Кратка равносметка на последните 24 часа в Русия прилича на предистория за фантастичен епизод на „Госпожо Държавен секретар“ или „Западното крило“. Евгений Пригожин, жестокият осъден престъпник, който ръководи наемническата група „Вагнер“, обяви война на руското министерство на отбраната и навлезе в град Ростов на Дон. След това се отправи на север към Москва, носейки със себе си искането за отстраняване на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Градът беше вдигнат под тревога.

Пригожин и хората му се доближиха на 125 мили от столицата – т.е. по-близо до Москва, отколкото Филаделфия до Вашингтон, окръг Колумбия. Тогава той заяви, че е сключена сделка и че силите на „Вагнер“ се обръщат, за да избегнат кръвопролития. Очевидно обаче кръвта, която Пригожин е спасил от проливане, е била неговата собствена. Ако „сделката“, обявена от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, отразява точно резултата от целия този странен епизод, Пригожин за един ден се е превърнал от могъщ военачалник в човек, който живее назаем в чужда държава и чака неизбежното възмездие на руския президент Владимир Путин.

Според Песков Русия оттегля всички обвинения срещу Пригожин, който сега трябва да отиде в изгнание в Беларус. Бойците на „Вагнер“, които не са участвали в бунта, ще бъдат амнистирани, а след това ще подпишат договори, които ще ги поставят под контрола на Министерството на отбраната на Шойгу. Oпитът на Шойгу да изземе хората на „Вагнер“ и да разпусне силите може да е една от причините Пригожин да тръгне на поход. Този резултат е първостепенно поражение за Пригожин, който вече е загубил всичко, освен живота си.

На този етап можем само да предполагаме защо Пригожин предприе този пуч и защо всичко се провали толкова бързо. Една от вероятностите е, че Пригожин е имал съюзници в Москва, които са обещали да го подкрепят, но по някакъв начин тази подкрепа се е провалила: Може би приятелите му в Кремъл са се разколебали, или са били по-малко, отколкото Пригожин е предполагал, или изобщо не са съществували. В крайна сметка Пригожин не е точно военен гений или дипломат; той е избухлив, арогантен, емоционален човек, който може и да се е впуснал в този план, надъхан от собствената си самоувереност.

Въпреки това този странен епизод не е победа за Путин. Руският диктатор беше видимо наранен и сега ще носи постоянния белег на политическа уязвимост. Вместо да изглежда като решителен автократ (или дори просто като мафиотски бос, който командва екипа си), Путин напусна Москва, след като публикува кратко видео, в което беше видимо ядосан и извън обичайната си самоуверена игра. Съобщава се, че Путин много се притеснява, че ще бъде убит, и затова може би е искал да се скрие, докато не получи повече яснота за това кой може да е в съюз с Пригожин. Но каквато и да е причината, той обеща да се справи решително с Пригожин, а след това се изнесе от града, вероятно към отстъплението си във Валдай, с ход, който изглеждаше слаб и неорганизиран.

Привличането на президента Александър Лукашенко като посредник първоначално изглеждаше странен избор от страна на Путин, но в светлината на предполагаемата сделка той придобива малко повече смисъл. Беларуският автократ може лично да гарантира за безопасното преминаване на Пригожин; Лукашенко няма връзки в Москва, които да са по-важни от тези на Путин; той не живее и не работи в Кремъл и затова е сигурен избор за изпълнение на условията на Путин; той дължи на Путин продължаване на управлението си и няма причина да го предаде. Освен това изпращането на Лукашенко беше нещо като властови ход: Путин е бивш офицер от разузнаването, а в този свят Пригожин е просто мръсен затворник. Преди това двамата мъже са били в приятелски отношения, но не са били равностойни. За президента на велика сила щеше да е огромна загуба на авторитет, ако преговаряше лично с бившия си готвач.

Пригожин остава жив, поне за момента, но животът му, какъвто го е познавал (а може би и в какъвто и да е смисъл), е приключил. Путин обаче сега е политически по-слаб от всякога. Някогашният неоспорим цар вече не е непобедим. Господарят на Кремъл трябваше да сключи сделка с един осъден – отново, в културата на Путин, сред най-низшите от най-низшите – само за да предотврати шока и срама от въоръжен марш в руската столица, докато други руснаци се бият на фронтовата линия в Украйна.

Пригожин си пусна кръв и след това си тръгна от човек, който никога, ама никога не оставя подобна лична обида без последствия. Путин обаче може би не е имал избор, което е още един знак за несигурното му положение. Всички възможности бяха ужасяващи: Да заповяда на руските военни да нападнат въоръжени руснаци щеше да бъде огромен риск, особено защото тези мъже (и тяхната омраза към бюрократите в Министерството на отбраната) имат поне някаква подкрепа сред офицерския и политическия елит на Русия. Убийството на Пригожин също е било високорисково предложение; след като лидерът им е мъртъв, а руските военни се приближават, вагнеровците може да са решили да се бият до смърт.

Тази рана на властта на Путин е дълбока, но колко дълбока е трудно да се прецени засега, особено защото не знаем дали Шойгу или Герасимов все още са на работните си места. И въпреки че бунтът изкара „Вагнер“ извън терена в Украйна, Путин може все още да се опитва да прикрие този позорен момент, като ескалира бруталността на Русия там. Но две неща изглеждат сигурни. Първо, Путин понесе огромен политически удар и оцеля, като сключи сделки както с Пригожин, така и със собствените си колеги в Кремъл, които по всяко определение са унижение. И второ, Евгений Пригожин промени руската политическа среда около войната на Путин в Украйна.

Бунтът на Пригожин и последиците от него ще продължат и след днешния ден, но не е ясно колко дълго той ще живее в Беларус – или ще остане жив в Беларус, за да види как ще се развият останалите събития, цитира dnes.bg анализаторът Том Никълс от The Atlantic