Всичко започна с една предсезонна контрола срещу Спортинг Лисабон на 6 август 2003 година. Легендата гласи, че още на полувремето играчите на Манчестър Юнайтед са заставили сър Алекс Фъргюсън да купи Кристиано Роналдо, докато се присмиват на Джон О’Шей, който на няколко пъти е развъртян от португалския младок.

Разбира се, 18-годишният тогава Роналдо вече е в полезрението на Юнайтед, но въпросната контрола ускорява процеса по привличането му и само седмица по-късно португалецът вече е играч на „червените дяволи“.

„От известно време преговаряме за Кристиано, но интересът към него от други отбори в последно време ни накара да побързаме – казва Фърги, след като Юнайтед се съгласи да плати 18 милиона евро за младия талант. –

Той е изключително талантлив играч, може да играе с двата крака и действа по цялата широчина на атаката – отдясно, отляво и в центъра. След като миналата седмица играхме срещу Спортинг, момчетата не спряха да говорят за него в съблекалнята, а в самолета на обратно ме умоляваха да го купим. Толкова сериозно впечатление им беше направил.

Той е един от най-обещаващите млади футболисти, които някога съм виждал.“

И, разбира се, както в повечето аспекти от кариерата си, и в този случай сър Алекс не сбърка. В Англия сблъсъкът с физическата Висша лига бе челен за Роналдо, но португалецът не спираше да работи върху тялото си. Скоро финтовете му ставаха все по-успешни, а с мощните си удари от всяка точка от, около и пред наказателното поле започна да къса мрежа след мрежа.

На „Олд Трафорд“ Кристиано стана три пъти шампион на Англия, спечели Шампионската лига и първата от петте си „Златни топки“. Трансферът му в Реал Мадрид го превърна в най-скъпия футболист в историята, а с „кралете“ Роналдо се установи като един от най-великите играчи изобщо в историята на футбола.

Последва не особено бляскав, но в никакъв случай неуспешен период в Ювентус, гарниран с две шампионски титли, купа на Италия и индивидуален приз за голмайстор на Серия „А“.

За да стигнем до голямото завръщане. На 11 септември 2021 г., 18 години по-късно Кристиано Роналдо отново излезе в червеното и бялото на Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“. Феновете бяха извадили прашните фланелки от гардероба и с нетърпение очакваха да видят един от най-големите си любимци отново в цветовете на любимия отбор.

И приказката продължи – португалецът вкара два гола, а Юнайтед се поздрави с гръмка победа с 4:1 над Нюкасъл. „Олд Трафорд“ кънтеше. „Червените дяволи“ бяха преоткрили своя лидер. Клубът беше готов да си върне старата слава на гранд в Англия и Европа.

Само че този път развръзката бе различна. За разлика отпреди 18 години приказката не продължи с победи и трофеи. Роналдо не спечели нито една купа след завръщането си в Юнайтед. Не само че не успя да помогне на „червените дяволи“ за нещо запомнящо се, но Кристиано съумя да направи и немислимото – да настрои феновете срещу себе си.

Кристиано вече става само за ръгане и блъскане и дава лош пример на останалите

За да се стигне до момента, в който клубът да го изхвърли като чуждо тяло – може би с няколко месеца закъснение. Юнайтед трябваше да подходи с твърда ръка още когато португалецът не се яви навреме за лятната подготовка, а след това открито започна да си търси нов отбор.

Остана на „Олд Трафорд“ само защото никъде другаде не бе желан. Но това, като че ли, го разгневи още повече. Започна да върти номера на новия мениджър Ерик тен Хаг. Тръгна си от стадиона още на почивката по време на предсезонна контрола, след което тръгна открито срещу него в съблекалнята, а накрая отказа да влезе като резерва в мач срещу Тотнъм.

Някогашният герой се превърна в нежелана тежест за отбора. С интервюто си пред Пиърс Морган Роналдо нахули всички в Юнайтед – от най-високото ниво до най-ниското. Не пожали от критики и бивши свои съотборници, не каза една добра дума за никого, освен с половин уста за „футболния си баща“ Фъргюсън, който също „трябвало да знае, че нивото на клуба не е като едно време“.

Да, след ерата на сър Алекс Юнайтед не е същият, но това не е причина кирливите ризи да бъдат изкарани на показ. Раздялата бе неизбежна, а отлагането ѝ я превърна в по-грозна, отколкото трябваше да бъде.

Мечтаният от феновете съюз бе обречен и само най-романтично настроените вярваха, че може да доведе до нещо положително. За съжаление, наративът на една от най-ярките футболни приказки смени рязко курса и вместо с хепиенд завърши с (не)очакван кошмар, превръщайки се в история на ужасите, съобщава webcafe.bg