Искам да пиша за майка си, но думите са безсилни. Как да пиша за жена, която не беше от този свят? Жена докосната от Създателя – как се пише за уникално създание на Природата? Не намирам думи, с които да изразя чувствата ми към нея.

Няма и да намеря.

Необятна беше душата й.

Щедро сърцето й.

Пред нея съм лилипут с его на Гъливер.
Изправен пред непосилната задача да изразя колко я обичам и колко ми липсва – виждам усмивката й.

Красива, иронична – как се забравя майчината усмивка?
Времето лекувало болката – нищо подобно – само я усилва. Времето изчиства образа на човека и ни подарява истинската му същност.
Сега разбирам какъв диамант е била майка ми и какъв егоист съм бил аз.

От другия свят тя ми даде последния си съвет – споменът за нея да ме прави великодушен и щедър.
Каквато беше тя.

Майка ми! Петранка!

Иво Югов