За да можете да се справяте със ситуации, при които сте подложени на манипулация ще ви е необходимо да сте в състояние да разпознавате, поне някои от основните характеристики на манипулациите, както и да разполагате с подходящи насоки и техники за защита от тяхното влияние.

Съществуват два основни типа манипулации: активни и пасивни. Влиянието и на двата типа е на несъзнавано равнище. Това означава, че манипулацията ще действа независимо от това как съзнанието ви възприема определена ситуация. При най-качествените изпълнения е невъзможно да установите със сигурност, че ви манипулират. Двата типа често се използват заедно, но тъй като комбинациите им се определят от конкретните цели, ще ви ги опиша в чистия им вид.

При първият тип, жените използват агресивна и настъпателна тактика, докато при втория, обикновено играят ролята на наивници или жертви. Най-лесният начин да установите, че сте обект на манипулация е да следите за посоката и съдържанието на собствените си мисли и поведение. Ако усетите, че мислите ви се насочват в нежелана от вас посока, то със сигурност сте подложени на манипулация. Понякога процесът на манипулативния разговор или взаимоотношение е съзнателно разтегнат във времето. Това го прави изключително труден за идентификация. Затова, ако по някакъв начин се почувствате задължени или пък ви обземе чувство за вина без видима причина – най-вероятно, съвсем неусетно, невинното създание срещу вас, е успяло да ви внуши, че нещо му дължите. Друг начин да разпознаете активната манипулация е да следите за равновесието в разпределението на отговорностите и печалбите. Като казвам „печалби” не възприемайте думата само откъм материалната и страна. Печалбата може да има чисто психично измерение, което в последствие да се трансформира в нужния и материален еквивалент. В тези случаи тя ще се опита да стовари отговорността за действието върху вашите раменете, като облагите от извършването му, по един или друг начин ще си присвои.

За постигане на целите си жените често използват силов натиск (в психологическия му аспект) или обратното – правят неочаквани услуги или демонстрират любезност, излизаща извън рамките на обичайните ви взаимоотношения. Неоправданото от ситуацията, агресивно или прекомерно любезно поведение е редно да възприемате като сигнал за опасност. По този начин се опитват да ви натрапят изгодно за тях самите поведение или отношение към случващото се. За да разширим още малко картината, трябва да имате пред вид, че най-качествените манипулации извършвани от жените, се привеждат в действие съвсем инстинктивно и до голяма степен несъзнателно за самите тях. В това е и най-голямата им сила. Те вярват, че са прави в желанието си, което придава абсолютна и ползваща само тях истинност на ситуацията.

Някои други от индикациите за манипулация са съвсем прозаични. Често се случва да упражняват въздействие върху вас, подсилвайки собствените си емоции. Например, по време на някакъв съвсем тривиален разговор внезапно се отклоняват от темата, стремейки се да предизвикат съчувствие, уплаха или някаква друга емоция, която да замъгли преценката ви. Прикритите заплахи и неуместните похвали, опитът да се внесе в чисто делови разговор личен нюанс, също са явни признаци за манипулативно въздействие. Един от най-често използваните подходи е свързан с изкуствено създаване на дефицит на време за взимане на решение. За да откриете работят ли ви, или не, трябва напълно да си изясните причините за възникването на подобен дефицит. При липса на сериозни причини е редно да заключите, че е налице опит за манипулиране. Случва се разговора да е структуриран по “метода на сандвича”. Същността му се изразява в следното: в началото и в края на изложението си, жената срещу вас говори за незначителни или положителни неща, а всички моменти, които са наистина важни за нея и които държи да приемете без възражения, разполага в средата на разговора. Така вие съвсем неусетно и без да се замисляте, приемате тези неизгодни за вас неща.

Обединяващата характеристика, която би било добре да запомните е, че всяко отклонение от нормата, всяка прекаленост в общуването или обстановката, в която то протича, е вероятен признак на опит за манипулация. За да уловите подобни признаци, е важно да сте нащрек и внимателно да отчитате характеристиките на поведението на и.

Един от най-качествените прийоми да не се поддавате на манипулиране е развиване на умението за критическо мислене. При всеки разговор, в който усетите нещо фалшиво, трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

• Каква е целта на жената срещу вас?
• Какъв точно е проблемът или въпросът, който обсъждате?
• На какви факти се опира това, за което ви говори и откъде тя разполага с тях?
• Какви изводи прави и доколко са фактологично обосновани?
• Какво е според самите вас решението на проблема?
• Какви ще са близките и дългосрочни последствия от решението на проблема, което ви се предлага?

Има и други неща, които биха ви помогнали да се ориентирате в обстановката, но на този етап и тези са ви достатъчни. Важното е да разберете необходимостта от тези въпроси. Щом веднъж ги приложите към конкретен разговор, който провеждате или ситуация, в която сте въвлечен, те ще ви стимулират да:

• разсъждавате по-ефективно;
• да видите скритите предпоставки и последствия;
• да разберете какви са възможните различни гледни точки;
• да избегнете безкритичното възприемане на натрапваните ви гледни точки;
• да определите какво мислите самите вие по въпроса и защо. И в крайна сметка:
• да защитите своята позиция интелигентно.

От този момент нататък ви остава само да разполагате със стратегии за защита. Когато установите, че се опитват да ви манипулират или даже просто се появи съмнение за такъв опит, ще разполагате с основно с две такива стратегии. Те са определени от вида на манипулацията и от отношенията ви с жената срещу вас.

При пасивната стратегия приемате условията на играта, като в същото време се стараете да увеличите дистанцията между вас. Това ще постигнете като: избягвате общуването с нея; поставяте под съмнение идеите и; а можете и да се сприятелите с нея, като успоредно с това демонстративно игнорирате предложенията и.

Втората защитна стратегия се състои в активно противопоставяне, отхвърляне на правилата на играта и дори индиректно разобличаване на методите за манипулация. Например, можете с интонация на недоверие да я помолите да доуточни даден въпрос или направо да попитате: “Защо ми казваш това?”.

Не е добра идея обаче да казвате на глас “Ти ме манипулираш.” В крайна сметка, ако не бъде прекъсната, тя сама ще разкрие действителните си намерения, което е и най-важното за вас.

Друга подходяща защита е “техниката на отложената реакция”. Тя ви дава възможност да забавите отговорите и реакциите си и да правите паузи, през които да обмислите казаното до момента и своя евентуален отговор. Допълнителен бонус на това действие е, че ще предизвика объркване у нея, тъй като непредсказуемите хора са сложен обект за манипулация. В тази връзка, най-трудно се прогнозира поведението на самодостатъчните и самоуверени хора. Т.е. за вас е важно е да се държите спокойно и уверено, внимателно да следите разговора и да не забравяте собствените си цели и интереси. Ако е необходимо напишете кратко и ясно собственото си мнение (позиция, цел) на лист хартия, който да държите под ръка по време на разговора. Така по-лесно ще можете да следите накъде се движат нещата.

Като заключение е добре за запомните следното: в основата на всяка манипулация, въпреки привидностите, лежи стремежа на жената да ви предразположи към емоционална реакция, чиято единствена цел е да подтисне рационалното ви мислене. Това ще и даде картбланш, да ви поведе в изгодната за нея посока. Оттук и най-важния за вас извод: Овладеете ли емоцията – овладявате ситуацията!