Андрей Пантев – професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Народен представител в три последователни Народни събрания. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века“ за 2002 г. на Световната академия „Платон“. Автор на 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език.

• Какво е 3 март за модерния българин? Това ли е нашето национално възкръсване?
• И велика дата, и възкръсване. Повечето народи в Европа и в света честват не средновековни дати, а онези събития, които индикират присъствието им в модерната история на човешкия род. По тази логика 3 март най-сетне ни завръща в Европа посредством нашите мъченически усилия, посредством освободителната руска армия и посредством нашите заслуги към славянската и общоевропейска социализация.

Датата 3 март постави началото на българската държавност, която от феодализма и ​средновековието завинаги попадна в модерните времена на Стария континент. Това ще отбележим, ще се поклоним на нашите мъченици, които ни гледат с укор от небето. Може за другите да няма значение фактът, че България се е появила отново, но за нас, за нашите внуци това е велика историческа мисия. 3 март е датата на възкръсването на България, това е денят – птицата феникс.

• Значи нямаме никакво основание да се съмняваме дали това трябва да е датата на националния ни празник?
• А коя да е? Ако не беше 3 март 1878 г., какво щеше да се съединява в Пловдив на 6 септември 1885 г.? Именно благодарение на 3 март в Пловдив през 1885 г. нямаше турска армия, затова стана толкова лесно Съединението. Ако имаше турски гарнизони във Филибето, което много обичам, имам толкова много приятели там, толкова ли лесно щеше да стане Съединението?
• Защо обаче винаги около тази дата се връщаме към комплексите на малкия народ, към съмненията доколко сами сме извоювали свободата си?
• Никой на Балканите не се е освободил съвсем сам. Винаги е имало европейска криза и намеса на руското оръжие – кога повече, кога по-малко. Нашият принос към 3 март са многовековните ни опити за еманципация, за отхвърляне на една чужда и враждебна власт. В същото време освобождението никога нямаше да се осъществи само с наши усилия. Защото, ако гърците, сърбите, румънците, черногорците са предизвикали европейска криза, благодарение на което Русия има моралното и юридическо право да се намеси, то ние бяхме поставени в котела, в центъра на Османската инвазия на Балканите и сами никога нямаше да можем да се освободим.

България, заедно с Египет, беше житницата на Османската империя. България беше осеяна с турски гарнизони и тежки крепостни съоръжения. Да изгониш турците от България означаваше донякъде Турция да престане да бъде част от Европа в региона!

• Т.е. без руската армия, без решението на император Александър Втори нямаше да сме свободни?
• Тази война беше осъществена с желанието и патоса на императора. Той поставя на молещото писмо на нашия екзарх Антим Първи да помогне на българите резолюция: Освободить Болгарии! Да се освободи България!

Кьорав финландец или поляк нямаше да дойде да се бие за освобождението на България, ако не беше волята на руския император. А преди това трима български просители, един от които е католикът по онова време Драган Цанков, минават през европейските столици. След завръщането им Цанков казва с прискърбие: Без война тази работа няма да стане!

Европа много ни съчувства след кланетата от Априлското въстание, но дотам. В най-добрия случай европейците щяха да ни уредят едно красиво погребение. Никой от Европа нямаше да воюва по балканските хребети и чукари, освен онези, решили да спасят българското християнско племе.

Разбира се, че тук има и интереси. Но коя държава е воювала някъде по планетата без интереси? А ако в случая съпоставим интереси и благородно чувство за братство, второто ще надделее.

Да, това е най-честната, най-благородната война в историята на 19. век. Може да се каже и най-безкористната, защото след 7 години Русия загубва и България като свой стратегически политически съюзник.

Не броят на жертвите е мерило. Не са 200 хиляди, както се говореше преди години, цялата руска армия не е била толкова. Но 30-40 хиляди са оставили кости и България е осеяна с трицифрен брой паметници на признателност към руските жертви за свободата ни. И това не е по решение нито на Коминтерна, нито на болшевишката партия.

• След 3 март обаче следва болезнен път ​- от Сан Стефано към жестокия Берлински конгрес.
• Берлинският договор не е толкова жесток към нас, защото всички останали балкански държави не са много по-големи от това, което беше проектирано в Сан Стефано. Но договорът от Сан Стефано е само между Русия и Турция, той не можеше да бъде осъществен без съгласието на останалите Велики сили, които се оказаха противници на тази идея.

Руската армия, руската политика изгонват турците от България. Те постигат и това, че няма турски гарнизони в Източна Румелия и в Пловдив. Дискретно казват на българите: Стигнахме дотук, хайде вие продължете пътя от Берлин до Сан Стефано! Това обаче се осъществява по време на балканските войни само частично.

• Доколко сме свободни днес?
• Свободата е субективно състояние. Ако е личностна идея, то има свободни хора в затвора и несвободни милиардери. Но да твърдите, че България е свободна в смисъл на независимост, е направо комично.
• Кога най-сетне ще приключим веднъж завинаги с Големите братя?
• Как да приключим, като няма хора, готови да пролеят капка кръв, както нашите прадеди, а първата им работа е да се натегнат на някого?! Не става въпрос за един, сто или хиляда, това е част от нашия манталитет.

Не е тайна, че бяхме най-покорният съветски сателит, а в момента всяка дума от Америка се приема като висша форма на мъдрост и задължение.

Но кога не е било така? Кога сме били толкова значими, освен при Симеон и Самуил? Ние си въобразяваме, че нашата значимост е била вечна през тези 1400 вече години на нашата държавност. Но равносметката показва, че годините и вековете на зависимост са били повече.

Това обаче не означава, че сме били раболепни и страхливци по природа. Трябва да имаме предвид, че сме поставени в центъра на европейска Турция и затова при нас натискът е бил най-силен – гнет, насилие, контрол, присъствие на войски и администрация. Нека си даваме сметка за реалностите. България първа пада и последна се освобождава или я освобождават не защото сме страхливци, а защото сме поставени при особено тежки, железни условия.

интервю на Хенриета Костова

marica.bg