По повод „номинирането“ за Нобелова награда за литература на писателя Георги Господинов от местния ни П.Е.Н. клуб написах коментар в групата „Какво четеш“. Над 550 човека харесаха коментара, но на администратора Милена Ташева той се стори неудобен. Тя е редактор в издателство „Сиела“, а книжарниците им продават Господинов. Та, въпросната г-жа Ташева коментира поста ми с едно „Ох, не. Не мога“ и спря коментарите на четящите хора.

С какво е неудобен моят коментар? Да не хвърля сянка върху ореола на Г.Г. на постмодерен писател? На имиджа му на пенкелер по всички обществени въпроси?

Не мога да се насиля да харесвам Г.Г. С усилие на волята прочетох „Естествен роман” и „Физика на тъгата” – подведен от мащабната реклама на творчеството му. Не така стоят нещата с книгите на Георги Божилов и Виктор Пасков. Те те грабват още в началото и не те пускат до края.

Ето и коментарът ми за „номинирането” на Г.Г.

„Тази истерия, че Г.Господинов бил предложен от НПО за Нобел взе да ми омръзва. Г Г е слаб, набеден писател, лансиран от фондации и икономически кръгове. Наградите, които е спечелил ни се навират в очите, но те не са значими. Да спечели Гонкур, мечтания Нобел и ще го призная! Книгите му: Естествен роман е скучен и не впечатлява с нищо. В него описва развода си, преживяванията си в клозет и буболечки. Физика на тъгата е ужасно претенциозна книга, снобска, като самия автор! В тази книга, той изрежда дори разни джунджурии от соца. Това е нелепо! Според мен Нобел заслужават Виктор Пасков, Борис Христов, Константин Павлов, Антон Дончев. Но не и Г.Г.

P.S. Администраторът М. Т. е блокирала коментарите (освен нейното „Ох’) защото са излишни:) Разликата между Г.Господинов и гореизброените автори е от Земята до Марс! Благодаря за цензурата:)”

А това е стихотворение на Г. Господинов. Не успях да разбера смисъла му и терзанията на лирическия герой. Може би само Г.Г. ги знае.

Малко сутрешно престъпление

Навън е валяло дъжд

прохождаш сънен на сутринта и

(по пътеката към тоалетната)

шруп

охлювът под краката ти

убийство по невнимание

но това не смекчава вината

оглеждаш се

поради ранния час няма свидетели

избутваш трупа под тревите

натежали от капки

и това не отмива греха

убийството е толкова малко

че не можеш да го забравиш

през целия ден

Иво Югов

barometar.net