„Убийци! Фашисти! Вие убихте брат ми! А сега дори не ми разрешавате да вляза вътре и да почета паметта му“, вика една жена, която държи в ръката си букет с червени лалета. Сълзи се стичат по лицето й. Със сетни сили тя се опитва да пробие кордона от полицаи и военни. И все пак накрая тя успя да влезе в руините на Дома на профсъюзите, след което ядосано се обърна и вдигна заканително юмрук към униформените. „Къде бяхте, когато това се случи?“ „Вие сте виновни за този геноцид! Тези от „Десен сектор“ искат да ни убият всички“, викат други демонстранти.

Домът на профсъюзите и до днес е блокиран от полиция. Фасадата на много места е опушена от огъня. Прозорците, от които преди година са скачали хора, за да се спасят от бушуващия огън, са закрити с плоскости. На една голяма колона до входа е закачена саксия с цветя, но те са изсъхнали.
Пожарът, който бе причинен от украински фашисти, при който загинаха 48 (а по неофициални данни над 100 души) проруски активисти и над 200 бяха ранени е събитие, което промени живота на хората в Одеса и раздели времето на преди и след това престъпление.
Днес пред Дома на профсъюзите патрулират много полицаи, дори има подразделения на украинската армия с бронирани машини. Пред изгорялото здание проруски активисти са издигнали импровизиран паметник. В памет на загиналите са засадени няколко дръвчета, има много цветя и свещи. По стените са разлепени снимки на убитите. Има и метална кутия, на която пише: „Дарения за жертвите“.
Доброволци пазят паметника и гледат с презрение към полицаите, които охраняват изгорелия Дом на профсъюзите. Около развалината е издигната ламаринена ограда, която е боядисана в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Проруските активисти от движението „Антимайдан“ и близките на загиналите възприемат това като провокация и липса на уважение към убитите.

Почти всички жертви преди година бяха от движението „Антимайдан“. Преди да бъде подпален Домът на профсъюзите в Одеса, се бе стигнало до улични боеве между украински националисти и проруски ориентирани антимайдановци, при което бяха убити 6 рускоезични граждани. Украински фашисти целенасочено бяха убили 40 рускоезични съграждани. Социалните медии показваха изгорели трупове, които бяха красноречиво доказателство за бруталните действия на киевските нацисти.
Веднага щом се разнесе пушекът от пожара, Владислав Балински се захвана на работа.

Във всяка свободна минута биохимикът се занимава с въпроса: Какво всъщност се е случило в онази трагична нощ в Дома на профсъюзите? Създава модели, взема проби от местопроизшествието, начертава скици. Той ни показва чертеж на зданието със сини, червени и черни стрелки. Сините означават приток на свеж въздух, черните показват пътя на пушека, а с червено е обозначен огънят. Девет минути са изминали, докато пожарът мине от фаза 1 във фаза 2, когато огънят се е разпространил от приземния етаж нагоре, което е причинило смъртта на повечето хора. Температурата е достигала 600 градуса, което е причина повечето трупове да са били овъглени до неузнаваемост.
Балински е член на групата „Втори май“. Те са доброволци, украинци и руснаци, които са се събрали, за да разследват катастрофата, защото официалните украински институции досега не са представили никакви конкретни резултати по разкриването на това престъпление. Групата на Балински е на мнение, че катастрофата от втори май не е била предварително точно запланувана.

Ситуацията е ескалирала и е излязла извън контрол.

По време на пожара в сградата е имало много дървен материал. На партера имало складирани стари мебели и палети, които „Антимайдан“-активистите са използвали, за да барикадират входовете и прозорците на първия етаж. Демонстрацията пред Дома на профсъюзите е излязла извън контрол. Имало е изстрели, шест убити и много ранени. Украинските националисти са хвърляли коктейли „Молотов“. Най-вероятно някоя запалителна бомба е подпалила дървения материал и така се е стигнало до трагедията, казва Балински.
Катастрофата от Одеса съвпада и с горещата фаза на украинския конфликт. Месец и половина преди това Крим се отцепва. В Донбас точно се подготвят референдумите за независимост на Донецката и Луганската народни републики. А украинската армия вече беше нападнала отцепниците в източната част на страната. Със сигурност трагедията от Одеса е задълбочила пропастта между проукраинските и проруските привърженици.
С експертизата на групата „Втори май“ отчасти бяха загладени тези противоречия, казва Балински. Дейността им е помогнала хората отново да говорят помежду си и позициите на двата лагера да се чуят. Руски медии са цитирали резултатите от тяхното изследване. „Това е едно добро начало“, казва Балински.

Много от проруските сепаратисти и водещи фигури на антимайдановското движение или са арестувани, или са били принудени да емигрират. Рускоезичното население подкрепя идеята за провъзгласяване на Одеска народна република по подобие на примера в Донбас. Затова украинците постоянно интернират хора, подкрепящи това искане.
През изминалите години в града имаше редица бомбени експлозии и саботажни действия, като често те са насочени срещу застъпници на отцепването от Украйна. Дори Балински, експертът по пожари, който е украинец, неотдавна беше нападнат от националисти. Оттогава той се облича невзрачно, за да не бие на очи, и кара стара кола. С притеснение ни обяснява: „Атакуваха ме заради моя ангажимент да разкрия истината“. И въпреки всичко той е на мнение, че днес в града е сравнително спокойно.

В неговото разследване един въпрос обаче остава неизяснен и до днес: на 02.05.2014 г. пожарната идва едва 45 мин. след подаване на първия сигнал. Ако пожарникарите бяха дошли по-рано, нямаше да има толкова много жертви. Тогава също и полицията бездейства. Полицаите не разделиха враждуващите демонстранти едни от други. Защо беше така?

Сергей Дибров, журналист и също член на експертната група „Втори май“, счита, че причината за това е смесица от корупция и некадърност на службите за сигурност. Това е симптоматично за една слаба, разпадаща се държава, която не е в състояние да изпълнява задълженията си, смята той. Това е и причината Дибров да участва в доброволческото разследване. Но има и друга версия, че силите за сигурност умишлено са оставили да бъде извършено това престъпление.
Много граждани на Одеса са се активизирали след 02.05.2014 г. Има различни примери. В тъмните улички около красивата опера на Одеса в едно здание вечерно време влизат и излизат младежи, облечени в черни дрехи. Един от тях е Александър Земляникин, на 25 г., водач на движението „Наследство“. Той е против Майдана в Киев, защото „революциите са деструктивни“. „Но днес трябва да свикнем да живеем с последствията от Майдана“, казва той. След онзи фатален втори май неговите момчета патрулират по улиците

„Трябва да сме социално потребни срещу престъпници, дилъри, педофили“, казва той. Александър гарантира, че те не носят оръжие. Но неговите момчета неотдавна са потрошили едно заведение, в което са се продавали наркотици. А и по какъв друг начин да се действа в подобни случаи, когато полицията е затънала в блато от корупция и не изпълнява задълженията си да предпазва населението от насилие. Доверието в държавните органи и институции и преди втори май не беше високо. А с тяхната пасивност по време на фаталната нощ на катастрофата недоверието към украинските държавни органи е нараснало още повече.
И докато престъплението от 2 май 2014 не бъде разследвано докрай от официалните украински власти и не бъдат строго наказани всички виновници за това масово убийство на невинни рускоезични граждани, натрупалото се недоволство трудно ще може да бъде преодоляно. Защото за това чудовищно престъпление са виновни освен преките извършители, хвърлили запалителните бомби, също така и украинските служители на реда и пожарникарите, които с бездействието си са допринесли да има толкова много жертви и са се превърнали в съизвършители. Както и мълчанието на Запада, който досега така и не потърси отговорност на украинските властимащи, които не разследваха това предумишлено масово убийство.

Симоне Брунер, вестник Die Zeit

duma.bg