На фона на важните за целокупния български народ проблеми, като ареста на квартални кметове или впечатляващите дебати около един неособено впечатляващ документ, изготвен то Съвета на Европа, в медийния и анализаторски миманс остана една не толкова впечатляваща новина. 14 години след присъединяването ни към Организацията на Северноатлантическия договор, анти-НАТО коалицията в българския парламент вече лесно може да бъде преброена до 100 народни представители. В условията на 240-членно Народно събрание, едва ли има нужда да бъде обяснено колко притеснителна е тази ситуация.
Да се облегнем на математиката. Изказванията на доскорошния бизнесмен и настоящ геополитик Веселин Марешки за референдум за излизане на страната ни от НАТО дават основание да предположим, че парламентарната група на ВОЛЯ споделя неговия скептицизъм към Алианса, което прави 12 народни представители. Към тях смело можем да добавим и поне 7 депутати от Обединени патриоти, с мандат от партия Атака, водени от самия Волен Сидеров. През последните години атакистите неведнъж са изказвали желанието си страната ни да напусне НАТО. Дори да приемем, че останалите от Обединени патриоти не споделят тези желания на Атака (което далеч не е сигурно), то към изброените досега 19 депутати можем да добавим и парламентарната група на БСП. Именно социалистите провеждаха кампанията против присъединяване на страната ни към Алианса в началото на века, а днес често на техни прояви се призовава за късане на връзките с НАТО. Макар от ръководните кадри на партията все още да не се чуват откровени призиви за излизане от Организацията на Северноатлантическия договор, то това може да се промени при една по-сериозна кампания с тази цел.
Тук е моментът да отбележим, че липсата на тези седем депутати от Атака може да накърни и целостта на управляващото мнозинство, което още повече увеличава тежестта на евентуалната Анти-НАТО коалиция в българския парламент. Добрите отношения между Атака, БСП, а явно и Воля, с Русия не са тайна, както и желанието на Москва да отдалечи България от влиянието на Алианса.
Същевременно мнозинството от социологическите проучвания показват подобно разделение За и Против НАТО и сред българските граждани. С тази разлика, че положителното отношение към Русия е около 56%, докато това към Алианса е около 44%.
Тези процеси трябва да бъдат анализирани и да им бъде обърнато подобаващо внимание. В противен случай, докато ангажираме вниманието си с показни арести на квартални кметове и издирването на двама комично избягали затворници, можем да се окажем в центъра на геополитическа върхушка с непредвидим край.
Михаил Кръстев
Frognews.bg