Връщаме лентата 10 години назад, когато на 31 декември 2013 г. Диляна Димитрова пише в сайта e-vestnik.bg:

Груба словесна престрелка подпали съвременната ни литература по Коледа. В окото на бурята е Георги Господинов, най-четеният български писател през 2013 г. Неговият триумф провокира мнозина майстори на перото да заговорят откровено за успеха на родната книжна арена. Писателят Александър Секулов определи Господинов в профила си във фейсбук като „абсолютен коледен кич“.

Позицията на Секулов предизвика намесата на издатели, писатели, критици и читатели в спора. Подобна битка не се е случвала в българската култура от 2008 г., когато т.нар. „млади“ Мартин Карбовски и Тома Марков скочиха срещу „старите“ Любомир Левчев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Виктор Пасков, Иван Гранитски които приживе се държали като класици и властта награждава и ухажва все тях от Татово време насам.

„Нали трябва да сме размазани от доброта в тези дни?! – написа Секулов в профила си във фейсбук. – Чета статия за “ горещи театрални дуети“. Нито дума за Бойко Кръстанов и Краси Николов в ролите на Гичо и Асенчо от „Възвишение“? Това няма да им направи ролите по-маловажни или по-лоши, просто ми пречи да изпълня споменатото в първото изречение размазване.

П.С. И понеже съм почнал, да кажа още, че от среден български писател да се превърнеш в абсолютен коледен кич е постижение.“

В разгорялата се дискусия Секулов повтори по адрес на Господинов: „Абсолютен коледен хич… Да си превърнеш писането в манифактурка за сантиментално бродирани коледни ковьорчета е ад.“

Тези думи провокираха Манол Пейков от издателство „Жанет 45“, които печатат книгите на Господинов, да се намеси: „Подмятанията по адрес на други (живи) автори (без значение дали са слаби, средни или величави) категорично са под нивото ти. Весели празници!“

Секулов отново се намеси: „Маноле, весели празници и на теб! Да уточня: не подмятам, а изразявам мнение. То е, че Георги Господинов се превърна в литературна пирамида. В Lafka на българската литература. Че публичният му образ се разрасна много отвъд литературната му стойност. Рано или късно, това се отразява на писането. Казвал съм ти го лично, казвам го и публично. Нека една естетическа преценка не се превръща в етична война. Но и нека не си затваряме очите върху принципа на литературното сепаре, на което се градят доста от литературните отношения у нас. Колко хора мислят така е едно на ръка, колко хора ти го казват, съобразявайки дали няма да опрат до теб за услуга, съвсем друг.“

Манол Пейков: „По повод коментарите ти по адрес на Георги Господинов – ето какво.

Първо: Георги Господинов си постигна всичко сам. Съв-сем-сам. Без ходатайства, без финансов гръб, без задължителния за други географски дължини литературен агент дори, той се превърна в най-превеждания съвременен български автор и в един от най-купуваните на българския пазар.

Второ: Георги Господинов пише ДОБРА литература и това не подлежи на съмнение. Дали е просто добра, много добра, превъзходна или гениална; дали има други български автори, които пишат по-добре от него – това ние не можем да отсъдим; това ще го отсъди историята.

Трето: изключителната популярност на Георги Господинов е само плюс за съвременната българска литература – най-малкото защото това е жива демонстрация, че един жив български писател (а не само фотомодел, попфолк певец или футболист) може да бъде истинска звезда; неговата популярност (без значение доколко е заслужена от чисто литературна гледна точка) проправя път и за други. И едва ли е случайно, че през последните години съвременна българска литература се чете все повече и повече (което при нас е видно не само от продажбите на Господинов, но и от продажбите на поне дузина други автори).

Четвърто: публичният образ на Георги е всичко друго, не не и кич. Защото Георги е политически и социално ангажиран; защото текстовете (и речите) му стигат до хората и ги правят по-добри (без значение дали за миг, час или ден). Защото кампанията му „Подари книга за Коледа“ е едно от най-положителните и смислени неща, които – от старта й през 2007-а насам – се случват в седмицата около Рождеството в тази епоха на силиконено-пластмасовите радости.

Пето: да наричаш Георги Господинов „Lafka на българската литература“ е пошло и дълбоко несправедливо. „Lafka“ е символ на липса на етика и ценности, на подмолна, безцеремонна и безчестна игра в името на груба лична изгода. Георги е антитеза на всичко това.

И Шесто, последно: на теб решително не ти подхожда да говориш против друг, по-успял български писател. (И по-неуспял да беше – пак нямаше да ти подхожда, но срещу по-успял ОСОБЕНО не ти подхожда.) Защото си писател – и то добър. Защото позицията ти е дълбоко уязвима. Защото за всеки страничен наблюдател най-очевидният прочит на подобна позиция може да се обобщи със старата като света фраза „Гроздето е кисело, защото е високо“. (Ако не е така – не го прави, за да не си мислим, че е така. Ако е така – не го прави, защото това със сигурност няма да те възвиси.) Желая топли празници и добра година за българската литература. И още по-добри години напред!“

В спора се намесиха и други писатели. „Думите на Александър Секулов ми припомниха позната литературна ситуация от социализма – фаворизиране на автори, които в подходящ момент се включват в партийната агитация, в случая в правилната партийна линия, – написа Недялко Славов, автор на „Жанет 45″. – Поради това литуратурната ситуация у нас сега напомня на енергийния пазар, тоест на монопола на ЕРП-тата. Едни и същи имена-ерепета, сред които и това на Господинов, да осветяват градове, села, паланки, ромски, бежански и всякакви други ярости четящи общности и така да формират усещане за вездесъщност.

И Секулов, и Русков, и Емил Андреев, и Зарев са значими, водещи съвременни писатели, но нито в един момент не съм ги видял да дават рецепти за общeствен морал и прочие. Това се отнася и до един друг такъв голям съвременен поет като Тома Марков. Та мисълта ми е за малко повече скромност, по-малко хитростност и социална манимулативност. А иначе харесвам поезията на Георги Господинов. Определено е съвременен модерен поет.“

Блогърът Христо Блажев заяви: „Като читател смятам, че ако някой от изброените по-горе автори – Секулов, Русков, Господинов – липсваше, литературата ни би обедняла осезаемо и като стойност, и като социално послание, и като нужда за четящите в България изобщо. Тя е процес – образът на един писател се променя през годините, една книга може да го въздигне, друга да го свали, едно време може да го признае, друго да го отрече. Но самата възможност за избор – тя е толкова важна. Всеки един от тези автори е накарал много млади хора да се върнат изобщо към четенето на български писатели – а има ли по-важно от това, дявол да го вземе?!“

След реплика на потребител с никнейма Soup Dragon „Сашо, държиш се като двайсетгодишна, готик-ориентирана, недостатъчно чела, „млада поетеса“. Направо ме караш да съжалявам колко много съм те защитавал пред приятели, които смятат, че си претенциозно лайно!“, в словесната битка се включи и писателят Милен Русков.

Русков: „Да се засрами за какво, умник със Заешки ушички? Че не харесва ГГ? Това не е срамно. Нормално е. Аз главно такива хора познавам. Или трябва да се срамува, че не е дребнобуржоазен палячо като теб? По-скоро ти се засрами, че отправяш обида под формата на защита и имаш глупостта да смяташ, че това не се забелязва“.

Александър Секулов: „Soup Dragon, личните обиди ги оставяме настрана, засега. Поради ранния час на поста, а и поради естеството на празниците, нещо е останало неразбрано. Става дума за технология на изтърбушване на литературата. За нейната употреба до пълно изличаване на смисъла. За заемане на аеродинамични обществени пози с цел реклама и самореклама. За произвеждане на текстове, които чешат определена част от обществото в правилната и сантиментално-умилителна посока. За оплитане на пазарска мрежичка, метната върху литературата.

За негласното, но координирано неглижиране на автори, поставили си и решили обемни писателски задачи. Давам скорошни примери: Силвия Томова с „Тит от Никомедия“ и Петър Делчев с „Трънски разкази“. За липсата на мярка и мяра в публичното присъствие, което те унищожава като литератор и те превръща в продукт за медийна и политическа употреба. И когато всичко това се насложи и си има име, не виждам причина да не го кажа. Нали протестът е красив процес? Или не съм разбрал?“

По-късно Секулов продължи: „Било грубо, казвате, написаното. Гледката е грубичка. Описаното по-горе съществува и се случва пред очите на всеки, що-годе самостоятелно мислещ човек, и не от вчера. Излиза, че срещу олигархията може да се протестира, а срещу липсата на обществена мярка и естетическа немощ, гарнирани с всеядност, носещи съвсем конкретно име – не? Може и да не може, но не съм разбрал. Ще се поправя. Що се отнася до засрамването, да ти припомня друт текст отпреди три години, посветен на същите процеси.“

Днес още един писател – Христо Стоянов, се присъедини към фронта срещу Господинов във фейсбук: „Мисля, че е време да се пие от извора, защото след него има много уриниращи във вадата… А там, където е уринирал Георги Господинов, не трябва да си позволявате дори по голяма нужда да ходите – не е хигиенично“.

От подобни битки, макар и литературни, никой няма да излезе чист, дори майсторите на изящното слово. Доколко е достоен Георги Господинов за славата си, е въпрос, на който мнозина негови противници биха отговорили с ирония и дори със сатър. Но напълно сериозно би трябвало да признаят, че Господинов направи четенето модерно, което е от полза за цялата ни литература. От полза е дори за много по-добрите писачи от него.

Дори да не цениш кой знае колко Георги Господинов, е удоволствие да чуеш от чужденец, че е чел съвременен български писател и книгата му е харесала. Коя е тя, ли? „Естествен роман“, на Господинов.

Дори да бъде наричан Lafka Господинов, е истински късмет, че той успя да отвори гишето, пред което се нареди опашка от читатели.

От блога Площад Славейков