Вървя по прясно ремонтираната улица Беласица, която представляваше сбирщина от криви павета и изтърбушени тротоари и си мисля:: „Варненци сме особена порода хора. Когато срещна мой познат и го попитам:“Как си?“, най-често получавам отговор „Горе-долу.“ Зад това „горе-долу“ се крие желанието му да не ми каже как е наистина. Варненци пазим личния си живот, но обичаме да обсъждаме личния живот и материалните придобивки на богатите. „Ей, Марешки каква кола кара! Вичо в каква къща живее и какво Ламборджини си е купил! Узунов не си знае парите!“ са реплики, които издават желанието на варненеца да измести фокуса от себе си и да го насочи, заедно с доза завист към успелите. Варненци сме издигнали в култ материалният интерес.
От Варна революция няма да започне, но през 2013 г., когато сметките за ток драстично скочиха 70 000 варненци излязохме на протест. Който прерастна в негодувание срещу управлението на Кирил Йорданов и нездравословното влияние на ТИМ в съдбините на града. Протестът не доведе до сваляне на сметките за ток, но свали Кирил Йорданов. ТИМ продължиха да имат предишното влияние, без да направят нищо полезно за града.
Кмет стана Иван Портних. С подкрепата на правителствата на Борисов и местни средства, той и екипът му успяха да реновират изцяло ключови булеварди и улици във Варна, ремонтираха тротоари, детски площадки, Спортна зала, Юнашкия салон, Ларгото, булевард Левски, въведоха Синята зона. И във варненци се отключи дълго стаявана омраза, но с грешен адресат. Вместо да потърсят сметка от Кирил Йорданов какво свърши за 13 години, част от тях започнаха да се заяждат с Портних за всяка крива плочка и незапълнена фуга.
Каква ирония! Караш колата си по прясно ремонтирана улица или вървиш по нов тротоар, а в интернет ругаеш Иван Портних?! Не чакаш цяла нощ, за да запишеш детето си на детска градина, то играе на хубава площадка, ти ругаеш Портних! Това е психологията на част от варненци – вечно недоволни, без да отчитат реалността ! А тя е, че община Варна не печата пари и не може да ремонтира всяка уличка и разбит тротоар. Когато 20 години градът е оставен на автопилот не може Портних с вълшебна пръчка да го оправи! Както и не може да убеди „Мерецедес“ да отворят завод във Варна, защото нямаме квалифицирана работна ръка. Няма и да имаме скоро – добрите специалсти бягат от Варна със скоростта на светлината. Странно наистина, но:
Защо никой не ругае ТИМ, че 16 години не могат да построят стадион Варна и ни баламостват с нови и нови срокове?
Защо никой не ругае Благомир Коцев, че заради ресторанта си „Хоризонт“ иска да има коли в Морската градина?
Защо никой не ругае Марешки, че искаше да купи апетитни парцели в болница „Св.Анна“ и Морската градина?
Далеч съм от мисълта, че управлението на Иван Портних е идеално. Администрацията му продължава да е раздута и недостатъчно ефективна, липсва идея за градско планиране – строи се почти безконтролно, събориха се къщи – символи на Варна, сметоизвозващите фирми не си вършат добре работата, години наред стояха бараките на „Лафка“. Мога да изброявам още, но на фона на свършеното, неуредиците са по-малко.
А на тези, които продължавата да ругаят Портних, докато вървят по нов тротоар или карат кола по ремонтирана улица пожелавам да тушират негативното си мислене и да видят хубавото! Знам, че да недоволстваш е по-лесно, но никога не е късно да погледнем света през други очи.
Иво Югов
barometar.net