Той е полезен за Кремъл, но се е превърнал в дразнител за елита. Шефът на паравоенната групировка „Вагнер“ Евгений Пригожин демонстрира стремглави политически амбиции, будейки у мнозина дълбока неприязън.

Спотайвал се дълго време в сянка, Пригожин излезе на светло миналата есен – обяви, че е създател на „Вагнер“, похвали се с военни победи, призна се за спонсор на ферми за тролове и изкусен манипулатор на мнения, по-специално в Африка. Така с шум и трясък се настани в руския политически пейзаж.

Според западни аналитици, потърсени от АФП, никога досега неофициален играч не е имал толкова значителна роля в международните действия на Русия. Светкавичен възход – но нестабилен.

„Едновременно го превъзнасят и го сатанизират“, а около същинските му връзки с президента Владимир Путин се въртят какви ли не фантазии, посочва Татяна Становая, експерт по руските въпроси към американския мозъчен тръст Фондация „Карнеги“ за международен мир.

Всеки негов успех му обещава бляскаво бъдеще, всяка несполука сякаш вещае неминуем крах, но „засега никой от тези варианти не е изцяло реалистичен“, подчертава тя.

Всичко около този бизнесмен разделя мненията. Впечатляващата му физика, мрачният поглед, голият череп, престъпното му минало – лежал е девет години в затвора за кражби и измами – духовитите забележки.

„Такива ги наричат насилници – субекти, идващи от престъпните среди, които винаги са използвали словесно и физическо насилие като средство за прокарване на интересите си“, обяснява Максим Одине от Института за стратегически изследвания към военната академия в Париж (IRSEM).

Времето след Путин

А интересите му явно са се разпрострели и в политическата сфера. „Той се стреми да стъпи в полето на национал-популизма, където се вихрят вътрешни борби, откакто през 2022 г. почина Владимир Жириновски, историческият лидер на ултранационалистическата Либелално-декомократическа партия на Русия, продължава Максим Одине. „Тази част от руския политически спектър изглежда многообещаваща за периода след Путин“, казва той.

Бизнесменът отрича намерения да създаде някакво движение, но заема място, което не отговаря непременно на неговите реални политически връзки. Защото той има само косвен достъп до господаря на Кремъл, с когото не е работил в пряк контакт и никога не е бил негов приятел.

„Той може да има картбланш от Путин в своята сфера на отговорност (. . .), но извън нея е политически беззащитен“, уверява Татяна Становая.

„Той не спада към най-вътрешния кръг на путинския режим“, потвърждава Максим Одине. Но „нищо чудно растящата популярност да му завърти главата. Въпреки неофициалното му положение, бившият ленинградски бандит е станал играч, с когото се съобразяват“.

„Вагнер“ наистина постигна реални военни победи в Украйна и напредва в Африка – сили на групировката са разположени в Централноафриканската република и в Мали, при все че Бамако отрича. Тя е имала присъствие в Мозамбик и флиртува с Буркина Фасо.

И нещо неизбежно – Пригожин си създава множество врагове.

Защото си позволява редовно да злепоставя армията, нейния генерален щаб и министъра на отбраната Сергей Шойгу. Например вчера, когато призова руснаците да упражнят натиск върху армията, за да снабди тя хората му с боеприпаси. „Снаряди има. Трябва обаче разни политикани, мръсници, боклуци да си сложат подписите“, за да има доставки, избухна гневно този смутител на духовете.

В очите на Питър Ръф от института „Хъдсън“ във Вашингтон „Пригожин дава на Путин възможност да изрази чрез трето лице недоволството си“ от армията, която страда в Украйна вече година. И според него той (Пригожин) несъмнено разполага с финансовата подкрепа на руската държава.

Но „конфликтът му с министерството на отбраната е от системен характер. Той получава от държавата огромни суми за сметка на военните“, изтъква пред АФП руският разследващ журналист от Центъра „Досие“ Денис Коротков.

„Той няма приятели и почти няма съюзници“ в армията, уверява Коротков, според когото вчерашните му думи показват, че „той няма линия за пряка връзка с Путин или пък тази линия е прекъсната“.

Набирайки в течение на седмици наемници по затворите, той разяри съдебната власт. А вече попада и в полезрението на разузнавателните служби.

Пригожин не се спира пред нищо. Но „връзката му с държавата е неофициална, следователно крехка и може да бъде прекъсната без предупреждение“, забелязва Татяна Становая.

Питър Ръф потвърждава: „Днес нещо може да е факт, а до утре нещата да се обърнат. Няма начин да предвидиш изхода от борбите за власт в Русия“.