„От 7.10.2019 г. срещу мен започна интензивна и масирана негативна медийна кампания в интернет издания и в хартиени вестници. Първата публикация беше в изданието „ПИК“, като съм наречена с редица клеветнически твърдения.
…Получих предупреждение, че ако се отведа от делото, публикацията ще бъде свалена…
…създават се условия и през медийните атаки, индиректно съдиите да бъдат заплашвани, което е посегателство освен срещу тяхната личност, свобода на волята на съдията, но така също и срещу правосъдието и независимостта на съда в крайна сметка.“

Това разказва през февруари 2020 г. пред членовете на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) съдия Владислава Цариградска, показва публичният протокол от заседанието. Поводът е натиск върху нея да си направи отвод от дело. Тогава колегията реагира с остра позиция срещу подобни кампании, а дни преди това Съюзът на съдиите е поискал адекватна защита от медийните атаки.

Четири години по-късно (на 22 февруари 2024 г.) Цариградска припомня модела и пред депутатите на заседание на комисията, създадена за проверка на дейността на Мартин Божанов – Нотариуса след убийството му в последния ден на януари. Тя отново разказва за „сложно функционираща, организирана атака“, която „започна с медийна публикация. След това с предупреждение, че тя ще бъде свалена от интернет пространството, ако удовлетворя искането на лицето, вече за всички в пространството известно като Мартин Нотариуса.“

„Последния път, когато изказах публично мнението си за г-н Пеевски, една камара сайтове, които нали не, те не са негови, излязоха с клевети срещу мен два три дена след това. Каква кола съм си купил, къде живея…Така че трябва много да бъде внимателен човек, като коментира подобен род евроатлантици.“

Три дни след изслушването на Цариградска, депутатът от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ Христо Петров – Ицо Хазарта, разказа как се „наказват“ остри реакции в интервю за „Нова тв“.

„…имали сме често остри спорове с г-н Гешев по отношение на самосезиранията по информации в различни сайтове, като тя се изнасяше предимно в „ПИК“ и впоследствие и в други сайтове, като „Афера.бг“, „Народ“, „Лупа“, „Марица“. Споровете бяха, че изнесената информация до голяма степен манипулираше читателите на тези сайтове и по-скоро на мен ми звучаха като политически статии.
…ръководството на ВКП обсъждаше какви статии трябва да бъдат изнесени в посочените сайтове, като лично за мен до голяма степен тези статии, освен че имаха „политически опорки“, имаха и за цел да дискредитират определени хора, включително и магистрати, които по една или друга причина не се харесваха на ръководството.“

Това разказва градският прокурор на София Илиана Кирилова в разпит от средата на месец май 2023 г., протоколът от който беше разпространен през тази седмица от Антикорупционния фонд като част от разследванията им, свързани с групите за влияние в съдебната система.

Това са само три примера. Макар и привидно да звучат различни, те са свързани с отдавна известния проблем за използването на сайтове и печатни издания като „бухалки“ срещу неудобни, срещу критици, срещу отказващи да се подадат на натиск за извършване на определени услуги или за предаване на (части от) бизнес, срещу когото има нужда и дори и срещу такива, които просто „ръководството не харесва“.
Новите свидетелства на магистрати и нови разкрития през последните седмици след убийството на Нотариуса припомниха стар проблем, но показаха, че висши прокурори и служители също са били част от добре смазана машина за компромати.

Всъщност потвърждение, че прокурори изпращат флашки с готови материали за публикуване, дойде и през юни миналата година от Борислав Сарафов, който изнесе такава информация за току що освободения главен прокурор Иван Гешев. Сарафов зае неговия пост макар и като изпълняващ функцията, но и досега няма публични данни за проверки, разследвания и евентуални обвинения, ако са открити нарушения при сезиране по публикации, предварително подготвени от обвинителите.

На фона на „прегрупирането“ в съдебната система и новият опит за реформата й, темата с компроматната машина отново остана встрани, а бившите главни прокурори се опитват да я ограничат до периода на Гешев, макар подобни очернящи кампании (дори и без да стигат до прокурорски проверки) да вървят от дълги години и да са описвани. Част от проблема е свързан и със собствеността в медиите, финансирането им и с развитието на екосистема от анонимни сайтове, които мултиплицират информацията.

Самият Божанов през лятото на 2021г. обясни пред АКФ, че той е „бивш собственик на медия“, която наскоро продал, но отказа да назове коя, „може би някой ден ще научите“ казва Нотариуса. Дали разследването за убийството му ще стигне до изясняване и на тази част от бизнеса/влиянието му е възможно дори да не се разбере. Поне два сайта, които биха могли да бъдат проверявани за връзки към него, заради съдържанието им, вече са „свалени“ от интернет показа проверка на „Дневник“.
„Жертвите“ на подобни „медийни“ кампании най-често са съдии или обвиняеми, срещу които текат проверки или разследвания, за които в конкретни издания се говори, без да се съобразява презумпцията за невиновност (много често впоследствие те осъждат прокуратурата заради водените срещу тях разследвания и получават обезщетения, които се плащат от държавния бюджет).

Рядко обект на подобни кампании са прокурори. Но преди две седмици Огнян Дамянов, (който беше сред вносителите на искането за отстраняването на бившия главен прокурор Иван Гешев), обяви, че заради това е бил „обект на тази схема, която по думите му е много проста: „Бившият главен прокурор (бел. ред. – Гешев) дава пресконференция, прессекретариатът му го сезираше, той пък сезираше прокурор от ВКП и той образуваше преписка.“

Прокуратурата срещу съда: омаскаряване и атаки

Според два медийни мониторинга – един поръчан от Съюза на съдиите, а друг от Българския институт за правни инициативи – подобна машина съществува още от 2015 година, а вероятно и преди това. Тогава съдебната система се тресе от скандали, свързани с председателя на Софийския градски съд – „Яневагейт“ – Владимира Янева и нейната колежка Румяна Ченалова, минава през промените в Конституцията, чиято основна цел беше разделянето на Висшия съдебен съвет на две, избирането на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд и други.

Анализите им обхващат периода до 2019 г. и отличават няколко тенденции:

атаките идват от прокуратурата през жълти сайтове, които поддържат тезата, че именно държавното обвинение се бори срещу корупцията и статуквото;
медийните кампании целят да очернят и злепоставят конкретен магистрат - дали заради критичната му позиция по обществено значими въпроси, дали заради конкретно решение по случай, с който държавното обвинение се е представяло като борец срещу корупцията;
съдът винаги е представян като лошият герой;
в някои дни очернящите публикации срещу един съдия само в едно от изданията са стигали до 25 броя;
медиите, в които са излизали очернящи статии, са подавали многократно сигнали в Инспектората към ВСС и в прокуратурата срещу съдиите - реформатори, и прокуратурата започва проверка срещу конкретните магистрати;

„Трудно е да оспорим подозрението, че представители на прокуратурата инициират публични атаки срещу личности с изразена обществена позиция, в това число и съдии. Определени онлайн „медии“ в годините системно изразяват и защитават позициите на ръководството на прокуратурата с плам, чиято искреност е съмнителна. Нормално е да възникват съмнения, че те действат като изпълнители на поръчения за омаскаряване и натиск на неудобни или просто дразнещи със своите изявления лицата от неформалните мрежи на влияние в прокуратурата“, коментира пред „Дневник“ Александър Иванов, адвокат на съдия Владислава Цариградска по делата й срещу сайта „ПИК“.

Пред „Дневник“ изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов заяви, че „категорично и безвъзвратно преустановена е практиката, допусната в периода 15 май 2023 г. (бел. ред пресконференцията на бившия главен прокурор Иван Гешев, на която той скъса оставката си) – 12 юни 2023 г., при която след устни разпореждания от кабинета на бившия главен прокурор, служители на дирекция „Публична комуникация“ са изготвяли докладни записки по конкретно посочени публикации.

Сарафов посочва, че към първи юни 2023 г. дирекция „Публична комуникация“ при Администрацията на главния прокурор е била от 21 служители, разпределени в три отдела, а сега в работят общо 13 служители в два отдела:
„Непосредствено след моето встъпване в длъжност от дирекция „Публична комуникация“ бяха освободени 6 служители, двама от които началници на отдели. Сред освободените са и двама служители, които в предходен период са били служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР“.

По информация на „Дневник“ един от тях е Стефан Банков, който след като през 2021 г. е уволнен от тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков от МВР, започва работа в държавното обвинение. Източници на „Дневник“ в прокуратурата посочват него като един от хората, писали подобни статии. Банков спечели делото срещу МВР и беше върнат във ведомството.

Другият отстранен служител е Марчела Панталеева, която свидетелства за състоянието на бившия главен прокурор след получаването на т.нар заплашително писмо.
Пред „Дневник“ бившият главен прокурор Иван Гешев заяви, че не му е известно по негово време пресцентърът на прокуратурата да е изработвал статии и да ги е пращал на медии.

„Нямам такава информация. Пресцентърът си общува с медии, не мога да следя на ежедневна база какво са комуникирали“, заяви Гешев. Помолен да коментира изказванията на Цариградска за съществуваща машина за натиск, подобно на предшественика си, обяви, че „това са твърдения, а аз работя само с факти“.

Пред „Дневник“ преди седмици Цацаров също отрече в неговия мандат флашки със статии да са били предавани на медии. Тогава за публичната комуникация отговаряше Малина Александрова.

След нея поста зае Веселин Иванов – бивш криминален репортер от БНР, а след това пиар на Меглена Кунева и Зинаида Златанова. Иванов беше главен редактор на сайта „Правен свят“ и на телевизия BiT – и двете издания прекратиха съществуването си малко след това. Иванов отрече да се е занимавал с очернящи кампания спрямо магистрати, както и да е заплашвал съдия Цариградска. Той продължава да работи в прокуратурата.

В медийната дирекция работеше и бившият член на Съвета за електронни медии Бетина Жотева. „Дневник“ не успя да се свърже с нея за коментар.

Как действа машината?

Анализите показват ясно, че в ключови моменти атаките към съда се засилват неимоверно.

Първият анализ, поръчан от Съюза на съдиите, идентифицира най-малко 44 съдии, които са били подложени на изключително интензивни публични и медийни атаки. Вторият анализ – този на Българския институт за правни инциативи (БИПИ) регистрира двойно увеличение на броя на съдиите, подложени на очернящи медийни кампании – 99 съдии.

Двата анализа проследяват медийното отразяване в 13 издания. От тях изпъкват силно няколко сайта – ПИК, „Блиц“, „Правен свят“ (след като собствеността му беше сменена), вестницитe „Телеграф“ и „Монитор“, „Труд“.

„Говорим за авторски материали в тези издания.

Разделението е в посока кои публични говорители атакуват конкретни съдии или съда и като втора линия - кои издания имат редакционна политика, която обуславя целенасочено атакуване на съдии. Тук е мястото да кажем какво разбираме под атаки срещу съда.

Това са становища и изказвания, в които се съдържат неверни, непроверени и тенденциозни твърдения, това са обидни квалификации, уронващи престижа на съда, това са внушения, разпространение на слухове, призиви за саморазправа, коментари по конкретни дела (някои дори неприключили) и конкретни съдебни решения“, коментира пред „Дневник“ Галина Гиргинова, която е дългогодишен съдебен репортер и анализатор, автора на двата анализа.

Линии на атаките и от самите главни прокурори

Гиргинова отличава няколко начина, по които се развиват кампаниите срещу съдиите: „Обикновено те се подемат заради „неудобни“ за прокуратурата решения по конкретни дела. А това значи – пускане на свобода на обвиняеми по мерки за неотклонение по обществено значими дела с бомбастично обявени от прокуратурата детайли или съответно оправдателни присъди по тези дела“.

„Втората линия на атака е заради критични изказвания на съдии в публичното пространство по отношение на скандалите, които касаят съмнения за политически и друго вмешателство в работата на съдебната власт или в подкрепа на реформите в съдебната система и в частност – в прокуратурата. Също и заради участието им в протести с настояване за реформи“.
Третата линия включва неудобни на статуквото съдии, дръзнали да участват в ключови конкурси за председатели на съдилища, към които има апетити да бъдат „овладени“. „Тоест за председатели да бъдат поставени удобни на мнозинството от Висшия съдебен съвет членове. А както знаем, един от сериозните проблеми в съдебната система беше, надявам се в минало време, изключителната доминация над мнозинствата в съвета на главния прокурор, както и да се казва той и на т.нар. политическа квота в съвета. Това са част от начините, по които можем да идентифицираме атакуваните съдии“, коментира още Гиргинова.

По думите й в разглеждания период двамата бивши главни прокурор – Сотир Цацаров и Иван Гешев, са си позволявали многократно да атакуват съда в публичните си изявления.

Гиргинова коментира, че прави впечатление, че в медиите, използвани за атаки срещу съдии, образът на прокуратурата е „представян като бореца срещу корупцията, като работещата институция, която постига страхотни успехи с арестите на публично известни фигури“, а съдът винаги е „онзи лош герой, който пуска на свобода или оправдава престъпниците.

„Съдиите бяха представяни като корумпирани, като единствената пречка срещу борбата с престъпността. Забележете – тези издания действително говореха за обвиняемите и подсъдимите като за престъпници, макар срещу тях да нямаше влязла в сила присъда. И неизменно и категорично защитаваха тезите на прокуратурата и очерняха съда“, казва още авторът на анализа.

Според нея: „изключително притеснително е – тези същите медии, които сме наблюдавали в двата медийни мониторинга, многократно подаваха сигнали в Инспектората към Висшия съдебен съвет ИВСС и в прокуратурата срещу съдиите-реформатори“.

По думите на Гиргинова, „това е някаква форма на натиск и опит за заглушаване на позиции на съда, които не се харесваха нито в политическите, нито в прокурорските среди“.

Друга форма – изтичане на информация

Ивайла Бакалова и Веселин Денков разказаха как информация, която е била известна единствено на прокуратурата, се е появявала в определени медии, както и че е имало теч към издания след среща между Бакалова и бившия вътрешен министър Бойко Рашков,

Според адвокат Иванов също може да се направи „обосновано предположение“ за подобна практика.

„Спомням си случая с кампанията срещу Елисавета Панова (съпруга на бившия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов- бел. ред) (наблюдавах случая като гражданин, нямам професионално участие в тези дела), в която в такива „медии“ изтече информация за водено разследване срещу нея за хулиганство в далечната 2004 г. Въпросното разследване не е произвело някакъв резултат, различен от регистрация в МВР. Изведнъж през 2018 г. „медии“ се сдобиват с тази информация, в съвсем различен контекст и я използват за атака. Очевидно няма друго разумно обяснение, освен подаването на тази информация от служители в институциите с достъп до нея“, коментира адвокатът.

Често се стига и до това, че са измислени прякори на съдии, валят обвинения в опити за преврати, за овладяване на прокуратурата, за решаване под масата на дела. „Аз лично не знам как един съдия сам би могъл да се защити от подобни координирани атаки“, казва още Гиргинов.

Каква е защитата?

Съдия Цариградска разказа как е водила и спечелила дела срещу сайта ПИК заради очернящите и неверни по нейн адрес статии. Въпреки това публикациите стоят в изданието.

Според нейния адвокат Александър Иванов делата не са с никаква правна сложност, защото „въпросните „медии“ не произвеждат журналистическо съдържание, а действат като очернящи бухалки“. „Доколкото целта им е нанасяне на максимална репутационна вреда на обектите на атаката, обичайно публикациите са очевидно клеветнически и обидни, което ги прави практически незащитими в съд. По тази причина и впечатлението ми е, че те не влагат някакви ресурси в ангажиране на съдържателна защита по същество, което е и логично – няма смисъл да се влага ресурс в защита на незащитима теза“, казва още защитникът.

Това, което те правят обаче е да се защитят фактически срещу изпълнение на съдебно решение в тяхна вреда, отколкото да предотвратят самото решение. В името на тази цел тези сайтове се оперират от дружества без каквито и да е активи, без банкови сметки, без имущество, срещу което да се насочи принудително изпълнение. „И фактът, че въпреки това им поведение те продължават да съществуват и да реализират нови очернящи кампании е проблем на регулацията“, казва още Иванов.

dnevnik.bg