интервю на Иво Тодоров с посланика на Русия в България Н.пр. Елеонора Митрофанова

Г-жо, Митрофанова, кога очаквате да приключи военният конфликт с Украйна?

Специалната военна операция ще бъде завършена веднага, след като бъдат изпълнени поставените задачи за защита на рускоезичните хора и осигуряване сигурността на Русия. В същото време бе създаден преговорен формат с украинската страна, работата по който протича непрекъснато. Сключването на споразумения с ясни критерии за тяхното изпълнение може много бързо да спре случващото се в Украйна.
Ако киевските власти се интересуват от това, разбира се. Искам да подчертая, че сегашната ситуация можеше да бъде избегната, ако колективният Запад беше показал желание за честен диалог по въпросите на сигурността с Москва и не се опита на всяка цена да запази изплъзващото се военно-политическо и икономическо господство. Всеки ден става все по-очевидно, че западните държави са се нуждаели от Украйна единствено, за да създават постоянни заплахи за Руската федерация. Опитахме се да преговаряме, но те не искаха да ни изслушат.

Зам.държавният секретар на САЩ, Виктория Нюланд каза, че в Украйна има съоръжения за биологични изследвания. Възможно ли е в тях да са разработвани биологични оръжия?

Истеричните опити на САЩ да прикрият следите си не оставят съмнение, че в лабораториите в Украйна са били разработвани компоненти за биологични оръжия. Руското министерство на отбраната вече публикува документи, потвърждаващи участието на Пентагона във финансирането и провеждането на подобни изследвания. Мисля, че ни чакат още много неприятни открития.
Ако американската биопрограма в Украйна е преследвала само мирни цели, тогава защо Виктория Нюланд се страхува, че нейните резултати ще попаднат в Русия? Защо САЩ не разкриват какви точно „мирни експерименти“ са били провеждани в тайни биолаборатории в Украйна?
Причинителите на кои болести са били „мирно разследвани“ от американски специалисти в Украйна, която е близка до някои региони на Русия по отношение на климатичните и теренните характеристики? Цялата световна общност се интересува от това какво правят Съединените щати в Украйна и какви рискове крият техните „мирни дейности“ за другите. От всички страни Вашингтон е бомбардиран с въпроси, на които не е готов да даде отговори.

Защо Русия 8 години търпя издевателствата над проруското население в Донецка и Луганска области? Нямаше ли механизми за неговата защита?

Русия се стремеше да реши проблемите на Донбас с мирни дипломатически средства. Нашата страна изигра ключова роля в подготовката и подписването на „Комплекс от мерки за изпълнение на Минските споразумения“ от 12 февруари 2015 г., предназначени за разрешаване на вътрешно-украинската криза. Този документ даде възможност за политическо решение на конфликта в Източна Украйна и реинтегрирането на Донецк и Луганск в нейния състав. Според постигнатите споразумения диалогът за бъдещия статут на Донбас като част от постконфликтна Украйна трябваше да започне на следващия ден след изтеглянето на тежко въоръжените сили. То официално беше завършено на 8 март 2015 г. Тоест от 9 март 2015 г. режимът в Киев отказа да изпълни договореностите, разчитайки на война. Призовахме Вашингтон, Париж и Берлин да повлияят на украинските власти и да ги принудят да спрат военните действия срещу своите граждани. Западните куратори на Киев обаче упорито не искаха да забележат, че 4 милиона души в Донбас постоянно живеят под артилерийски и минометни атаки. Загиваха мирни граждани. Умираха деца.

Използвахме платформата на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и други международни организации, за да привлечем вниманието към престъпните действия на режима в Киев и фактите на грубо нарушение на хуманитарното право. Колективният Запад цинично си затваряше очите за това. Русия започна специална военна операция, когато дипломатическите възможности за разрешаване на конфликта бяха изчерпани. Вината за случилото се е на западните държави.

Според социологическо проучване, проведено в Русия близо половината от руснаците подкрепят инвазията на Русия в Украйна. Възможно ли е, ако тя се проточи по-дълго да настъпи промяна в обществените нагласи?

Нашите данни са по-различни: според проучване на ВЦИОМ / Всеруски център за изследване на общественото мнение/ от 5 март, повече от 70% от моите сънародници подкрепят линията на руското ръководство по украинското направление. В Русия специалната военна операция се възприема, като отдавна необходими справедливи действия за гарантиране на правата на жителите на Луганската и Донецката народни републики на живот. Престъпният режим в Киев води война срещу собствените си граждани в продължение на 8 години. Сегрегирайки собственото си население според принципа на „правилен“ и „неправилен“ украинец, националистите фактически организираха геноцид в Донбас – през всичките тези години военните действия там продължаваха: села и градове бяха обстрелвани, почти 14 хиляди души загинаха.

Освен това националистите се готвеха да предприемат масирана атака срещу Донбас. Това се потвърждава от разкритите от руските военни секретни документи на Националната гвардия на Украйна. Те са публикувани – можете да ги прочетете. Следващият обект щеше да бъде Крим. Нашите въоръжени сили предотвратиха подобен сценарий. Гражданите на моята страна са добре запознати, както с причините, така и с целите на руската военна операция. Съответно въпросът за нейната продължителност дори не е второстепенен, а треторазреден. Освен това се развива в стриктно съответствие с предварително одобрените планове с акцент върху избягването на цивилни жертви.

Вие казвате, че руската позиция относно конфликта в Украйна е обяснена поне 10 пъти, но никой не слуша. Защо според Вас САЩ и ЕС не желаят да приемат аргументите на руската страна?

Отговорът е доста очевиден – САЩ и ЕС продължават да живеят в еднополюсен свят, който, обаче, вече не съществува. Те просто не могат да слушат и чуват другите. Загубиха способността да го правят. Ние не оставяхме опитите да инициираме сериозен разговор със западните партньори по въпросите на европейската сигурност, която бързо деградира на фона на разширяването на НАТО на изток и военното овладяване от алианса на постсъветското пространство, включително Украйна.

Още през 2008 г. Москва предложи инициатива за сключване на Договор за европейска сигурност. Смисълът му беше, че нито една държава и нито една международна организация в евроатлантиката не може да укрепи своята сигурност за сметка на сигурността на другите. Предложението обаче беше отхвърлено с лека ръка: невъзможно е, казват те, да се позволи на Русия да ограничи дейността на НАТО. Подобна съдба сполетя нашите проекти на договори с Вашингтон и Северноатлантическия алианс за гаранции за сигурност от декември 2021 г. Западните държави всъщност обявиха: ние сами ще решим какво да считаме за заплаха за сигурността на Русия. За какво да говорим тогава?

Лидерите на Саудитска Арабия и ОАЕ отказаха да разговарят с Джо Байдън, но разговаряха с Владимир Путин. Какъв политически знак дават с това принц Мохамед бин Салман Ал Сауд и шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян?

Светът се променя – колкото и да искат обратното нашите задокеански партньори. По същество те остават обсебени от идеята да сведат цялата международна общност до тясна група държави, водени от тях самите, които ще определят „реда, основан на правила“, а всички останали ще бъдат задължени да спазват тези правила. Виждаме обаче, че има все по-малко държави, които са готови да живеят в такава парадигма. Намесата на САЩ във вътрешната политика на суверенните държави и наложените от тях санкции в отговор на всяка проява на „неподчинение“ предизвикват все по-голямо раздразнение. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства бяха принудени да изпитат това. Логично е, че в такива условия Рияд и Абу Даби залагат на собствените си национални интереси. В крайна сметка, ако играете по „американските правила“, печели само едната страна. Вече никой не се съмнява в това.

Каква е позицията на Китай, Индия и Турция за конфликта в Украйна?

Въпросът за позициите на тези държави, би трябвало да се отправи към техните представители. Въпреки това е ясно, че все повече държави за разлика от САЩ и ЕС, които си представяха, че са „цялата световна общност“, са в състояние да анализират и разберат истинските причини за кризата. Оттук идват техните премерени подходи към събитията в Украйна и нежеланието им да се намесват в безполезните санкционни игри на Вашингтон и Брюксел. Убедена съм, че когато „димът” от информационната война, отприщена от Запада, утихне, нелицеприятната истина за САЩ и НАТО ще стане очевидна за всички.

Досега над 3 милиона украинци са напуснали родните си места. Имате ли послание към тях?

Наистина, украинците – жени, деца и възрастни хора, бяха принудени да напуснат местата, където живеят, за да не се превърнат в жив щит за националистическите банди. Русия предприема най-активни стъпки за оказване на всеобхватна помощ на бежанците. По време на преговорния процес договорихме маршрутите на хуманитарните коридори, за да предоставим възможност на цивилните да напуснат територията на Украйна.

В резултат на това стотици хиляди бежанци се намират в безопасност у нас. Можеше да бъдат и повече, но нацбатальоните пречат на придвижването на граждани към Руската федерация. Нашето правителство отпусна 5 милиарда рубли за плащания на бежанци от Украйна и Донбас, предвижда предоставянето на безплатни медицински услуги, психологическа подкрепа и се разработват варианти за тяхното наемане на работа. Всъщност цялата страна се присъедини към инициативата за събиране на хуманитарна помощ. Пожелаваме на украинците бързо завръщане по домовете им, което зависи единствено от благоразумието на Киев.

barometar.net