Критиките и подигравките към Челси не спират, след като клубът направи рекордни харчове на трансферния пазар през последните два прозореца, а същевременно изглежда доста безпомощен на терена.

„Сините“ са едва девети в класирането и вървят към пълен провал през този сезон, но пръснаха общо около 600 млн. паунда за нови играчи през изминалото лято и през януари.

За външни наблюдатели ходовете на Челси изглеждат абсурдни и безразборни, но какъв е планът, който собствениците следват? И има ли все пак някаква логика в техните инвестиции?

За да разберем степента на увереност на боса Тод Боели, трябва да вникнем в неговия начин на мислене. Американецът вярва, че може да пренапише правилата във футбола и е наясно с провала на други собственици, опитвали нещо подобно.

Челси не може да вкарва голове, не успя да победи и Фулъм в последния си мач, няма голмайстор и отписа от Шампионската лига ключовото си лятно попълнение на поста Пиер-Емерик Обамеянг.

Същевременно съставът се разду до цели 34 играчи, а това е невъзможна бройка за ефективна работа. Някои от скъпите летни попълнения вече изглеждат излишни и се спрягат за гонене, същевременно привлечената за 50 млн. през лятото звезда Рахийм Стърлинг още търси точното си място в отбора.

Но Боели и екипът му вярват, че са намерили слабост в наложилите се до момента закони във футболния бизнес – и че всъщност клубовете са твърде внимателни и несклонни на рискове, особено когато става въпрос за млади таланти.

Богати американци, които имат нахалството да обясняват на европейци как трябва да работи футболът? Това няма как да се приеме добре, но вече познаваме случаи на бизнесмени отвъд Океана, проявили далновидност във футболната сфера.

Семейство Глейзър например съзряха бъдещия огромен скок в цената на футболните телевизионни права в световен мащаб, когато решиха да придобият Манчестър Юнайтед в началото на 2000-те.

А Джон Хенри и Том Уернър бяха подигравани за базирания на статистически данни подход в Ливърпул, но спечелиха Висшата лига и Шампионската лига с най-успешната трансферна политика в който и да е топ клуб в съответния период.

Разбира се, при привличането на играчи никога няма гаранция и за всеки Луис Суарес в Ливърпул има по някой Анди Керъл. Така е и при собствениците – за всеки Джон Хенри има по някой Фарад Мошири, който хвърля огромни средства на вятъра, докато неговият Евертън затъва.

Каквито и да са Боели и неговите партньори Бехдад Егбали и Хосе Фелисиано, те не са наивници, а състоянието им се измерва на общо около 15 милиарда долара.

В момента агенти и клубове като Брайтън, Бенфика и Динамо Киев потриват доволно ръце, защото считат, че са измамили Челси да плати повече от необходимото за техни играчи, но възможно ли е Боели и компания да се смеят последни?

Простичко казано, в Челси вярват, че обещаващите млади футболисти са недооценени, колкото и на редовия запалянко да му изглеждат безумни сумите, които се раздават във футбола. „Сините“ взимат младоци, които смятат за най-добрите на своята възраст и подписват с тях договори, каквито не сме свикнали да виждаме за по 7-8 години.

Причината за това не е само заобикалянето на правилата на финансовия феърплей, но и убеждението, че такива контракти всъщност ще излязат изгодно на Челси в дългосрочен план.

Споразуменията предвиждат заплатите на играчите да се увеличават в последните години, а в началото възнагражденията им да са по-разумни. Така на 70-милионния украинец Михайло Мудрик например може да са обещани по 350 хил. паунда седмично за последните две години от договора.

На „Стамфорд Бридж“ разсъждават така: ако Мудрик наистина е толкова добър, колкото изглежда, всъщност ще е много изгодно да му се плащат по 350 000 на седмица през 2030 г. Инфлацията при заплатите е неизбежна, а дългият договор означава, че Челси няма да трябва да преподписва с играча след 2-3 години и да опитва да го убеди да остане, предлагайки му още по-добри условия.

Втората основна част от плана е старши треньорът Греъм Потър.

Това може да изглежда странно, предвид тежките първи месеци на англичанина в Челси и незадоволителните резултати под негово ръководство. Но когато събереш млад състав, можеш да се възползваш от това години наред, стига да имаш правилния мениджър, който да развие качествата на футболистите.

Боели и компания са убедени, че именно Потър е модерният тип треньор, който е перфектен за техните цели и има качествата да направи футболистите по-добри, като реализира големия им потенциал.

Всъщност Челси е правил нещо подобно и преди, когато в разстояние на 30 месеца подписа с Еден Азар, Торган Азар, Кевин Де Бройне, Мохамед Салах, Тибо Куртоа и Ромелу Лукаку. Разликата тогава беше именно в треньора. Жозе Моуриньо в един момент разполагаше с тези играчи преди те да са развили потенциала си, но той е треньор, който предпочита да залага на готови футболисти и да постига бързи резултати.

Днес само можем да си представяме какво щеше да представлява Челси, ако беше съхранил всички гореспоменати фигури и беше успял да ги развие заедно. Когато млади таланти получат шанса заедно да се превърнат в отбор и да постигнат синхрон, резултатите могат да бъдат по-добри, отколкото при сглобяван година след година състав.

Но за да се окажат прави босовете на Челси, трябва да се случат поне две неща. Първо, заплатите трябва да продължат да растат както през последните 20 години – това изглежда доста вероятно и нищо чудно след някой и друг сезон да се окаже, че „сините“ плащат на Мудрик и Енцо Фернандес съвсем разумни пари.

Второ, нещата трябва да сработят в чисто човешки план и тук е най-големият риск.

В Челси се надяват Михайло Мудрик да не се окаже Андрей Аршавин, а Фернандес да не бъде като Хуан Себастиан Верон – двама прекрасни играчи, които по една или друга причина не развиха пълния си потенциал точно във Висшата лига. И двамата си тръгнаха от Англия с понижена пазарна стойност, въпреки всичките си качества.

Скептиците ще кажат, че именно този аспект може да провали всичко. Футболистите се провалят по най-различни причини и на кариерите им могат да повлияят какви ли не фактори. Приятелките им може да не харесат климата, децата им може да се окажат нещастни в училище, езикова бариера и други разнообразни лични проблеми също са се оказвали фатални. Но да не забравяме, че Тод Боели и екипът му вече са правили нещо подобно, макар и в друг спорт.

Когато купиха Лос Анджелис Доджърс през 2011 г., Боели и партньорите му смятаха, че бейзболният клуб е твърде недооценен на пазара и виждаха потенциал в телевизионното излъчване на мачовете. Критиците се присмиваха, но през 2012 г. Ел Ей Доджърс обяви телевизионна сделка за 8.5 милиарда долара с Time Warner Cable за период от цели 25 години. Сумата беше нечувана за бейзбола.

Когато попитаха Боели защо и другите отбори не са сключили сделка като тяхната, той отвърна: „Ние просто мислехме напредничаво. Не смятам, че тогава останалият свят виждаше нещата като нас“.

Още през същата година Доджърс стана отборът, който харчи най-много в американската бейзболна лига, осъществена беше и най-голямата трансферна сделка до онзи момент с привличането на четирима играчи от Бостън Ред Сокс наведнъж.

Други петима заминаха от Доджърс към притежавания от Джон Хенри и Том Уернър Ред Сокс.

В същата година Бостън спечели Световните серии, но един от новопривлечените в Ел Ей, Адриан Гонсалес, се оказа ключов за последвалия прогрес на Доджърс, който до днес все още е най-щедро харчещият тим в бейзбола.

Притежаваният от Боели тим спечели Световните серии през 2020-а, инвестира сериозно и в стадиона си. По отношение на Челси, американецът сигурно би изтъкнал, че разсъждава по сходен начин и има подобни цели.

Някои ще нарекат плана му доста хазартен, но той няма да се съгласи.

Сигурното е, че ще отнеме поне няколко години, докато се убедим дали Боели е футболен визионер или просто луд прахосник.
webcafe.bg