Новината хвърли в ужас целия свят. А Путин вече празнува поредната си победа. Той не се страхува от никакви санкции и е готов да воюва, просто защото наистина смята Украйна за измислена държава. Той дори се преобрази в историк – и сещате ли се кой според него е измислил Украйна? Не друг, а самият Ленин. Добре де, ама какво тогава е било с Киевската Рус? Е, как какво – това е началото на самата Русия.
Днес обаче Украйна е враждебна държава. Там според Путин управляват националисти и неонацисти, но народът си е братски – ами че ние и те сме едно и също. Но ето ти мъчнотия: а ако се наложи да ги убиваме, тогава какво? Тогава съществува понятието „безчовечност“.
Съдбата и на Украйна, и на Беларус се намират в ръцете на Путин, той може да си ги сложи във вътрешния джоб, за да възтържествува неговият „руски свят“, руската империя на справедливостта. Но за коя именно справедливост става дума?
В този миг трябва да надникнем в онази реалност, в която живее нашият „Цар злосторник“. Реалността, в която е въвлякъл и своите кремълски другари. Тоз или онзи измежду тях може и да се е позадавил с тази реалност, но засега никой не смее да гъкне. И така, светът на нашия Цар злосторник се е сформирал от четири фактора.
Първо – от уличните гамени в Ленинград, които си живеят по свои закони. Там важи само едно: да надвиеш, да унизиш другите и да ги изнасилиш. Вторият фактор са източните бойни изкуства – още един темел в съзнанието на Путин, който изисква единствено победа. Трето – работата му в КГБ, борбата срещу врага в името на победата. И четвъртият му мотив: да се възстановят границите на Съветския съюз. Което според него е справедливо, защото (така гласи съответната версия) американците са разрушили великия СССР. Придърпали са републиките към своя лагер, сякаш вадят картофи от жарта. Но „руският свят“ е готов за отмъщение. Отмъщение – любимата дума на уличните гамени.
Путин се мисли за много ловък. Но американците решиха да евакуират хората от своето посолство в Киев, намеквайки, че той се готви да превземе украинската столица – и предотвратиха ефекта на едно неочаквано нападение. А Путин обича да действа неочаквано. Това му е най-милото.
Путин смята само Байдън за равностоен
От Европа обаче нашият цар пакостник изобщо не се бои. Той смята Макрон за най-обикновен пощальон на Байдън, а и към реалната сила на германския канцлер Шолц не се отнася с по-голям респект. Интересува го единствено Байдън: Путин смята, че само Байдън му е равен по сила и само с него може да си мери мускулите. Ето защо отвори и темата за границите. През Украйна минава руско-американската граница. Друга няма. Дали Путин ще я прекрачи? Мисля си, че в главата му се въртят четири мечти.
Едната е мъничка: да разшири Донбас до границите на Луганската и Донецката области. Втората е „Новорусия“ – нововъзкръсналата, за която се говори още от 2014. Да отнеме на Украйна всички земи от Харков до Молдова, включително и красавицата Одеса. Тази мечта ще струва много повече кръв и трупове. Но кой ти гледа! Третата – да превземе Киев и да инсталира свое правителство. Това вече е море от кръв. Но кой ли ще седне да ти брои труповете – така мисли обичайният злосторник.
Само слабаците броят трупове. И четвъртата мечта на Путин: да превземе цяла Украйна и да излезе на границата с Полша. Ето, това вече е истинската мечта за възстановяването на границите на Съветския съюз. Е, ще трябва да се понапънем, казва си злосторникът, но залогът си струва.
В крайна сметка Путин зашлеви поредния шамар по бузата на западния свят. А колко още ще последват? Не можеш ги преброи. Путин е доволен от себе си и си казва: „Молодец!“
Виктор Ерофеев
Съвременен руски писател и политически наблюдател. Литературовед и телевизионен водещ. Кавалер на френския Орден на почетния легион.
dw.com