Знаете ли кое е най-лошото нещо при остаряването? Болестите и малките пенсии не са най-лошото нещо при остаряването . Най-лошото нещо при остаряването не е свързано с физическите промени на тялото, а с емоциите. Често не разбираме в какъв вакуум постепенно биват засмуквани застаряващите ни бащи и майки. Не можем да си обясним защо повтарят едно и също нещо по пет пъти. Защо все още ни държат сметка за неща, които изобщо не ги засягат? Самите ние, техните деца, сме почти на 50, със собствени семейства, грижи и отговорности. Истината е, че старите хора искат просто някой да ги разпознае, да запомни гласовете им, да ги изслуша. Затова и се обаждат по 10 пъти на ден без повод и причина, страхувайки се да не се скъса тънката нишка, която все още ги свързва с най-близките до сърцето им хора.

– Знаеш ли кое е най-лошото нещо при остаряването? Ставаш невидим. Докато си млад, ти си нещо, ти си себе си, красив си или си грозен, силен, привлекателен, страшен, а може би и секси… С възрастта всичко това отминава. Превръщаш се в поредния старец в добре изглеждащо, но износено яке. Ставаш невидим. Прозрачен… Старите хора са невидими Това е вярно. Единствената индивидуална черта на бабите и дядовците е тяхната възраст. Обърнете внимание, че рядко казваме за тях: той е инженер или тя е счетоводител, лекар, учител….. Най-често казваме, че той е на 76, а тя е над 80… Възрастта е единственото им постижение. И заради нея ги забелязваме само когато ни пречат. След достигане на една определена възраст забравяме какъв е бил възрастния човек преди. Малко са онези, които могат да кажат що за характер е имал, как е живял, какво е работил и какво е постигнал. Неговите приятели и колеги или са умрели, или са почти неподвижни. Те напускат дома си само за да отидат до най-близкия магазин и спират да се срещат помежду си. Децата им не живеят при тях. Чуват се само по телефона. На гости могат да отидат само ако преди това предварително са се обадили, защото младите сега са заети… Блокът, в който живеят старците, е неумолимо изпълнен с нови съседи. Новите съседи знаят за възрастните само номера на апартамента, в който живеят, и възрастта им. Две числа и нищо повече. Кой се интересува от друго, освен от числата? В най-добрия случай ще помогнат на възрастните като отворят входната врата или като занесат чантата с покупките до вратата. А какво се случва зад нея не ги интересува. Едва ли е толкова интересно, че да си заслужава времето, което ще отделят.

Старите хора са скучни. Те говорят само за болести и не разбират онова, което се случва в съвременния свят. Затова и го критикуват, което е крайно досадно… Да, старите хора са досадни, затова е по-добре да се правим, че не ги забелязваме… Но забележим ли ги, обърнем ли им малко повече внимание, започнем ли да се държим с тях така, както се отнасяме с връстниците си, всичко се променя. Лошото на остаряването не е само това, че по-често старите хора са ненужни, отколкото необходими. Лошото е, че повече от годините тежат ето тези неща, които възрастните споделят в кратките моменти на откровение или когато решим да ги забележим, вместо да ги игнорираме.

Самотата. Хората, които сте обичали вече не са с вас. Ще започнете да съжалявате за неща, които не са имали значение в миналото. Очакването. Чакате да умрете. Всяка секунда става скъпоценна и болезнена. Не изпитвате тъга, а просто съжаление.

Спомените. Успели сте да натрупате толкова много и красиви спомени, но повечето хора, които са част от тях – липсват.

Хората. Почти всеки става различен от онова, което е бил в по-младите си години. Малко са хората, които са в състояние да се усмихват непринудено или да се наслаждават на старините си. Още по-малко са онези, които на 80 се държат така, както са се държали и когато са били на 60.

Любов. Всеки, когото истински сте обичали (без значение дали е жив или мъртъв), ще бъде постоянна част от вас. Ще си припомняте смеха и думите, ще усещате жестовете и ще благодарите за всичко, което е направило живота ви такъв, че да си струва да го живеете. Ще боли, но няма да казвате. Този стоицизъм ще ви кара да се чувствате повече живи и по-малко стари. Загубата на независимост. Дори артрита и деменцията да ви пощадят, някой друг ще решава важни за вас неща, като това къде и как да живеете, как да се обличате, в какво да вярвате…

С възрастта хората наистина стават незабележими. Но забележим ли ги, обърнем ли им мъничко внимание, има какво да научим. Дори и такива не особено приятни истини за остаряването, които ще ни помогнат да посрещнем и преживеем „златните години“ достойно и с по-малко страх.

feq.blog.bg