На два пъти през последната година върху първите страници на таблоидите се появиха снимки на една толкова обикновена възрастна и пълничка госпожа, че и за най-големите ѝ фенове беше трудно да повярват, че това е същата сладка блондинка от 90-те години на миналия век.

На 59 години Бриджит Фонда е неузнаваема. Посивяла коса, доста натрупани килограми, размъкната фланела и широк, удобен панталон.

Сякаш се подготвя за филмова роля, където ще играе скучна американска майка и баба от предградията. Но е точно обратното – това са реалните ѝ образ и живот сега. Актрисата като че ли е една от малкото, които наистина са напуснали Холивуд завинаги и изцяло, и успяват да се отдадат на тихите удоволствия на цивилния живот.

Наскоро Фонда беше заснета от папарак на летището в Лос Анджелис, който успя да я попита дали не смята да се върне в киното.

„Не, прекалено хубаво е да си обикновен човек“, отговори тя във видеото, публикувано в „Дейли Мейл“, и отново потъна в цивилния си живот на обикновена майка и съпруга. Това беше първият път, в който звездата проговори публично (доколкото да те заговори папарак може да се нарече така) от цели 20 години.

Бриждит Фонда, обещаващата дъщеря на Питър Фонда, внучка на Хенри Фонда и племенница на Джейн Фонда, прекрати изключително успешната си актьорска си кариера през 2002 г. Звучи невероятно, но тя не се е появявала публично от 2009 г., когато беше забелязана премиерата на „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино.

След това потъна в забрава за дълги години – докато в последните месеци беше засечена да пазарува в Лос Анджелис. Видът ѝ беше толкова шокиращ и съответно интересен за публиката, че явно папараците сега са си поставили за цел да я преследват за още и още.

Тя очевидно иска обратното – да бъде оставена на мира, и да живее спокойно и анонимно в ранчото в Санта Барбара, заедно със съпруга си – музикантът Дани Елфман, и синът им Оливър, който в момента е на 18 години.

Това може би беше и причината Бриджит Фонда да се оттегли от светлините на прожекторите – семейството. Или поне една от основните.

Родената през 1964 г. дъщеря на Питър Фонда очаквано прави дебюта си в киното на 5-годишна възраст и то в лента с култов статут – „Волният ездач“ (Easy Rider) с татко Фонда и Денис Хопър. На 18 отново се снима в роля без реплики, а за пръв път е забелязана през 1987 г. с ролята в „Ариа“.

Пробивът идва през 1990-а – с ролята на журналист в третата част на „Кръстникът“. Следват „Неомъжена бяла жена“, „Любовни квартири“, римейкът на „Никита“ – Point of No Return, и „Джаки Браун“ на Тарантино.

Фонда показва, че може да играе във всичко – трилъри, драма, комедия, блокбъстъри и по-камерни, независими продукции.

През 90-те Бриджит Фонда започва да достига статута на звезди от това време като Джулия Робъртс и Мег Райън, очакванията към нея растат и съвсем естествено следва спад – в края на десетилетието кариерата на актрисата влиза в застой.

От 1987 до 1998 г. обаче тя снима по 3-4 филма годишно и работи на високи обороти непрекъснато, а в края на този период идва и грандиозен провал – черната фентъзи комедия „Маймунджилъци“, скъп и негледаем боксофис неуспех.

Заради киното Фонда отказва дълго време на телевизионните продуценти, включително и главната роля в сериала „Али Макбийл“ и никой не знае дали днес нещата нямаше да изглеждат по различен начин, ако изборът ѝ тогава беше друг.

Вероятно не – последната роля на Бриджит все пак е в телевизионен филм – „Снежната кралица“ от 2002 г. След това, без да дава обяснения, Фонда просто изчезва.

Макар че актрисата никога не е обяснявала защо напуска Холивуд, няколко събития от това време дават евентуалния отговор.

Смята се, че тя решава да се посвети на семейния живот с композитора Дани Елфман, известен с музиката към редица филми и сериали, включително „Батман“, „Отчаяни съпруги“ и „Семейство Симпсън“. Двамата се женят през 2003 г., като музикантът има деца и от предишна връзка, а Бриджит ражда и сина им Оливър през 2005 г.

Вероятно огромна роля за оттеглянето ѝ има и жестоката катастрофа, която Фонда преживява през 2003 г. По време на проливен дъжд колата ѝ изскача от магистралата и се преобръща няколко пъти. Бриджит оцелява като по чудо и единствените ѝ по-сериозни травми са два пукнати прешлена на гръбначния стълб.

Макар да спира да се снима, в първите години след оттеглянето си тя все пак се появява спорадично по премиери и официални събития. В края на първото десетилетие на века изчезва напълно.

Може би желанието да се отдаде на живота на обикновените хора, да постави семейството в центъра и да отгледа сина си са основната мотивация за Фонда. Но може би има и нещо друго.

През 2002 г., когато за последно се снима, Фонда е близо до 40-те си години, а по това време Холивуд не обещава много за актриси на тази възраст, да не говорим за тези от прочути семейства, от които се очаква в пъти повече.

В семейство Фонда има „Оскар“-и – на дядо ѝ Хенри и леля ѝ Джейн, а Бриджит има само номинации за „Златен Глобус“ и „Еми“, а напрежението от това коя е фамилията ѝ със сигурност е изиграло роля.

През 1993 г., когато е на върха на славата, Фонда казва пред Movieline: „Чудя се какво задоволство щях да изпитвам от това, което съм постигнала, ако не бях част от семейство, което е направило толкова много; чудя се какво е чувството да знаеш, че си постигнал всичко изцяло със собствени усилия“.

„Дали нямаше да съм повече в мир със себе си, ако можех да съм сигурна, че съм постигнала всичко сама, вместо винаги да се чудя колко пъти името ми е дало предимство“, призна тогава Бриджит Фонда.

Днес тя вероятно е постигнала този мир. И е редно да бъде оставена да живее в него, съобщава webcafe.bg