Над 100 милиона потребители на Netflix са гледали „Игра на калмари“ (Squid Game) – южнокорейски сериал със сцени на доста неприкрито насилие. Популярността му стана повод отново да се заговори защо хората обичат да гледат насилие във филми. Поднови се спорът доколко това е достатъчно проучено, защото е известно, че подобно поведение може да има отрицателни последици, но не и защо.

Саймън Маккарти-Джоунс, специалист по клинична психология и невропсихология в дъблинския „Тринити колидж“, припомня, че от векове тълпата е била привличана от смърт, кръв и насилие – от гладиаторските битки в Колизея до публичните екзекуции в съвременността. Куентин Тарантино е признавал, че „насилието в киното е яко“ и че го харесва.

И мнозина от нас биха се съгласили, допълва Маккарти-Джоунс в коментара си за платформата The Conversation. Проучване показва, че в 90% от филмите с големи приходи главният герой участва в насилие. Хорър филмите остават популярни в САЩ и американците ги гледат по няколко пъти в годината. Доказано е, че мъже, които са агресивни и проявяват по-малко съпричастност към околните, обичат екранното насилие повече от останалите. Следват ги екстровертните, търсещи тръпка, както и откритите към различни форми за естетическо преживяване.

Но защо? Едно теоретично обяснение е, че гледането на насилие намалява агресивността, но на практика това трудно се доказва. Обикновено се получава обратното – ядосани хора, гледали насилие, стават гневни.

Проучване на аудиторията на хорър филми, публикувано през лятото на 2021 г., показва, че може да се очертаят три категории, всяка от които има различни мотиви:

Едната е наречена „пристрастени към адреналина“ и представителите ѝ търсят нови и по-силни преживявания, като гледането на насилие е особено вълнуващо. Някои от тях обичат да гледат останалите да страдат. Вероятно става дума за някаква форма на садизъм – състояние, при което страданието на околните е смятано за нещо нормално и дори носи забавление.
Втората група обича да гледа насилие, защото смята, че научава нещо от това, но има сериозна разлика от първата група. Условно ги определят като хора, които обичат да си изкарват акъла от страх – те харесват силните емоции, но не и насилието. Просто го толерират, защото си мислят, че това е начин да научат как да оцеляват. Което наподобява прикрит мазохизъм – търпимост към определена болка в името на научаване на нещо ново.
В третата група са хората с елементи от първите две групи. Те обичат вълнението от гледане на насилие и смятат, че научават нещо. При хорър жанра ги определят като хората, които харесват преминаването през мрачни и страшни обстоятелства.

Зад трите групи стои теорията за симулиране на страх – гледане на насилие на екрана, т.е. в безопасност, като при това се заучава нещо. Агресивните млади мъже например може да го харесват, защото е много вероятно да предизвикат такова насилие или да бъдат нападнати. Гледането на насилие от дивана може да е начин да се подготвим за опасния свят и някои нови наблюдения, че феновете на хорър истории и смърт на екрана са психологически по-стабилни в COVID-19 пандемията, вероятно потвърждават това.
Друг интересен момент е, че насилието в киното не води само по себе си до повече или по-малко харесване на филма. Проучване от 1993 г. показа, че две групи, които са гледали нередактиран филм и версията му с цензурирано насилие, са го харесали еднакво. Има и изследвания, твърдящи, че по-малко насилие на екрана всъщност може да се харесва от повече хора. Мнозина харесват ситуации, съвпадащи с насилие, а не самото насилие. Такива ситуации създават напрежение, съспенс и, изглежда, това е преживяването, което зрителите търсят повече.

Теория за предаване на възбудата е друго възможно обяснение – според нея гледането на насилие предизвиква възбуда, която може да бъде поддържана продължително време и така да направи по-успокояващ и приятен финала на филма.

Психолози сочат и към хипотезата за забранения плод, според която подсъзнателно хората желаят нещо, което е неприемливо и се преследва в обществото. Понякога е достатъчно само да има предупреждение към филма, че не е подходящ за определена възраст поради сцени на насилие, за да се засили интересът към него.

Възможно е някои зрители да обичат да гледат филми с насилие заради справедливото наказание, което получава в края им насилникът. Анализ на телевизионни продукции показва, че в повечето случаи насилието идва от „лошите“, както и че при възмездие рязко се активират центровете в мозъка, реагиращи на получаване на някаква награда.

Киностудиата и медийните компании ни пробутват повече насилие, отколкото се нуждаем. Иначе казано, зад този процес вероятно се крият корпоративни, политически или идеологически мотиви. За САЩ например се смята, че правителството има особен интерес и се опитва да въздейства на Холивуд в тази посока. Защото така може да се оформя съгласие с държавни политики, одобряване и легитимност на държавната власт и насилието от нея, както и да се определи кои са „жертвите, които си струват“.

Но има и други последици – насилието от екрана може да откъсва хората от реалността. Когато нивото на престъпност намалява, екранното насилие може да ни убеждава, че то всъщност се увеличава. Филмите също така лъжат за реалните последици върху човешкото тяло от насилие, защото в почти 90% от случаите това не се показва. Рядко може да се види и как изглежда в действителност насилието над жени и деца.

Самюел Хънтингтън писа навремето: „Западът завладя света не с върховенството на идеите си, а по-скоро с превъзходството на умението да прилага организирано насилие. Западняците често забравят този факт, но хората, които не живеят на Запад – никога.“

Думите му са предупреждение да осъзнаваме как насилието по нашите екрани помага на насилието в реалния свят, пише Дневник.