нов субект в дясно, ако го няма СДС. Сметката с днешна дата е 2 процента ДСБ, 2 процента Да България, дори на Евроизбори ти трябват 6 процента. Затова вземи 2-та процента на СДС и готова работата. Няма да стане така! Вчерашният удар се тълкува като закриване на СДС, тъй като избирателите се отблъскват. Много подценяват десните хора! Само че е срамно. И за мен. Щях да предложа да гласуваме оставката или подкрепата към председателя Лукарски и да прекратим заседанието, тъй като е ясно с тези агитки… Абе голям срам!

– А Вие бихте ли подкрепили Лукарски, ако се стигне до избор.

– Първо, не съм подкрепил само Лукарски. На конференцията миналата година решихме да не сменяме ръководството, защото са натрупали опит, макар и горчив. Смятахме, че са разбрали как нещата не стават с математика, а с политика. Ние избрахме целия екип и тези хора – Кабаиванов, Христов, те също са част от екипа на Лукарски. Ако някой ще поема отговорност, да е целият екип. Дойдоха при нас във Варна хората от екипа за свалянето на Лукарски, изслушахме ги, хубаво говорят. Но им зададох три въпроса – първият, Кой ще води партията?, Накъде ще отива партията?, защото като е ясна посоката, става ясен и лидерът. „Ми, не знаем” Кой ще работи по организационната и финансова структура? „Ми не сме мислили”. Е, какво сте мислили…, да свалите Лукарски.

– Ще го има ли СДС след всичко това.

– СДС съществува благодарение на хората. Как ще закриеш СДС-Варна, когато хората ги има и са тук. Страдат, но не се отказват.

– Кой извън СДС може да се възползва от този скандал най-много?

– Естествено тези дето се правят на нови десни. Всички могат да извлекат ползи, но аз не смятам, че печелят. Моето виждане е различно – няма как един десен човек да спечели от драмата на друг десен човек. Това ми прилича на това „Да свалим ГЕРБ, ние сме десните, защото сме против ГЕРБ!” И това е друга разделителна линия, там джендъри мендъри… ние гейове няма да станем в СДС.

Но ме изумява – махнете Лукарски, за да ви приемем. Второ – ще кажете, че сте против ГЕРБ. Чакай бе – значи да сме против 1,2 млн. избиратели, които са гласували за ГЕРБ, от които 500-600 хиляди са били избиратели на СДС в миналото. Никога няма да разбера тази логика „стани да седна”. Това стана миналия ден, но няма в СДС място за такива хора. Там не са останали приватизаторите.

– Моля да ни осветлите за марката СДС и доколко всъщност има значение за напрежение?

– Марката СДС всъщност е спомена за каузата на СДС, настоящето на партията и бъдещето й. Всички големи успехи на България са свързани със СДС – Евросъюза, НАТО и няма да изброявам повече. Когато в парламента се изправиха депутати на СДС с предложение – точка първа влизане на България в НАТО, Соломон Паси да напомня, звучеше налудничаво. Спомням си варненски адмирали се присмиваха под мустак, никой не вярваше. Сега никой не вярва, че консервативно-патриотичните модели, които вече работят в Европа, са приложими и у нас. Така че марката СДС е спомен за всичко това. Тя обаче пречи на хора, които направиха доста зулуми в прехода, да се покрият. Ако изчезне марката, изведнъж ще се заличи и белята, и беладжията. Ето в СДС-Варна, няма приватизатори, няма анализатори, няма участници в грандоманските процеси, в които основните фондове на България от 400 милиарда уж да се приватизират, а станаха 6-7 милиарда. Затова днес ще кажа – СДС не е само спомен, но и пример, както за доброто, така и за недоброто. Да се стимулира доброто, дългата писта на България. Да има консенсус между партиите. Подкрепям в това Карадайъ. Ако няма консенсус между партиите, ако го няма между гражданите, не можеш да правиш реформи. Винаги някой ще скочи и ще се дръпнеш, защото ще те свалят от власт.
– Още един въпрос искам да Ви задам, Вие сте неофициален политически анализатор – ще има ли предсрочни парламентарни избори тази година?

– Моят отговор е, че няма нужда. Няма нужда от икономическото и обществено състояние на нещата. Държавата се развива в правилна посока, дори с грешките, които прави. Няма нужда, защото ако спрем развитието, не знам как ще тръгнем пак. И тези, които искат избори, не са злонамерени, но да гледаме реалностите. Имаме най-ниска безработица в най-новата ни история, имаме един икономически стабилитет независимо от всички условности, имаме едно развитие на инфраструктурата, уникално за последните 30 години, имаме ръст на доходите, също уникален. Имаме и много кусури и грешки в планиране, грешки за това, че сме малка държава, а понякога искаме да бъдем велики, и корупцията. Тези неща съществуват навсякъде, но на нас ни тежат, защото сме малки, големите държави имат повече буфери. Какво ще стане при предсрочни избори, да ви кажа, казвал съм го и в СДС. Някаква революционна нагласа имаше преди време – избори, избори… Добре, СДС печели изборите, питам ви какво правим сами, без тези, които управляват в момента. И се оказва чисто технологично много малко са различните неща. Още великият Хаджийски го е казал – ако няма съгласие между политическите партии, между отделните слоеве на населението, това не е публично отразено и не се знае, не става. Правим реформа в здравеопазването – никой не скача, правим реформа в съдебната система, едно, две, три…за да има резултати.

– Това няма ли да ни лиши от опозиция все пак?

– Опозицията ще гледа дали се прави това, за което е постигнато съгласие. Защото големият проблем при реформите е да не се изкривяват. Виждал съм много неща написани правилно, но в процеса на изпълнение те губят 20 процента от своята стойност поради грешки в изпълнението, някога до 70-80 процента, и в края на краищата виждаш нещо съвсем различно. И народът затова не вярва. Аз затова лично смятам, че няма нужда от избори, а от европейско поведение и европейско управление. Това не е нещо много сложно – говоренето да е европейско, в тази връзка това, което стана в СДС е недопустимо!!!, европейска оценка и повече европейски критерии за работата, която се върши и за възнаграждението, което се получава за нея.

На финала да обобщя – аз обичам Варна, тя се развива добре в тази политическа обстановка и това ме прави щастлив човек.