Клинт Истууд е символ на коравия, смел и безстрашен мъж, който, щом се появи на екрана, решава всички проблеми.

Ролите му в уестърните и екшън филмите от 60-те и 70-те години на миналия век са негово второ „аз“.

Завинаги в световната кино история остават неговите ленти: „За няколко долара повече“, „Добрият, лошият и злият“, „Река на тайните“, „Бягство от Алкатрас“, „Птица“, „Непростимо“, „Бледият ездач“ – и още много други, които са се превърнали в емблема за повече от едно поколение киномани. Ето някои избрани мисли на великият актьор и режисьор:

„Рядко ме тормозеха като дете. Първо, бях най-високият в класа, и второ, ние постоянно се местихме. Вечно бяхме в движение, а аз винаги бях новият в класа. Всяко дете, разбира се, искаше да провери кой съм аз. Бях доста срамежлив, но през по-голямата част от времето трябваше да раздавам плесници зад врата на всякакви идиоти.

В детството си свирех на флигорна, а съседските деца ме гледаха, и сякаш се питаха: „Що за загубеняк?“

Изправени пред проблем, който хулиган е извършил днес, хората казват, че трябва да разберат поведението му от гледна точка на психологията. А ние просто сритвахме задника на грубияна.

„Мачо“ беше модна дума от 80-те години. Но аз така и не разбрах докрай какво означава. Дали мачо е този, който ходи наоколо, ръси тестостерон и може да отвори вратата с крак?

Така се получи, че съм убил много хора на екрана. Възможно е това да е катарзис, а може да е просто садизъм. Или нищо да не значи.

Имах период в живота си, когато при мен идваха хора, и ме молеха да оставя автограф на пистолета им.

Когато режисьорът изкрещи „Камера“, даже конете се плашат.

През целия си живот не съм срещал нито един гений – според мен гений е този, който е добър в това, което ненавижда. Да бъдеш успешен и велик в това, което ти харесва – това го може всеки.

Обичам да работя с хора, които нямат нужда да доказват нещо.

Трябва да се отнасяте сериозно към работата и несериозно към себе си.

В актьорската школа ми казваха: „За Бога, не прави нищо, просто стой“. Гари Купър, например, отлично умееше да не прави нищо.

Предпочитам да съм зад камерата, отколкото пред нея. Там можеш да носиш каквито си искаш дрехи.

Невъзможно е да научите човек да бъде актьор, но може да направите така, че той сам да се научи.

Може да репетираш ролята сто пъти, а може просто я изиграеш. Предпочитам второто.

Предпочитам да ме наричат „икона“, отколкото да ми викат:„Ей, ти!“

Бюджетите на съвременните филми са толкова големи, че може да стигнат за купуването на неголяма държава.

Холивуд, както знаете, възвеличава физическата смелост … Ако аз за себе си трябваше да определя смелостта, не бих казал, че е подходяща за екранизиране. Бих казал, че това е качество, което стимулира хората, което им позволява да се движат напред и да погледнат отвъд себе си.

Казват, че браковете се сключват на небето. Но нали оттам идват гръмотевиците и мълниите?!

Има само един начин да имаме щастие в брака и колкото по-скоро го науча, толкова по-скоро ще се оженя отново.

Колкото по-възрастен ставаш, толкова повече започваш да обичаш децата си.

Изисква се огромна дисциплина, за да овладееш влиянието и мощта, която имаш над живота на хората.

Добрият човек винаги познава границите си.

Не вярвам в песимизма. Ако нещо не става така, както искате, продължавайте напред. Ако мислите, че ще вали, ще завали.

Всички ние кипваме при различни температури.

Понякога, ако искате да видите промяна към по-добро, трябва да вземете нещата в свои ръце.

Уважавайте вашите усилия, уважавайте себе си. Самоуважението води до самодисциплина. Когато и двете са под ваш контрол, това е реална власт.

Може би започвам да мисля като старец, но смятам, че хората са станали по-гневни и нетолерантни, отколкото са били преди. Преди можехме да изразим несъгласие по важен въпрос и пак оставахме приятели. А днес този, които не е съгласен с теб, е глупак и идиот.

Всеки трябва да остави всеки на мира.

С напредването на възрастта трябва да се дисциплинираме и да продължим да се развиваме, да се разширяваме, да учим, да поддържаме умовете си активни и отворени.

Да приемаш възрастта си с благодарност – това е велик дар! Но на мен ми е късно да се уча на такива неща…

Майка ми почина, когато беше на 97 години. Преди смъртта си тя ми казваше: „Искам да си отида, остарях“. Аз й отговарях: „Не, още три години, само три години, и ще отбележиш столетие“. Но тя не искаше да ме слуша. Веднъж ми каза: „Просто ме погледни в очите“. Погледнах и разбрах всичко.

Искаш или не, трябва да си признаеш, че смъртта съществува. Но аз не се боя от нея. Вярвам, че когато дойде твоето време, трябва да си ходиш. Такава сделка си сключил при раждането си.“

chetilishte.com